Ф утболът не е игра за „мамини синчета“ - всички знаят, че паданията и ритниците на терена далеч не са безопасни. Но извън тези рискове на професията има и непредвидими ситуации, в които изпадат някои играчи. В предния брой на „Златно време“ ви представихме част от грубияните в световния футбол. Ето я и втората част.
От Апенините да се прехвърлим във Великобритания, където футболистите далеч не са пример и образец за нежност. В средата на ХХ век името на Ноби Стайлс се превръща в символ на бруталност и трошач на кости.
Ноби Стайлс в заплашителна поза.
Преди всяка среща синът на евангелски пастор сваля изкуственото си чене и лещите от очите, моли се на Бог и се хвърля с главата напред да контузва съперниците. След една от срещите лондонски вестник пише: „В тази среща Ноби контузи само 47 пъти съперниците си, прати само двама от тях в болница и само три пъти напсува и наплю съдията. Това означава, че Ноби беше прекалено миролюбив.“
Рекорд
Няколко десетилетия по-късно английската Висша лига има достоен наследник на Ноби в лицето на Вини Джоунс. Заради грубата си игра получава прякора Секирата. По време на състезателната си кариера Вини получава 12 червени картона. Като един от картоните получава в третата секунда от началото на мача. Рекорд, който едва ли някога в историята на световния футбол може изобщо да бъде подобрен. За да неутрализира съперниците си, Вини изобщо не страда от скрупули.
Вини Джоунс ликува.
В една от срещите той е заснет как стиска тестисите на съперника си Пол Гаскойн. А след негова намеса Гари Стивънс е принуден да прекрати състезателната си кариера. За щастие на английския футбол през 2000 г. Вини решава да се откаже от футбола и се преквалифицира в актьор с доста успешна кариера. Освен това участва и в шоу състезания по кеч, както и в реклами и издаване на дискове с песни. Днес хулиганът от Острова вече е на 58 години и видимо изглежда укротен и умиротворен. Но дали това действително е така? Кой знае.
Маратон
Германският футбол никога не се е славил с нежност и техничност. Тук често се играе на ръба на позволеното и грубиянщината. И тук има футболисти, превърнали се в легенди с твърдата си и безкомпромисна игра. Една от легендите в тази област е Паул Брайтнер. За съвременниците той също е почти непознат, но е една от легендите от втората половина на ХХ век.
Паул Брайтнер се опитва да контузи съперник.
За него в книгата си „Начален сигнал“ легендарният вратар Тони Шумахер пише: „Паул можеше по цяла нощ да пие алкохол, да пуши цигари и да играе комар. На сутринта ставаше и тренираше или играеше като кон. А всички останали, които заедно с него не са спали цяла нощ, бяха като пребити.“ Не един и двама от противниковите играчи остават с белези за цял живот от съприкосновенията си с Железния Паул. Дори и днес като част от ръководството на „Байерн“ Мюнхен Брайтнер продължава да скандализира обществото с изцепките и скандалите, които предизвиква.
Изцепки
Във Франция винаги се е залагало на елегантния и техничен футбол. Но и тук в годините има „черни овце“, които мътят кристално чистата вода с изцепките си. Една от тези „овце“ е Патрик Виейра. В защита на френския футбол можем да отбележим, че изцепките на Пат са от неговия период в английската Висша лига, където грубостта е нещо често срещано.
Патрик Виейра държи уверено първото място в класацията на Висшата лига на Англия за най-много червени картони.
В продължение на години той заема върха в класациите за най-много получени червени картони. През 2000 г. в рамките само на 72 часа той е изгонен от два поредни мача на своя „Арсенал“ заради груба игра. Първо нанася удар с юмрук на играч на „Съндърланд“, след това се хвърля с бутоните напред срещу играч на „Ливърпул“ и така го изважда от играта.
На упреците на журналистите и футболните специалисти Виейра заявява, че не смята да променя, защото това е стилът му на игра, заради който е взет при „топчиите“.Не остава по-назад и Серхио Рамос, който като футболист и капитан на „Реал“ Мадрид е бил гонен от игра с цели19 червени картона.
Серхио Рамос е гонен от терена цели 19 пъти.
Сред грубияните за всички времена във Висшата лига ще остане и Луис Суарес, специалитетът на който е хапането на противника. Той прояви това си „умение“ на най-високия форум, на световното първенство през 2014 г. по време на мача Уругвай - Италия, когато зъбите му се впиха в рамото на Джорджо Киелини.
Запазена марка на Луис Суарес е хапането на противника.
Иван Георгиев
