Ж ените в Европа са поддържали здравето си чрез упражнения в почти всички епохи. Друг е въпросът каква дейност им е била разрешена и полезна. И какво е било да спортуваш с корсет. Как са спортували младите дами с пристегнати талии и какво им е било забранено?
Жените в Европа като цяло спортуват само когато имат възможност да не работят. За тези, които се занимават с физически труд, това е глътка въздух и забавление. За онези с изнежените ръце и кожа, невидяла слънце, е здравословна препоръка. А ето и какво са имали възможност да спортуват жените в епохата на корсетите.
Конна езда
Когато крал Хенри VIII решава, че може да не доживее да види раждането на син и започва да подготвя дъщеря си Мери за бъдещо управление, той наема прогресивен испански педагог да разработи програма за развитие на престолонаследничката. Според тази програма, за да подобри здравето си, Мери трябва редовно да ходи на конна езда, тоест да язди и в същото време да диша чист въздух.
Това е стандартен съвет за момичета от знатни семейства от лекари и специалисти по отглеждане на деца – благодарение на него се поддържа изправена стойка. Конна езда се препоръчвала и за възрастните жени.
Вярно, ездата не е безопасен спорт. Жените яздели предимно на дамски седла, което предполага специфична, опасна поза: единият крак е спуснат и опрян на стремето, другият е свит пред тялото и коляното се държи за дъгата на седлото.
Ако конят се уплаши от нещо и избяга, дамата, ако никой не й се притече на помощ навреме, пада, кракът й често се забива в стремето и нещастната жена ще бъде влачена по земята срещу всички камъни и растения. Често това завършва със смърт. Така че, когато прочетете в старата литература как някоя млада дама се уплашила, когато конят й внезапно препуснал, без да гледа накъде отива, знайте, че ездачката едва ли се е страхувала от високата скорост, а от това да не бъде обезобразена, ако се заплете и бъде влачена от коня.
Ездата се смятала за добра форма на физическа активност за дамите, защото натоварва бедрените мускули (полезно по време на раждане), но не натоварва стъпалата, позволявайки им да останат малки и нежни. Вярно, язденето с обикновен корсет е неудобно, така че с времето се появяват по-меки долни дрехи - подобни на нашето спортно бельо по функции. И, разбира се, много млади жени се пробват да яздят в мъжки дрехи и мъжко седло.
Кънки и гребане
През деветнадесети век момичетата са участвали в конвенционални спортове не само на сушата, но и във водата. През лятото - на открито, през зимата – на лед. Разбира се, тяхната физическа активност е много далеч от това, което обикновено свързваме със здравословния начин на живот. Момичетата ходели на кратки разходки с гребане и кънки на лед. Освен това им били наложени редица ограничения.
Дама или девойка никога не трябвало да кара лодка сама, тъй като може да си помислят, че бърза за среща или се връща от такава. Освен това не трябвало да остава сама в лодка с мъж, с когото не е в семейни отношения. Докато гребе, дамата трябвало да внимава да не получи мазоли по ръцете си; когато излиза от лодката – да внимава да не вдигне много високо полата си; при сядане в лодка – да е с шапка с периферия, за да не овъгли слънцето кожата й (вярвало се, че край водата лъчите му са по-опасни и по-бързо загарят кожата).
В Европа и богати, и бедни хора карали кънки. Младата дама трябвало да бъде прилична и да изглежда елегантно. В тази връзка не се препоръчвало да се набира скорост – било необходимо да се плъзга плавно и бавно, отблъсквайки се с краката си. И било опасно да се кара бързо, защото младите дами били с рокли на леда, които покривали обувките им. Ако се наведат само малко, за да ускорят темпото, кънките можело да се оплетат в подгъва. Освен това било трудно да паднеш в стегнат корсет, без да се нараниш.
Плуване
Интересно е, че през втората половина на осемнадесети век сред просветените семейства започва да се разпространява модата да се закаляват момичетата с плуване. Те, разбира се, трябвало да са прилично облечени – в ризи.
Суровото обучение се обяснявало с факта, че никога не знаеш чия жена ще станеш. Ако сте офицерша (много благородници са били с такова звание), тогава може да се наложи да понесеш много трудности и от време на време да се окажеш в ситуации, от които може да се избяга само чрез бягане или плуване. Момичетата обаче не трябвало да бягат – смятало се за неприлично. Така им останал вариантът да се справят с плуване. Първите бански костюми, в това число спортни, трябвало да се носят върху корсет и с чорапи.
Фехтовка и стрелба
Колкото и да е странно, доста от дамите имали представа за фехтовка и стрелба с пистолет. Момичетата често били обучавани да стрелят от братя - за забавление или от съображения за безопасност. Може би забавното зрелище е надделяло над мотива. Женската стрелба се различавала от мъжката по това, че младата дама трябвало да държи пистолета с две ръце - за да не нарани нежните си китки.
През деветнадесети век на мода сред момичетата, които се изучават в пансиони, особено в Англия, е на мода фехтовката. Дуелите между дами - поради злословие или при спорове за кавалер - били доста популярни. Естествено, обществото се мръщело на оръжията в ръцете на жените, така че подобни забавления били полулегални, макар и да не са били забранени от закона. Но все по-често се заклеймявала ездата в мъжко облекло. От което заключението е логично: това е табуто, което момичетата най-често са се опитвали да нарушат.
Планини и велосипед
През 1880-те години, когато лекарите започват да насърчават физическата активност на жените по всякакъв възможен начин, а самите жени стават по-социално активни, две забавления излизат на мода: завладяването на планините и колоезденето. И ако велосипедите просто стават по-безопасни, така че е възможно да се карат и с дълги поли (стига да са с ниска рамка), то популярността на планинските върхове е трудно разбираема.
Именно тези две дейности допринасят за появата на анцуга с панталон. Състои се от много широк панталон, блуза и сако в тон с панталона. Краката са сравнително видими почти до коляното - покрити с чорапи и ботуши. И, разбира се, костюмът се носел върху корсет.
Изненадващо дамският анцуг е много бързо възприет от мъжете и скоро могат да се видят и те в разпознаваемата форма на панталоните. Много жени обаче пренебрегват костюма - отчасти заради подигравките на минувачите, отчасти заради собственото чувство за приличие и чувство за красота. Те дори успяват да изкачват планините с дълги поли, колкото и опасно да е това. Например първата жена алпинист на Монблан е Мари Паради, която се изкачва точно така – не сама, разбира се, а като част от група. Останалите са мъже алпинисти.
Изкачването й е трудно. Тя губи гласа и зрението си и започва да има сериозни проблеми с дишането. Но упорито върви напред, не позволявайки на групата да се спусне обратно заради нея.
И велосипедът е толкова модерен сред прогресивната младеж, че бъдещата нобелова лауреатка Мария Кюри предпочита да похарчи парите, които тя и годеникът й са получили като сватбен подарък, не за организиране на празника, а за закупуване на велосипеди. По време на медения си месец младоженците обикалят цяла Франция.
Тенис
Отначало тенисът се играе само на закрито, с мрежа, опъната в средата на голяма зала. Предполага се, че младите дами могат да бъдат само зрители - не могат да тичат и да размахват ръце, а натъртване на половината лице от пропусната топка няма да направи момичето да изглежда добре... Но в действителност, разбира се, далеч от мъжките очи, тийнейджърките се пробват в тениса. И още в края на века въпреки факта, че корсетите все още се използват, майките започват да водят дъщерите си на новопоявилите се тенис кортове. Там на тийнейджърките им е позволено повече движение.
Много общи забавления също са допустими, ако младите дами, докато играят, спазват елегантност. Например криеница, въпреки че това трудно може да се нарече физическа активност. По-често те си подхвърлят топка, наредени в кръг.
Танците по двойки са отделна категория. Те са необходима част от образованието, със или без медицинска обосновка: младата благородничка трябва да присъства на балове.
Самите балове са сериозно предизвикателство за физическата издръжливост – трябва да се танцува няколко часа без прекъсване. Разбира се, някои от танците са създадени така, че хората да могат да си починат, докато стоят – те просто се кланят и чакат реда си, за да подрипнат.
Да наденеш обръча на шиша
Тъй като от младите дами и жени се очаква да са умерени в движенията си и да не вдигат високо ръцете си без необходимост (вероятно защото това повдига гърдите им, което притеснява мъжете), за тях има малко активни игри. Ако мъжете играели жо дьо пом и тениса, произлязъл от него, то жените трябвало да се задоволяват предимно с крокет, серсо и да си подхвърлят топки.
В началото на двадесети век думата "серсо" се използва за описание на две различни игри с обръчи, но в продължение на векове дамите играят една и съща игра, в която участват господата. В тази игра мъж стои с дървен шиш - пръчка с кръст - в ръката си, а жена хвърля малки обръчи в неговата посока. Задачата на мъжа е да хване обръчите с шиша. Задачата на жената явно е да го накара да се забавлява, но младите дами хвърлят обръчите по лицата на особено неприятните младежи, с които възрастните карат момичетата да играят.
Според легендата играта била измислена, когато дама хвърлила пръстен на господин, а той го уловил не с ръцете си, а с върха на меча си. Поради тази причина се смята, че на дамата е позволено само да хвърля обръчите, а на господина само да ги хваща: така е възпроизведен първият сценарий. Няма съмнение обаче, че играта е имала скрит (или не толкова) еротичен смисъл и затова на дамата и господина обикновено било забранено да си сменят местата, а също така на дамата било забранено да играе с дама и на господина с господин.
Крокет срещу изпотяване
Крокетът, както го познаваме, се появява през деветнадесети век. Отговаря на изискването младите дами да не вдигат ръце в играта, осигурява достатъчно вълнение и възможност за общуване, и активност на чист въздух, по време на което дамата може спокойно да се разхожда (избягва се бързото ходене – води до изпотяване, а това е неприлично за жена, която не е от простолюдието.
Картината Игра на крикет от Леон Вичулковски (18921895).
Много скоро мъжете започват да се интересуват от тениса, английски вариант на друга френска игра, жо дьо пом (игра с ябълки), а крокетът се превръща в игра за жени и смесени компании, в които господата се съгласяват да забавляват дамите по този начин.
Кристи Красимирова
