Н ад 120 малки момченца на възраст от 3,5 до 13 години тренират в школата на световната ни шампионка по гимнастика Симона Пейчева.
Въпреки трудностите да се развива спортна дейност Симона вярва, че това е пътят и е щастлива с него. Само веднъж в целия й живот й минава през ума да се откаже от гимнастиката и това е след участието и на олимпийските игри в Пекин. Тогава шампионката ни слага край на състезателната си кариера и си казва, че не иска да види гимнастика повече. Слага голяма точка и насочва живота си в друга посока - но той си знае своето и няколко месеца по-късно я връща в залата, където й е мястото, за да предава знанията си на следващите поколения.
Школа
От 2009-а досега през клуба на Симона са минали стотици деца. Някои от тях успява да превърне в състезателки, в други възпитава най-цените качества, които според шампионката ни са необходими за живота на една млада и достойна дама. „В залата няма да видите някое от момичетата да е с дълъг черен маникюр например. Макар че много от тях още на 12-13 пускат маникюр, за гимнастичките, които работят с уреди, това в невъзможно. В тийнейджърска възраст те изглеждат като деца и са запазени не само физически, но и морално“, казва Симона. Там децата още от съвсем малки се учат на дисциплина, отговорност постоянство. „Стават емоционално стабилни, учат се как в най-тежките моменти да не се отказват, а да продължат. създават друга представа дори визуално. Ние като треньори им даваме пример. Това, което показваме в залата, децата го следват. Няма как да видиш в залата нито мен, нито някоя от другите треньорки да е с изкуствени мигли, нито с къси поли, нито с черни дълги нокти. Аз съм им пример и мотиватор и им показвам най-доброто и съм изискваща от тях. Така се възпитават едни достойни млади момичета, които дори и да не станат състезателки, притежават качества за успех в живота”, разказва Симона.
Пример
Мечтае да създаде поколение шампионки по гимнастика, които да наследят успехите от миналите години. Но казва, че у нас в момента това е много трудно. „Първо, защото няма закон за спорта. Много трудно се работи и клубовете се опитват да се издържат със собствени сили. Това е почти непосилно. Залите за гимнастика са скъпи заради специфичността на нас ни трябват високи помещения. Като се добавят и останалите разходи, като се сложат и заплати за треньори и става почти невъзможно. Неслучайно спрях да правя и състезанието за деца, което организирах, “Симона къп” , защото в един момент, като теглих чертата, и все беше на минус. Не може всичко да се прави само на мускули. Спонсори за турнирите няма, фирмите нямат интерес да подпомагат състезания за деца, които освен това няма да се дава по телевизията. Освен ако не е на някой детето да участва и той да помогне заради него. Държавата пари не отпуска. А колко струва да се направи един турнир за деца, ако си зададе някой въпроса. 800 момиченца, ами само медалите да се подсигурят, подаръци за участничките, не броим хонорари за съдии и сметката не излиза“, разказва Симона. Добавя, че от 2020 г. досега на няколко пъти нейни приятелки, познати, любители на гимнастиката й предлагат да го възстанови, но със ставата е трудно.
Гордост
Въпреки това Симона продължава и развива клуба си. В момента там има над 120 момиченца. „Най- малките са около 3-годишни, тренираме всеки ден, с малките 2 пъти в седмицата. Състезателките 5-6 пъти“, разказва тя. Самата тя започва да тренира гимнастика, когато е на 7 години. Първо гледала състезание по телевизията и останала изумена. После в първи клас влезли треньорки и раздали бележки на момичетата да се запишат. “Майка ми ме заведе не защото тя е искала това да тренирам. Три месеца отказваше да ме заведе и отказах да се храня, бойкотирах я и тя подписа. Беше много против и все се опитваше да ме откаже, но не успя. Въпреки това много съм й благодарна за едно, не ме остави да бъда просто спортист, тя изискваше много от мен и като образование, никога не ми позволи да съм в спортно училище, карала ме е много да уча”, спомня си Симона. За да станеш шампион, се изисква много труд. „Трябва да носиш в себе си тази мотивация, да не се отказваш дори и когато е трудно. Важно е да имаш талант, но и много да работиш , дори повече да работиш“, обяснява тя.
Кафе
Денят на бившата гимнастичка е динамичен. Но завършва в залата. Започва сутрин рано с чаша кафе. След това отива на фитнес. Спортът е част от ежедневието й. Не лежи на стари лаври, че е била гимнастичка, а се грижи за начина, по който изглежда. Има си златно правило - добрият външен вид се гради на спорт, храна и лек грим.
Фитнес
Тренира 5 пъти в седмицата. В момента е на вълна фитнес. Тренира сама, макар че преди време е започвала и като инструктор. „За да не ми омръзне, понякога сменям. По едно време се бях запалила по бягането, после Пилатес, сега пак съм във фитнеса“, обяснява Симона.
Ядки
По отношение на храненето Симона е открила онова, което й се отразява добре. „Ям много малко неща, основно през деня се храня с ядки, плодове и тахани, пия фрешове и вечер ям салата. Основно се храня с живи храни, нищо готвено не ям и почти никакъв въглехидрат не използвам”, разказва тя. Не й липсва нито пастата нито пицата. „Аз не обичам тесто, така че няма как да не ми липсва“, добавя тя. От сладките изкушения също не се лишава просто защото не обича. Не харесва нищо освен шоколад и понякога си хапва. Интересно е, че почти не пие вода. Освен два фреша на ден друга течност в тялото си не слага. „От 26 години не ям и месо“, споделя още тя.
Камера
От 15 години успоредно с гимнастиката Симона се занимава с медии и е била водеща на много предавания. Завършила е спортна журналистика в НСА. Признава, че адреналинът и тръпката в телевизията много й напомнят на тези в спорта. В момента работи върху нов проект, свързан с предаване и подкаст.
Синът й тренира муай тай
Симона Пейчева е горда майка на вече пораснало момче. „Доскоро тренираше баскетбол, но се преориентира и сега тренира муай тай”, обяснява Симона. Вече е в тийнейджърска възраст. Двамата обичат да вечерят заедно и да разговарят на всякакви теми. Самата Симона казва, че той все повече й помага в много отношения. Признава, че е взискателна. „Взискателна майка съм - от спорта винаги са изисквали от мен и аз съм така и като човек.“
За някои е дразнещо, за други мотивираща. Аз смятам, че никоя майка не е абсолютно доволна, но има много неща, които съм щастлива, че виждам, че съм успяла да възпитам в него такъв човек“, казва тя.
Чантата и обувките винаги са й в тон
Смята, че е суетна, но напълно умерено.
Спортът й е дал различни разбирания за начина, по който изглежда жената. Смята, че по отношение на суетата е доста консервативна. „Не обичам да съм разголена, няма да ме видите да съм провокативна дори и в цветовете няма да съм искряща. Любимият цвят ми е черно или бежово, кафяво. Искам всичко да ми е съчетано - обувките с чантата винаги са ми по цветове, педикюрът и маникюрът са ми в един цвят също“, споделя тя.
Мариана Маринова
