К расимир Костов от шабленското село Езерец вече над 25 години се грижи за 150 кошера в основния си пчелин и още 11 – в по-малък. Негова запазена марка е изразът „Когато обичаш пчелите – ставаш пчелар не веднъж, а няколко пъти“.
Промяната в климата, която забелязва Красимир Костов, се изразява в нетипичната за сезона студена пролет. През последния април на два пъти валя сняг, придружен от т.нар. замръз, което доведе до измръзване на овощни дръвчета и растителност. Това повлия и на пчелите. Силните пчелни семейства реагират по-благоприятно на промените в климата, докато по-слабите са значително по-уязвими. Негативно влияние оказа и постоянната смяна на топли и студени периоди през зимата.
През студената пролет имаше голям брой отпаднали семейства, а през зимата – и голяма смъртност. За някои семейства се оказа проблем, но пък имаше пчелари, които нямаха тези затруднения.
Пчеларят обяснява, че горещото лято е причина за по-малко отделяне на нектар от растенията. Не липсва цъфтяща растителност, но високите температури ограничават времето, през което растенията дават нектар, а това неизбежно се отразява на медодобива. При по-кратък период за събиране на нектар първи реагират силните пчелни семейства, които успяват да съберат част от необходимите запаси, разказва още Костов.
Облитат
Пчелите проявяват естествена защита срещу термичния стрес. Те стоят в кошера или остават на закрито и не събират мед и прашец, когато е твърде горещо или няма нектар. При наличие на цъфтяща растителност в горещите периоди излизат само за по един до два часа. Когато няма нектар или прашец, те облитат само с конкретна цел, като засичане на координация на младите пчели или за очистване на организма.
Пчелите са създадени така, че да се адаптират към промените в температурата. Дори при внезапни застудявания или затопляния структурата на кошера с една пчела майка и десетки хиляди работници позволява бързо и ефективно реагиране на природните амплитуди, допълва Костов.
Този тип организация в семействата им дава възможност на пчелите за кратък период от десетина дни или две седмици да натрупат хранителни запаси, които да осигурят оцеляването им за по-дълъг период. Пчелите се загнездват и събират полен с цел да компенсират колебанията в околната среда.
За пчеларите този адаптационен механизъм създава и проблеми. Природните амплитуди и кратките периоди за събиране на нектар могат да доведат до по-малък медодобив. Това се отразява както на пчеларите, така и на пчелите.
През изминалата година шабленският пчелар губи около 50% от пчелните си семейства. Тази година обаче пчелите му са в добро състояние. Основният фактор за оцеляването и доброто състояние на пчелните семейства остава правилното селектиране и грижата за здравето им.
Пчеларят потвърждава: климатичните промени оказват влияние върху занаята. В Северна Добруджа добивите на мед са намалели, а по-ниската продукция затруднява пчеларите да планират бюджета си и това прави професията по-несигурна. Той отчита и тенденция към уедряване на пчелините и отпадане на по-малките. Големите производители, които се занимават професионално с пчеларство, успяват да реализират добри добиви. Някои компенсират краткия период на нектароотделяне чрез подвижно пчеларство, като преместват част от кошерите на друго място, за да удължат сезона. Това обаче изисква добра организация.
„При всички случаи добивът на мед в Северна Добруджа е намалял. Естествено това поставя под въпрос рентабилността на професията“, смята Костов.
Трикове
Красимир Костов използва няколко по-старомодни, но ефективни подхода, за да предпази пчелите си от горещините. Един от тях е боядисването на кошеритев бяло срещу яркото слънце и така намалява прегряването им. Друг метод е разширяването на дъната на кошерите и увеличаване на входовете, за да влиза повече въздух. В краен случай пчеларят поставя мрежа вместо табла, която да осигури допълнително проветряване.
Пчеларят Костов никога не забравя да осигури на пчелите си достъп до прясна вода. Някои негови хитринки включват кошерите да бъдат разположени близо до дървета, осигуряващи рехава сянка, както и да са на места с течение. Препоръчва зелена, добре окосена земя около кошерите, която да спомага за охлаждането на пчелните семейства.
Топки
Един забавен, лесен и ефективен начини да помогнем на природата са т.нар. бомбички със семена (seed bombs) – малки топчета от почва и местни семена, които могат да се хвърлят в градината, по поляни или в градски пространства. Те съдържат смес от диви цветя, подходящи както за медоносни, така и за диви пчели.
Някои неправителствени организации у нас вече предлагат подобни бомбички и акции, които позволяват на всеки от нас с малки, но реални действия да подкрепи опрашителите – вижте например кампанията „Отгледай дъгата“.
Каре
Интересът към професията е слаб
Климатичните промени, наред с други фактори, изправят българските пчелари пред дилема: дали да продължат със своя занаят или да си потърсят друга алтернатива за изхранване. Въпреки че тази година Държавен фонд „Земеделие“ подпомага пчеларите, като изплаща близо 6 млн. лева на подалите заявки, интересът към пчеларството все още остава нисък. Прогнозите за тази година са усвоените средства да са около 5%.
*Автор: Роман Рачков и Йоанна Иванова, Климатека
