П ланетата Х ни удря, най-вероятно още тази година, като причинява апокалипсис, вещаят почитателите на мрачни сензации.
В последните дни различни медии по света дават предсказания за космическа катастрофа между тайнствената планета и Земята. Но на практика няма нито едно конкретно доказателство. Затова от НАСА решиха все пак да дадат конкретни сведения какво точно се знае по въпроса.
Към традиционните прогнози на вещаещите унищожение обаче този път се присъединиха и сериозни учени, които твърдят, че Х може би наистина съществува и факти за това се откриват в орбитите на другите планети, както и в движението на Слънцето. Тази планета Х обаче няма как да се забележи, поне засега, от Земята, заслепявана от Слънцето. Но това може би наистина ще се промени в скоро време. Астрономите обаче хич и не могат да вещаят какъвто и да е катаклизъм, идващ от Х.
За сметка на тях пък ловци на извънземни и теории на хаоса предлагат различни варианти за бъдеща космическа катастрофа. А пък от НАСА обясняват, че планетата Х е била много популярна няколко пъти. Първоначално се е смятало, че това е мистичната десета планета в Слънчевата система. Обаче след понижаване статута на Плутон, който в момента е планетоид, планетата Х стана девета и малко се разминава с Х - латинската цифра за десетка, но пък поне навява мистериозност и се дава пример с „Досиетата Х“.
Призрак
Твърди се, че тази планета Х или девета поред, е призрак и влиза в полезрението на съществата от Земята веднъж на приблизително 36 000 години и сега наближава новото й появяване. Последният път, когато е била в сравнително голяма космическа близост до Земята, е било в праисторията – около 34 000 г. преди Христа, а оттогава няма оцелял нито един спомен или писмено доказателство за призрачната планета. Данни за това има и в сериозната астрономия, но ловците на стряскащи хипотези отиват по-далеч. Според тях тази призрачна планета (някои смятат, че става въпрос за митичната Нибиру, известна от древношумерските сказания, други твърдят, че е различен космически обект) в скоро време отново ще излезе на показ и ще промени траекторията на Земята. А от това ще има сериозни последствия за нашата планета, като в най-добрите теории катаклизмът ще настъпи след доста време, а в най-мрачните – още тази година ще даде началото на ужаса. Привеждат се и много примери, според един от тях точно тази планета обяснява климатичните промени на Земята в последните десетилетия, а не безотговорното отношение на човека към екологията на родната му планета.
Ужас
Според най-стряскащите теории, които трябва да кажем, че изобщо не почиват върху строго научни доказателства, ужасът на Земята ще дойде още с наближаването на Х, а накрая ще се стигне и до реален космически сблъсък. Катаклизмът ще започне с наводнения, урагани и земетресения, а накрая ще унищожи всичко живо на Земята и ще я раздроби, както се е случило това с планетата между Марс и Юпитер, от която сега идват повечето астероиди. Дори това сега щяло да засегне сериозно и другите планети от Слънчевата система, все пак всичко е свързано.
Според една от сериозните астрономически теории обаче съвременната Земя се е образувала от сблъсъка на две планети преди около 4,5 млрд. години. По-голямата е оцеляла и е дала начало на Земята, като е прихванала по-малката, която първо се е раздробила, а после се е превърнала в Луната.
Други смятат, че втората планета всъщност се е раздробила на парчета, част от тях са паднали на Земята, а другата се е превърнала в астероиди. Подобно нещо (в който и да е от двата варианта) щяло да се случи и сега, гласи теорията на сблъсъка и ужаса.
Пояс
Трябва да се спомене, че сериозните астрономи предполагат наличието на планета, която е по-малка от Земята по обем и има гравитационно привличане като това на Марс. Въпросът е, че всеки я търси на различно място. Едни я поставят между Марс и Юпитер, втори – в Пояса на Кайпер (в далечната част на Слънчевата система), а трети почти я сблъскват със Земята.
Учените обаче твърдят, че на паника не трябва да се поддаваме и подобни теории само вредят на хората. Казват, че трябва да се мисли за повече екология, вместо да се правят теории за победа на хаоса, а съответно и на безотговорността (на принципа, че след като Земята така и така ще загине скоро, защо трябва да я пазим).
Програма
Настина от НАСА обявиха преди време програмата ДАРТ, чиято цел е да направи симулации на евентуален сблъсък между Земята и различни космически тела. Това обаче не означава, че такъв ще има в обозримо бъдеще. Идеята е да се разработи ефективна система, предпазваща планетата ни от сблъсъци с по-малки космически обекти като астероиди и комети. Това обаче не означава, че трябва да седнем и чакаме края на света. Теории за тотални катастрофи съществуват от хилядолетия, само в последните години, като се почне от 2012-а, Земята бе унищожавана на няколко пъти. Досега това така и не стана, защо трябва да се случва и сега и то без доказателства за подобни предположения, питат учените.
Институт
От НАСА поясняват, че през януари 2016 г. астрономите от Калифорнийския технологичен институт (КТИ) Константин Батигин и Майк Браун обявиха изследване, което предоставя доказателства за планета с размер около 1,5 пъти по-голям от Земята и че тя се намира във външната част на Слънчевата система.
Съществуването на този далечен свят обаче и до този момент остава само теоретично. Батигин и Браун всъщност не са наблюдавали планета. Тази хипотетична планета с размерите на Нептун би трябвало да обикаля нашето Слънце по силно удължен път, далеч отвъд Плутон. Може да има маса около 5 до 10 пъти по-голяма от тази на Земята и да обикаля около Слънцето от 20 до 30 пъти по-далеч от това, което прави Нептун. Ще са необходими между 10 000 и 20 000 земни години, за да направи една пълна обиколка около Слънцето, сочат изчисленията. Ако съществува, то тази планета може да помогне да се обяснят уникалните орбити на някои по-малки обекти в далечния Пояс на Кайпер, който е регион от ледени отломки и се простира далеч отвъд орбитата на Нептун. Съществуването на този далечен свят се основава на гравитационни модели във външната Слънчева система.
Батигин и Браун нарекоха хипотетичния обект Деветата планета. Въпреки това идеята за неоткрита голяма планета в царството отвъд Нептун е била изследвана многократно през миналия век въз основа на различни доказателства и затова се приема вече традиционното название планета X. НАСА обяснява, че не заема позиция относно използваното име.
Но се обяснява, че официалните права за именуване на космически обект принадлежат на лицето, което действително го открива. Ако предсказаният свят бъде намерен, името трябва да бъде одобрено все пак от Международния астрономически съюз. Планетите традиционно са кръщавани досега на митологични римски и гръцки богове.
Отзад
Астрономите, изучаващи Пояса на Кайпер, са забелязали, че някои от планетите джуджета, астероиди и други малки, ледени обекти в този регион са склонни да следват орбити, които се групират заедно. Анализирайки тези орбити, екипът на КТИ прогнозира възможността голяма, неоткрита досега планета да се крие далеч отвъд Плутон. Предположението тук е, че гравитационните взаимодействия с потенциална гигантска планета могат да обяснят необичайните орбити на тези обекти в Пояса на Кайпер.
Има и друга теория къде може да е планетата Х и се смята, че тя е отзад Слънцето, като е на орбитата, която използва Земята. Твърди се, че е възможно да се намира в такова равновесно положение, като е винаги на другия край на Слънцето и затова няма как да я забележим оттук. Дори може на нея да има също живот и развита цивилизация, но това са само теории и спекулации засега. От НАСА имат планове за изследване на това какво се вижда именно в тази част на Слънчевата система.
Георги П. Димитров
