Б ащата на компютъра Джон Атанасов едва не бил лишен от признание, след като неговият асистент Клифърд Бери бил намерен удушен в дома му с найлонова торбичка около главата.
Тази трагедия, която станала през 1963 г., била последвана от дълъг съдебен процес за авторството на идеята за компютъра. За щастие бележките, които Бери си водел стриктно, помогнали справедливостта да възтържествува, макар и след смъртта му, според thegazette.com..
Начало
Първият електронен компютър, наречен Атанасов-Бери компютър (ABC), бил създаден, след като от Щатския университет на Айова (ЩУА) отпуснали целево 650 долара. Работата била свършена от професора от български произход и неговия асистент през 1939 и 1940 г. Компютърът се състоял от комплексна серия от стотици вакуумни тръби, използвани като превключватели, за да генерират електрически импулси, които се преброявали в двоичен код.
Клифорд Бери с прототипа на първия цифров компютър.
Това позволявало да се извършат стотици изчисления в минута - много повече, отколкото едно сметало или човешкият мозък биха могли да постигнат. ABC бил сглобен в мазето на факултета по физика на ЩУА и не бил разгласен. Атанасов, който е син на електроинженер, емигрирал в САЩ от родната си България, бил по-заинтересован от научните аспекти на тази технология, отколкото от маркетинга й като индустриален инструмент.
Плагиат
Междувременно през 1941 г. един млад инженер от университета Ърсайнъс, разположен близо до Филаделфия - Джон Мокли, пристигнал в ЩУА. Атанасов с удоволствие показал на ентусиазирания физик всяка стъпка от напредъка към построяването на компютъра. Поради обширните си задължения в университета професорът нямал възможност да патентова иновативните технологии, разработени от него и Бери. Мокли веднага осъзнал това и се върнал на Източния бряг на САЩ, където той заедно с колегата си от Пенсилвания, инж. Джон П. Екърт, използвали практиките, които видял в ЩУА, за да оформят компютър, за който заявили, че е техен собствен проект.
Проф. Джон Атанасов със съпругата си в София през 1970 г.
Той съдържал същите вакуумни тръби и превключватели, които задвижвали ABC, но много повече от тях. Техният уред имал над 17 000 херметично затворени стъклени цилиндри и бил разположен на площ от 1393,5 кв. м. Той се базирал на същата предпоставка, че като се сложи елемент с отрицателен заряд (катод) от едната страна на стъклената вакуумна тръба и се нагрее с електричество, той отделя електрони, които бързо се насочват към малко парче метал с положителен заряд (анод) в другата част на тръбата. Превключвателите, които може да се включват стотици пъти в минута по цял ден, увеличават скоростта, с която може да се преброи всичко.
Патенти
Мокли и Екърт кръстили техния компютър ЕНИАК (от Електронен цифров интегриращ калкулатор). Те го продали на армията на САЩ, за да се подобри системата за по-ефективно изстрелване на артилерийски снаряди. Няколко години по-късно - през 1951 г., двамата завършили една още по-голяма версия, наречена УНИВАК. Този компютър тежал 7257 кг и можел да извършва хиляда изчисления в секунда. Той бил продаден на Бюрото по преброяването на САЩ. УНИВАК обработил резултатите от преброяването, проведено предишната година. Неотдавна се навършиха 70 г. от датата 14 юни 1951 г., когато е въведен в действие първият комерсиален (невоенен) електронен компютър. Той бил възвестен като един от най-големите технологически скокове за всички времена. Инженерите от Пенсилвания получили пълното признание за този процес и патентите им били изкупени за голяма сума от корпорацията „Спери Ранд“ (която по-късно се назовава само „Ранд“ - б.р.), която доминирала производството на компютрите през следващото десетилетие.
Проучване
През 1962 г. обаче завършилият ЩАУ писател Р. К. Ричардс заявил, че извършва проучване за книга относно еволюцията на компютрите. При изследванията си той открил първоначалните статии на Атанасов и Бери и интервюирал професора и неговия асистент, който пазел по-добри бележки от неговия ментор. Ричардс се обърнал и към Мокли и Екърт, но те отказали да говорят с него публично или насаме. Те признали единствено, че Мокли наистина е прекарал няколко дни в ЩАУ през 1941 г. Писателят продължил да иска информация от корпорацията „Ранд“, но не получил съдействие.
Смърт
Този случай привлякъл интереса на цялата страна през 1963 г., когато Бери бил намерен мъртъв в дома си в Ню Йорк. Атанасов и съпругата на покойника, която по това време била в Калифорния, били убедени, че някой е запушил завинаги устата на Клифърд. Самият професор посетил апартамента на бившия си асистент в Лонг Айлънд. Хазяинът му казал, че лесно махнал торбичката от лицето на Бери.
Проф. Джон Атанасов със съпругата си в София през 1970 г.
А ръцете на младия физик били под чаршафа, до тялото му. Аутопсията разкрила, че имал 1,2 промила алкохол в плазмата на мозъка, което би му позволило да кара кола в някои щати. В кръвта му и мозъка му обаче не били открити следи от лекарството диламин, което по-рано взимал заради епилепсия, нито от други медикаменти. Смъртта на Бери била обявена за самоубийство и така и не бил проведен съдебен процес за евентуална насилствена смърт.
Процес
Книгата на Ричардс „Електронни цифрови системи“ излязла от печат през 1966 г. В нея Атанасов и Бери били обявени за истинските бащи на компютъра на ХХ век. На базата на това доказателство корпорацията „Хъниуел“ завела дело срещу „Ранд“. Тя изтъкнала, че „Ранд“ няма права върху тази технология, тъй като процедурите, използвани при създаването й, не дошли от Мокли, а от Атанасов от ЩАУ. От изхода от делото зависели милиони долари. Съдебният процес продължил четири години. Над 36 000 документа били представени като доказателство, а стенографските протоколи от съдебните заседания наброяват 50 000 страници. В края на краищата съдът постановил недвусмислено, че Мокли е „извлякъл“ концепцията за електронния компютър от Атанасов и Бели. По този начин изобретяването на компютъра така, както първоначално е бил замислен, бе отдадено на пионерите от ЩАУ. Смъртта на Бери обаче продължава да е загадка.
*Автор: Христо Христев
