П реди 35 години повече от 20 хиляди души, предимно студенти, направиха "жива верига" около парламента, разгневени от новината за отлагането на премахването на чл. 1 от Конституцията на Народна република България, в който са формулирани принципите за ръководната воля на БКП.
За събитията на 14 декември 1989 г. припомни БТА. Гласуването на спорния член е отложено за януари 1990 г. заради конституционното изискване да е изтекъл едномесечен срок от внасянето на предложението. Президентът Петър Младенов се опитва да успокои протестиращите, но те го освиркват. В този момент, според заснети кадри от оператора Евгений Михайлов, които стават известни няколко месеца по-късно, Младенов е произнесъл фразата "По-добре танковете да дойдат!". На 15 декември 1989 г. на продължаващата сесия на Народното събрание са отменени някои членове на Наказателния кодекс, използвани за репресии срещу политически противници, и са амнистирани осъдените по тези членове. Чл. 1, ал. 2, 3 от Конституцията на НРБ са отменени от Народното събрание на 15 януари 1990 г.
Отзвук
Събитията предизвикват голям международен отзвук. Пратеникът на в. "Индипендънт" в София Робин Стъмър преценява броя на участниците в нея на около 10 хиляди. Останалите сочат, че от 30 до 50 хиляди души са участвали. Само "Гардиън" сочи, че демонстрацията е била организирана от Съюза на демократичните сили (СДС).
Кореспонденциите на "Таймс", "Файненшъл таймс", "Гардиън", "Дейли телеграф" и "Индипендънт" съдържат също информация за решенията на Народното събрание, като някои вестници подчертават, че всъщност с това са удовлетворени повечето искания на реформаторите и опозицията.
Вестниците подчертават, че "Желю Желев заедно с Петър Младенов успокояваше тълпата пред Народното събрание"…
"Файненшъл таймс" пише: "БКП продължава да има предимство пред опозицията, групирана в СДС. Досега не са се появили напористи и с голям авторитет лидери, които да канализират исканията на тълпите в конкретна политическа програма".
Всекидневниците в Италия насочват вниманието на читателите си преди всичко върху факта, че решението било предизвикало сериозно недоволство сред опозицията и станало причина за организиране на внушителна протестна демонстрация пред Народното събрание. –„Република“, "Кориере дела сера", "Джорнале“ и "Унита" обясняват, че "отсрочването" не противоречи на законите на страната, но то било изтълкувано от манифестантите като "опит на комунистите да печелят време, за да прегрупират силите си". Печатът цитира и пасажи от обръщението на Петър Младенов към демонстрантите, с което той ги бил уверил, че "депутатите са отговорни за бъдещето на България и желаят превръщането й в истинска демократична държава". Отбелязва се, че тези думи били посрещнати с възгласи: "Подай си оставката!", "Не те искаме повече!" и др.
Почти всички атински вестници, радиото и телевизията информират за сесията на Народното събрание. Акцентът се поставя върху "50-хилядната демонстрация, обградила сградата на парламента, в знак на протест срещу забавянето на премахването от конституцията на член 1 за ръководната роля на БКП в обществото". Този момент се извежда в заглавие от повечето всекидневници: "Младенов срещу 50-хилядна демонстрация в София" (в. "Елефтеротипия"), "Гняв на българите" (в. "Катимерини“), "Нова демонстрация в София" (в. "Проти"), "Младенов: Повярвайте ни, иначе отиваме към национална трагедия" (в. "Етнос"), "Разгневена тълпа в София срещу Младенов" (в. "Месимврини"). Публикациите се придружават със снимки от демонстрацията. Цитират се издигнатите лозунги. Вестник "Етнос" отбелязва: "В най-драматичния момент новият лидер на България П. Младенов се опита да убеди тълпата в необходимостта от търпение и вяра, в новото ръководство, но бе освиркан и принуден да се прибере в сградата на парламента". Вестник "Проти" изтъква, че "демонстрантите в България следват формите и методите на протест в Чехословакия, които успяха да принудят партийното ръководство да подаде групово оставка".
Другият общ момент в гръцките публикации е изтъкването на факта, че "Т. Живков и неговите най-близки сътрудници бяха лишени от мандатите си като депутати".
Реплика
Видеозаписът с репликата на Петър Младенов за танковете предизвиква отзвук няколко месеца по-късно, след като е излъчен в предизборен клип на опозицията на 14 юни 1990 г. Назначена е и небивала до този момент експертиза с участието на 31 специалисти от различни области. Заключението на Главно следствено управление: видеозаписът от 14 декември 1989 г. е автентичен и по него не са правени допълнителни манипулации. Лидерът на СДС Желю Желев излиза с коментар, че е смутен от „отсъствието на извинение и морално разкаяние за тежките обвинения, които Петър Младенов хвърли срещу колегите от предизборното телевизионно студио на СДС”. Желев заявява: „Един държавен глава може да си изтърве нервите – човешко е, но не може да си позволява да бъде нечестен, при това пред очите на целия народ. При тези факти мисля, че неговото положение на държавен глава става неудържимо и намирам, че той трябва да си подаде оставката, която да депозира във Великото народно събрание, като предварително информира обществеността за това. При създадените обстоятелства това е единственият начин да се излезе от безизходното положение”.
На 6 юли 1990 г. Петър Младенов подава оставка.
В посланието си до Великото народно събрание държавният глава заявява: „Господа народни представители, в последно време в страната се създаде силно социално напрежение, съпроводено със стачки и прояви на гражданско неподчинение. Сред основните искания на стачкуващите се сочи и подаването на оставката на председателя на републиката, когото те обвиняват в призив към насилие. Считам, че целият ми живот, както и политиката на българската държава след 10 ноември 1989 г., за която изцяло поемам политическата отговорност, категорично доказват противното. Същевременно не бих искал да оставям повод за нарастване на напрежението, което по мое дълбоко убеждение би погубило нашата зараждаща се демокрация. Затова моля Великото народно събрание да приеме моята оставка като председател (президент) на републиката. Честно живях и работех, никога не съм мислил за друго, освен за добруването на държавата и народа ни. Мисля, че на 10 ноември 1989 г. изпълних своя граждански дълг. Народът и историята са тези, които ще съдят всички ни. На нашия народ желая щастие и успехи в изграждането на демократичното общество“.
*Автор: Лора Метанова
