И звънземните си заминаха на 1 юни, като ни напуснаха по бързата процедура, излитайки този път от мистичните места на Тибет. Това твърдят уфолози и други изследователи на необичайни явления. А повод станаха снимки и видеоклипове, направени от най-прочутия млад астрофотограф - 27-годишния Донг Шучанг (Dong Shuchang на английски). Той отишъл в Тибет специално да прави снимки на звездното небе, но вместо това видял, че започва да гърми и най-изненадващо уцелил т.нар. червени спрайтове. Уфолозите ги наричат още червени медузи или феи (на английски sprite има и значение на фея). Откакто за пръв път бяха заснети от совалката „Атлантис“ през 1989 г., червените спрайтове объркват учените и предизвикват истински устрем сред търсачите на извънземни.
Наопаки
Най-характерното за червените спрайтове е, че летят наопаки във вертикална посока и излитат сякаш от нашата планета. Смятат ги за светкавици (но има доста съмнения), но вместо към земята те се издигат в небето. И това ги прави особено атрактивни за уфолозите. А този път заснетото в Тибетското плато е повече от впечатляващо, защото на видеоклиповете прилича на излитащи със скоростта на светлината космически кораби. И се чува отчетлив тътен, но не такъв, какъвто сме свикнали при гръмотевиците, а все едно наистина наподобява ракета. Тези явления на обратни светкавици в атмосферата на планетата досега бяха заснемани само на височина над облаците, в най-горните слоеве на земната атмосфера или дори извън нея.
Спори се още дали космическият кораб „Аполо 8“, който обикаля за пръв път Луната, е заснел спрайт, или там речта е за друго. На 21 декември 1968 г. „Аполо 8“ излита от Флорида и се превръща в първия пилотиран космически кораб, напуснал земната орбита и достигнал Луната. Целта му е да обиколи спътника и да заснеме места, където би могъл евентуално да кацне пилотиран космически апарат (което се случва на 20 юли година по-късно). Но също и да се завърне в орбита около Земята и да навлезе в атмосферата, като успешно приводни астронавтите. За първи път хора отиват отвъд границата на радиационния пояс на Земята и достигайки Луната, преминават на орбита около друго космическо тяло. Астронавтите Франк Борман, Джеймс Ловел и Уилям Андерс са първите (поне от известните ни) хора, видели с очите си обратната страна на Луната. Но след като се връщат на 27 декември и са проявени снимките, се вижда нещо много странно на някои от тях.
Феноменът се намира от обратната страна на Луната и е наречен космическа сепия заради приликата с океанското животно, по-късно ще го нарекат спрайт или ангел. Много наподобява на заснетите десетилетия по-късно космически ангели около Земята. Астробиологът на НАСА Крис Маккей обаче смята, че това не е живо същество. Ако на снимките има истински обект, то по-скоро става въпрос за космически кораб, смята биологът. Пилата са или екзотичен за нас двигател или по-вероятно са отблясък от неговата енергия – някакви електронни лъчи вместо лазерни.
Мнозина учени обаче твърдят, че тази космическа сепия всъщност е проблем с филма, който използват по това време астронавтите. Казват, че е резултат от електростатични натрупвания на лентата и нарушена емулсия на филма. По това време снимките не са дигитални, а се правят с фотографска лента, която макар и да е в защитен за магнитни, електростатични натрупвания и всякакви излъчвания апарат и да е най-добрата на света, все пак може да даде подобни проблеми. Случаят е забравен за дълго време, но е възобновен 2 десетилетия по-късно. Първият спрайт всъщност е зелен, но се предполага, че заради дифракция на светлината най-вероятно е бил червен.
Атлантис
След това следващите спрайтове са заснети от „Атлантис“ 20 години по-късно. Всичко започва през октомври 1989 г., когато все още действа космическата програма със совалките. Една от тях - „Атлантис“, има за цел да снима мълнии над планетата ни. Но астронавтите забелязват светкавици там, където никой не ги е очаквал – над облаците високо в атмосферата и отлитащи към Космоса. От Земята няма начин тези светкавици в червено да бъдат видени. Забелязват се само от Космоса, в това число и от други планети, като от Марс, ако в това време някой ни наблюдава. Всъщност отначало никой не обръща внимание на ангелите, докато не ги разглежда метеорологът на НАСА Скийт Вон, който се чуди какви са тези гигантски червени медузи там, където не би трябвало да има светкавици.
Астронавтът Хут Гибсън пръв изказва публично предположение, че това може да е активност, свързана с НЛО. Той пояснява, че според него това са електрически освободени заряди над облаците, които достигат 56 км в диаметър. След публикуването на снимките в интернет те се превръщат във феномен. Някои смятат, че са едно от най-неоспоримите доказателства за извънземни досега.
Ядреният физик Стентън Фридман разсъждава, че това могат да бъдат маяци за космически пътешественици, с които казваш на кораба майка къде си. Изпращаш мълния над атмосферата, където няма да я видят от планетата долу.
Проф. Нинголю Лю, метеоролог на комическата агенция, заявява пред Discovery channel: „Това са големи електрически полета над гръмоносните облаци. Зарядът става твърде силен и се освобождава над облака. Не знаем какво ги поражда. Те са загадка, но за мен са абсолютно земно явление“.
Физиците на НАСА твърдят, че по неизвестни причини всяка десета мълния носи положителен вместо отрицателен заряд към земята. Те смятат, че именно положителните мълнии пораждат космическите ангели. Но и то изобщо не е сигурно. Още повече че феноменът не се наблюдава толкова често – при всяка десета мълния, дори не е и при всяка стотна или хилядна.
Уфолозите пък твърдят как тези мълнии са резултат от излитането на гигантски космически кораби на извънземни.
Мистика
Това, което сега е заснел Шучанг, обаче надхвърля всичко, правено от негови колеги преди това. Никой не очаква в Тибет, пък макар и на височина над 5000 м, да се видят червени спрайтове, излитащи към Космоса. Затова и много го обявиха за мистика или пък за излитане на извънземни. Според последната версия за НЛО просто извънземните си отишли – а дали ще се върнат и кога, това е друг въпрос, но вече има спекулации и по тази тема. Даже някои казаха, че на извънземните им писнало от нас и решили да ни изоставят сами да си трошим главите. Дали е така обаче никой не може да каже.
А Донг по същото време наред със спрайтовете е заснел и зелено сияние в атмосферата отгоре. Както съобщава APT, фотографът е заснел над 100 червени спрайтове. Повечето от тях Донг Шучанг е записал в спиращ дъха забавен каданс, използвайки технология с високоскоростна камера.
„Това събитие е наистина забележително. То предполага, че гръмотевичните бури в Хималайския регион имат потенциала да произведат едни от най-сложните и интензивни електрически разряди в горните атмосферни слоеве на Земята“, каза професор Гаопън Лу, ръководител на екипа, изучаващ изображенията на астрофотографите. Според Лу облак праща токов заряд към Земята, който после се връща в атмосферата под формата на червени спрайтове. Други изследователи обаче оспорват това.
Самият Донг Шучанг разказва пред Централната китайска телевизия (CCTV): „Проверих предварително прогнозата за времето за 31 май и ранните часове на 1 юни и бях уверен, че климатът няма да попречи на снимките в Тибет. Но това, което заснех на видео, надхвърля всичките ми очаквания и предизвика сравнения със сцени от научнофантастични филми“.
Плазма
С теорията, че спрайтовете са извънземни, излитащи от планетата ни, идва и предположението, че става реч всъщност за плазма. И тази плазма може свободно да се движи из Космоса с неподозирани скорости и даже да преминава през Слънцето. Дори се смята, че старовремските предания за феи, елфи и всякакви други такива магически същества всъщност могат да са тези плазмоиди (живи или не), както модерно ги наричат някои изследователи. Теориите се разклоняват, защото едни ги смятат за пришълци от звездите, а други казват, че може да са си напълно земен феномен. Просто не сме изучили състоянието на нашата планета и това може да е истинска форма на живот, но като плазма или друга, непозната все още за нас материя, а може би и дух.
Та щом стана реч за плазма, наскоро поразилата ни поредица от магнитни бури се оказаха най-силните в последно време и навръх 2 юни достигнаха степен G4 (най-високата е унищожителната за техниката G5). Та тази мощна магнитна буря обаче се оказа нетипична и досега подобна не е измервана. От една страна, тя наистина донесе силни магнитни смущения в земното поле, но, от друга, протуберансите, от които е породена и достигнаха до Земята със слънчевия вятър, се оказаха празни – в тях нямаше очакваната плазма. Учените не могат да обяснят как така се е получило. Изследователи разясняват, че ако си представим идващите потоци от слънчев вятър към нас като тръби, то в тях не е имало нищо, а си останали кухи.
Някои веднага казаха, че всъщност не трябва да се изненадваме и става въпрос за наистина съвсем неизучено от земните специалисти явление. Както и за недостатъчно спътници и лаборатории, които да изследват Слънцето и неговата активност.
Георги П. Димитров
