В продължение на повече от четири десетилетия църковните празници са трън в очите на управляващите комунисти. Най-голямо напрежение у тях предизвиква Великден, когато вярващите посещават в продължение на няколко нощи църквите за тържествената света литургия и провъзгласяването на Христовото възкресение.
Тодор Живков на посещение в Троянския манастир, 1980 г.
Църквите и провеждащите се в тях богослужебните ритуали действат на болшевиките като червен плащ на разярен бик. И те полагат неистови усилия, за да отклонят вниманието на хората от църковния празник и възкресението на Божия син. Излишно е да се казва, че в дните около Великден партията мобилизира всичките си кадрови ресурси. Тайни и явни милиционери, щатни и нещатни служители на Държавна сигурност обикалят около църквите и манастирите и дебнат, за да спипат „на местопрестъплението“ българите, дръзнали да прекрачат прага на Божия храм. И докато през последното десетилетие на 80-те години режимът вече значително омеква, то 20-30 години по-рано комунистите в България провеждат истински лов на вещици спрямо онези, които искат да спазват църковните канони и да присъстват в Божия дом в нощта на Христовото възкресение. Това обаче за мнозина от тях има фатални последици.
Първият и църквата,
Милиционери
Не са един и двама онези, които часове след посрещането на Възкресението и запалването на свещта са принудени да съберат набързо багажа си и да поемат с милиционерските камионетки за някой лагер. Или ако им провърви, да се разминат само с интерниране и изселване заедно със семействата си на другия край на България за година-две или повече. Така в преносния смисъл на думата самите миряни се превръщат в съпричастни на Христовите страдания и мъки. А някои заплащат за желанието си да чуят вестта за Възкресението в Божия храм и с живота си.
Новоизбраният патриарх Максим
Българинът съчетава в себе си две много странни противоположности. От една страна, всеизвестно е, че в психиката на българина липсва фанатичната религиозност и за някои българите винаги ще си останат повече езичници, отколкото примерни християни. В същото време обаче в напрегнати моменти, когато трябва да се отстоява вярата, българите са доказали, че могат да жертват живота си в името на религията на Исус Христос.
Решетки
Дори и зад затворническите решетки или в суровите условия на концлагерите българите намират начини да посрещнат Великден както трябва, пък ако ще и да отговарят затова с главите си. За онези, които все пак са на свобода, отбелязването на Христовото Възкресение също не е никак лесно. За да отклонят вниманието поне на младите хора от Великден, в дните на Страстната седмица управляващите другари комунисти организират различни културно-масови мероприятия: кинопрожекции, дискотеки. А някъде целият месец април, в който най-често се пада Великден, е обявяван за месец на атеизма. При това положение излишно е да се казва, че ходенето на църква, дори да не е изрично забранено, си е опасно. И докато за възрастните съществува опасност от затвор и концлагер, за младежите посещението на църква може да донесе привикване в Детска педагогическа стая или полицията, намаление на поведението, изключване от училище или университет и черна точка в бъдещото им досие и вземането на мушка от страна на службите.
Нещата често са стигали до абсурдни ситуации и мерки като записване на имената на посетили църквите в тефтерче и дори до арести на излизане от църквата.
Мръвка
Друг „номер“ на управляващите другари си бил направо гаден. В събота привечер пускали така дефицитното агнешко месо в един-два магазина, пред който се образувала километрична опашка. Така пред българите излизала дилемата дали да отидат на църква, или да се наредят на опашката за месо. И трябва да се признае, че не са били малко онези, които предпочитали мръвката пред Христовото Възкресение.
В първите едно-две десетилетия не са били редки случаите и на арести на свещениците часове преди обявяване на Възкресението. Така в нощта срещу неделя храмовете оставали заключени. Сред указанията, давани на милицията и доброволните отрядници преди нощта на Възкресение Христово, били и тези: „Лица и групи, носещи кръстове или др. предмети от подобен характер, да се предупреждават, вещите да се изземват, а имената на лицата да се записват и докладват.“
По-късно се стигнало и дотам за посещение в някои от големите храмове като „Св. Ал. Невски“ да се раздават специални пропуски. Излишно е да се казва, че в по-голямата си част сдобилите се с тези заветни пропуски били тайни и явни ченгета.
Иван Първанов
