В района на т. нар. Бобошевски Йерусалим могат да се видят древни черкви, параклиси и манастири и да се чуят легенди за Ноевия ковчег, кръстоносци или за чудесата на св. Иван, който е родом от този край. Тук се намира и най-древната черква в чест на св. Теодор Стратилат („Свети Тодор“), чийто празник се чества на 8 февруари. И всичко би било една приказка, ако не бяха изкопите от иманяри, мародерите на черкви и атеизма сред местните.
Любчо Караджов
С високите, но и с низките страсти у човека често се сблъсква религиозният водач доброволец в района Любчо Караджов. Той е роден през 1958 г., завършил е жп института, след което е работил 20 лета като локомотивен машинист в депо София. След пенсионирането си се отдава на родовата си мисия – православието в родния град Бобошево. Разказва, че прапрадядо му е бил свещеник, убит от турците. В рода си има баба, която дори на 102 г. е помагала на легендарния Калистрат – игумен на Рилския манастир, родом от неговия край.
- Г-н Караджов, „Св. Тодор“ край град Бобошево ли е най-старата черква в България в чест на този светия?
- Да. Тя се нарича така общо, но реално е в чест не на Свети Теодор Тирон, а само на Свети Теодор Стратилат, когото честваме сега през февруари. Това е императорска черква, единствената от този род в България. В архитектурно отношение е кръстообразна от типа на баптистериите, където се е извършвал ритуалът на светото кръщение.
Метален купол пази днес църквата Св. Тодор.
Подобни има в Драч, Албания, и в Солун, Гърция. Този храм е едно свидетелство, че едно време именно оттук е минавал пътят Виа Егнация с поклонници от Рим за Йерусалим.
- Откога датира храмът?
- Няма единно мнение. Най-рано учени я отнасят към XI-XII век. А има и теория, че черквата е от времето на Юстиниан I Велики, т.е. от VI век. Именно тогава императорът прави и църквата „Св. София“ в Константинопол. Когато тя е била завършена, владетелят възкликнал: „Соломоне, аз съм по-велик от тебе“, сравнявайки катедралата си с някогашния храм в Йерусалим. След това мюсюлманите я превръщат в джамия.
- Истина ли е, че миряни си взимат от черквата на Свети Тодор за късмет пръст или тухли от градежа?
- Взимат и още как, защото се ширят всякакви суеверия и ритуали. Например очите на светците са избодени в параклиса „Свети Николай“ в тукашното село Вуково. Навремето баячките са взимали от тази част на стенописите, за да правят лек срещу заушка и болни очи, мигрени, безплодие и какво ли не.
Но ако се върнем на храма „Свети Тодор Стратилат“, мога да ви споделя, че цялата местност е много особена. Тук в близост е имало тракийско светилище, а после и римска крепост. През XII век идват рицарите латини в нашия край. От тогава има едно предание за венецианския крал Николо Оливер. Той е бил ранен и усещал, че не може да пътува и за това решил да остане край река Струма със свитата си, докато укрепне. По негово време е направен олтар вътре в храма. Според мен оттогава датира вторият стенописен слой. Благородникът обаче умира от раните си. Положен е в гробница в местността Куклата, където по-късно е вдигнат девически манастир „Въведение Богородично“. През 1950 година по времето на комунизма тази гробница е разрушена незнайно защо. Но изглежда тайните на т.нар. свещена геометрия и иконопис, които кръстоносците пренесли от светите земи, днес са вложени в черквата на св. Тодор. От време на време виждам масони да идват в нея (както и в манастира „Свети Димитър“). Връзват някакви конци, мерят и замерват някакви лъчи. А в черквата има уникални стенописи, които не могат да се видят другаде. Един от тях е старозаветната троица, в която средният ангел символизира идването на Иисус Христос.
- Църквата е в много лошо състояние, какво се прави по този въпрос?
- Към момента нищо. Църквата е паметник на културата с национално значение. Навремето се стигна да кандидатства да е под егидата на ЮНЕСКО и дотам. През 1960 година е сложено първото дървено покривало, уж да я пази от климатичните фактори, но стенописите са продължили да се рушат, защото няма цялостно укрепване и реставрация. След демократичните промени от този доста тайнствен храм се заинтересуваха и американците. Тогава бившият американски посланик Джеймс Уорлик даде към 40 хиляди долара помощ. По това време и от културното министерство отпуснаха още толкова в левове, а за около 100 000 лева общо бе изградена нова метална конструкция, която обаче само частично днес спира разрухата. Вътре все още могат да се видят част от стенописните сцени: "Тайната вечеря", "Умиване на нозете", "Моление в Гетсиманската градина", "Предаване на Христа от Юда" и др.
- Защо целият район около град Бобошево е известен като Бобошевския Йерусалим?
- Ние в района казваме, че имаме над 40 храма (знайни и незнайни) – числото е сакрално и така е останало от едното време. Но храмовете в района наистина не са никак малко като концентрация върху такова късче земя. Доста древни са църквите в града „Св. Атанасий“ и „Св. Илия“. Уникална е и „Света Богородица“ („Покров Богородичен“). Нейните руини може да се види горе на римския град над село Пастух. Наскоро след 500 години аз отново сложих кръст на този храм и една поклонничка ме засне.
Караджов слага кръст върху руините на черквата Покров Богородичен над село Пастух.
Когато идват османските завоеватели, не са разрушили тази черква, защото в съседство е имало и езическо светилище, а мюсюлманите много са се плашили от тези култови обекти. Още по-рано през III век римските легиони са сменяли конете си в района, освен това е имало и ковачница за пари в близост.
- Доста поклонници се качват и на връх Бобошевски Руен, защо?
- Мястото е много интересно, но и свято. Усеща се една лекота. Има легенди, че на върха е акостирал ковчегът на Ной, а не на Арарат в Турция, както комшиите тръбят. След това Яфет и Яфан - синът и внукът на Ной – са живели тука. Тази легенда се предава от поколение на поколение из близките села, някои от които всъщност са били византийски градове през V век. Село Вуково пък е бил град от XI век.
Само храмовата черква днес е оцеляла от някогашния Руенски манастир Св. Димитър.
Въобще целият ни район е красив и свят, пълен с древни храмове и история. За жалост днес районът е прокопан от иманяри. Дълбочината на изкопите е повече от метър и половина и ако човек не си гледа в краката, може сериозно да пострада.
- Според житието на Свети Иван Рилски, той е роден в близкото село Скрино. В какво състояние е църквата на манастира „Свети Димитър“, където светецът се замонашва?
- Основите на „Свети Димитър“ са може би пак от VI век. Някои историци твърдят друго - че манастирът възниква през X век и тогава веднага в него постъпва Свети Иван. За мен обаче това не е логично. Мястото е било утвърдено като религиозен и книжовен център много преди това. Учениците на Свети Иван - Гавриил Лесновски, Йоаким Осоговски и Прохор Пшински, вероятно са били в манастира като начални ученици и послушници.
- Действаща ли е в момента тази обител?
- Отворена е, но не е действаща в смисъл с постоянни богослужения. Много хора се чудят, като пусна снимка на „Свети Димитър“ (или на „Свети Илия“) в социалните мрежи с коментар отдолу „Попфолк механа“. Защото точно в това се е превърнал, например, т. нар. първи манастир на св. Иван. В двора му се събират пияници, които понякога обиждат поклонници и туристи, които идват да гледат нашия край. Сред туристите има наши професори, оперни певци, да не говоря пред чужденците как се излагаме. Наскоро един автобус беше дошъл от София и явно поклонниците са били отвратени, тъй като са писали оплакване до Министерството на вътрешните работи и на културата. Трябва си затягане на контрола по тези места. Освен това има приходящи апаши, които влизат и взимат дарения, оставени за храма - килими, пари и какво ли не. С един такъв ром от Кюстендилско се разправях в последно време. И се чуди човек какви са били дедите ни като образование и вяра в Бога и защо ние станахме такива. Къде сгрешихме? Старият кмет на село Вуково, който бе комунист атеист, много хубаво обобщи, като каза, че всички, дето ходят на поклонение по тия чукари, били изкукали. Въобще тъжна история. Живеем в най-святата земя, а сме такива атеисти и затова си патим. А ето, и в село Вуково има страхотни места като църквата „Света Петка“ от IX век, която Людмила Живкова навремето възстанови, но напоследък избягвам да водя туристи в тази посока заради подобни коментари.
- А къде водите в момента миряните?
- Навсякъде, най-често по светите места в село Пастух, на „Свети Георги“ – скалното светилище край село Лиляч. Разбира се, в Руенския манастир „Св. Йоан Рилски“ в село Скрино също, където монасите са много добри и водят свят живот, до който искат да се докоснат мнозина туристи, независимо дали са православни или католици. Ето аз нося един кръст, който ми бе даден подарък от Ватикана за моята дейност. Той е принадлежал на католишкия светец Падре Пио, а вътре има мощи на Света Лучия. Хората трупат иманета и имоти, а аз в дома си имам 5000 икони и над 3000 богословски книги. Един ден ще ги завещая на няколко манастира.
- Често изпращате камъни и пръст от свети места у нас за различни храмове в чужбина. Откъде точно ги взимате и къде ги проводите?
- Проводих такива реликви за параклиса на Антарктида, говорим за втория, който бе построен от тухли. Отидох първо до светената вода на село Скрино, откъдето Свети Иван е пил като дете. Взех оттам четири камъчета и по още толкова взех от Бобошево и от района на Рилския манастир, както и няколко клонки от дръвчетата наоколо. В една кутия от обувки поставих всичко, а после я осветихме върху мощите на Свети Иван.
Много от алпинистите, които се катерят към Еверест, минават първо през един будистки манастир. А аз дадох на алпинисти да отнесат нещо много по-свято там - пръст и камъни от гроба на Свети Иван, който се намира над Рилския манастир. Заръчах да ги заровят под „Тавана на света“, за да няма толкова инциденти.
Любомир Старидолски
