В "Здраве с Телеграф" остува зам.-председателят на комисията по здравеопазването в 51-то НС и специалист по белодробни и вътрешни болести д-р Александър Симидчиев. С него разговаряме за рисковете, които крие пожарът в затворени пространства. Повод за разговора ни е инцидентът в Кочани в Република Северна Македония, където при пожар в клуб загинаха 59 души, а други над 150 бяха ранени.
Д-р Симидчиев обяснява, че травмите от изгаряния са няколко вида. Единият вид е външно, което поразява кожата, а другият е, когато нагорещеният въздух от пламъците се вдиша. Тогава той предизвиква изгаряния на носа, гълтача и на долните дихателни пътища, което предизвиква сериозни усложнения, включително и в белия дроб. „Когато има пожар, освен топлината има газове и замърсители, които също се вдишват. Те предизвикват сериозни нарушения на жизнените функции, включително и такива, които могат да доведат до смърт“, казва специалистът.
Кочани
Той коментира, че по отношение на трагедията в Кочани тези, които бързо са успели да излязат, основно изгарянията са по горните дихателни пътища. „Изгарят космите в носа, гърлото може да изгори, лигавицата изгаря и се подува. Като изгори надолу, ако е леко, просто се подува лигавицата, хората започват да кашлят и свирукат, когато дишат, защото дихателният път става по-тесен. При по-тежките степени може да се отдели лигавицата, тя може да падне навътре и да запуши дихателните пътища. Тогава трябва да се влезе с бронхоскоп, за да се извадят остатъците от лигавицата“, обяснява медикът. Според него ситуацията в Кочани е била много тежка и затова се е стигнало до тази трагедия, тъй като е имало само един изход. Д-р Симидчиев каза, че трябва да имаме отговорност към местата, които посещаваме, а те трябва да са оборудвани с пожарогасители, да има светещи табели и система за пожароизвестяване, да има няколко входа, които да са отключени и да се отварят навън, да има също така и брадви, с които да се разбие затворена врата, да имат азбестови одеяла и като цяло собствениците на заведенията да спазват изискванията на пожарната служба. „Там има тежки нарушения, за които трябва да се носи наказателна отговорност. Това е убийство по непредпазливост“, коментира специалистът.
Азбест
Той коментира, че все още има сгради както в България, така и по света, в които има азбест. По думите му до 1979 г. материалът се е използвал като изолатор, както и в някои от етернитовите тръби, през които е минавала канализацията. Д-р Симидчиев пояснява, че в България азбестът не може да се използва в строителството. „В РСМ обаче в тази стара сграда, която е индустриална и не е предвидена за заведение, там е възможно да има такъв материал. Той се използва като антигоривен, т.е. азбестът не гори при ниски температури, но може да се отделят малки парченца от него и хората да ги вдишат. Той е под формата на много тънки иглички, които, когато се вдишат, се забиват в дихателните пътища и предизвикват специфично възпаление в белия дроб, което се нарича азбестоза“, обяснява медикът и добавя, че миньори или хора, които живеят или работят на места, където е вложен този материал, най-малко трябва да носят маска – FFP 95 или FFP99, за да се предпазят от вредното въздействие. „Непосредствено нямат ефект, но в дългосрочен план може да предизвикат сериозна фиброза – развитие на съединителна тъкан в белия дроб, който намалява функционирането му и може да инвалидизира хората десетки години след това“, коментира д-р Симидчиев.
Легла
Д-р Симидчиев каза, че има специални легла, които са за хора с обширни изгаряния на кожата. „Тя служи като изолатор, тя всъщност е торбичката, която пази всички наши вътрешни органи, кръвта да нямат контакт с околната среда. Когато кожата се увреди, през нея започват да изтичат телесни течности като серум, като плазма, кръвни елементи и това не може да бъде спряно, когато е в много обширни площи. Когато функцията на кожата е нарушена и тя не може да задържа тези течности, хората могат да загинат от това, че кръвотворната им система не може да възстановява загубите“, обяснява той. Медикът добавя, че заради това тези пациенти се поставят в специални легла, наречени флуидни. „Те имат една много тънка мембрана, която е воднопропусклива. Това е като една вана, в която има специфична течност, с плътността на кръвната плазма. Тя се пълни с тази течност и когато поставите пациента вътре, течностите не излизат през кожата“, обяснява специалистът и подчертава, че с това отделенията по изгаряния са важни именно с това. Проверка на „Телеграф“ установи, че такива легла има в „Пирогов“, МБАЛ-Варна към ВМА, „Св. Георги“ – Пловдив, както и на други места в страната, но като цяло броят им е ограничен.
Изгаряния
Д-р Симидчиев посочва, че четири са степените на изгаряния, като т.нар. овъглена кожа е най-тежкият случай и тогава тя трябва да бъде премахната хирургично, защото не може да се възстанови, но се превръща в среда за развитие на инфекциозно възпалителни процеси. На мястото на увредената кожа се трансплантира нова от други места на тялото на човека, за да може тя да се възстанови. „Първата степен е, когато имаме слънчево изгаряне в леката степен. При втората се образуват мехури, при третата освен мехури може да видим и некрози, а при четвъртата имаме овъгляване. Освен степените на тежест на изгарянията имаме и проценти. При повече от 30% т общата площ на кожата става проблем. Площта се мери и с принципа на дланите – една длан се равнява на 1%“, посочва д-р Симидчиев. Той уточнява, че една ръка е 9%, главата също е 9%, един крак е 18%, предната част на гръдния кош е 18%“.
Владимир Христовски
