М . К. Сталин дава $1 млн. за разчитане на текстове от древната индуистка Долина на цивилизацията.
Сталин е шеф на правителството на индийския щат Тамил Наду, който се намира в южната част на полуострова, над Шри Ланка. А въпросната долина на древните индуси е на север и запад и се намира в днешните територии на Индия, Пакистан и Афганистан, известна е още като Харапска цивилизация. Затова малко странно на пръв поглед изглежда предложението на Мутувел Карунаниди Сталин (Muthuvel Karunanidhi Stalin) да дава пари за разчитане на древни плочки, намерени на стотици километри далеч от родния му щат.
Маршал
Преди сто и повече години британският учен Джон Маршал ръководи проучванията на тайнствен град, който местните наричат Мохенджо-Даро (Хълмът на мъртвите) в пакистанската провинция Синд. Там са намерени печати и плочи с надписи и рисунки, които и до ден днешен не са разчетени. Намерен е и град, разположен и кръстен на близкото село Харапа. Той дава име на цялата тази цивилизация, която тайнствено изчезва преди около 3500 г.
Но в последните години в Тамил Наду бяха намерени рисунки и артефакти, които могат да се свържат с Харапската цивилизация. Затова и М. К. Сталин дава милиона за разчитане на плочките от Индската цивилизация. Проблемът е, че най-дългият надпис е от 34 символа, като преобладават по-късите от по три-четири.
Още навремето самият Маршал прави предположение, че езикът на тази древна цивилизация може да е от дравидската група, към която спада и тамилският. Така че предположението на Сталин не изглежда като опит за измисляне на древност, присламчването към нея и оглавяването й, както се случва в някои балкански държави, а си е напълно резонно.
А и в последните десетилетия постоянно се разширява Харапската цивилизация – както по територия, така и на възраст. Сега се смята, че тя се е простирала от Арабско море на запад до река Ганг на изток. А с последните открития не би било изненадващо да стигне и до южния край на Индийския полуостров, че да отскочи и до съседния остров Шри Ланка (Цейлон). А на възраст тази цивилизация също се разширява и се откриват факти, че е доста по-стара, стигайки до преди 8000 години.
Пришълци
Все по-силно привърженици на теорията за извънземни в древността изказват мнения как Харапската цивилизация е била основана от пришълци от други светове, които са карали хората да строят за тях. Градовете са пищни, благоустроени и с екстри, каквито в Западна Европа има чак в края на ХIХ век, сочат някои аргументи. Като централен водопровод и канализация, вътрешни и обществени водоснабдени тоалетни и други, създадени за удобство на всички граждани, а не за разкош.
Смяташе се, че Харапската цивилизация се развива по долината на река Инд от 4500 до 1800 година преди новата ера, но вече се разширява този период. През вековете след нейния край тези богати градове са били разграбвани, включително и за построяване на къщи и пътища в наше време.
Знае се от преданията, че е имало четири велики града, три от тях археолозите са открили – Мохенджо-Даро, Харапа, Долавира (това са съвременните им названия). Четвъртият и най-блестящ – столицата Дваравати, обаче още не е намерен. В последните години до бреговете на Западна Индия, в близост до град Дуарка, се откриват останки от потънал огромен древен град, като се предполага, че това може да е изгубената столица. Той е потопен от мощен катаклизъм, случил се в района на река Инд и залива Камбея.
В древния индийски епос „Махабхарата“ има описания за битки на боговете, които наистина много приличат на война с ядрени оръжия. Неслучайно мнозина изследователи смятат как това, което древните са смятали за богове, всъщност може да са извънземни, дошли на планетата ни. И те са се били помежду си. Така е вероятно краят на Мохенджо-Даро да идва точно в тази война на боговете.
Взрив
В Мохенджо-Даро сякаш всичко секва в един момент. И не става въпрос за процес, като загиване на населението след епидемия или при война. В Рим са изследвани разтопени глинени плочки от Мохенджо-Даро. Установено е, че те са разтопени при 1400-1500 градуса. Сякаш наистина са попаднали в ядрен взрив. За това говорят и разтопени камъни. А скоро бяха открити улици с измрели направо на тях хора, които все едно са се разхождали и в един момент са умрели. И приличат на покосените в ядрената катастрофа в Хирошима.
Други твърдят, че става въпрос за падането на метеорит, който не се е разбил в земята, а е избухнал във въздуха, но е унищожил града.
Дали Харапската цивилизация е унищожена от ядрена война между извънземни или пък в природен катаклизъм – това тепърва ще бъде установявано.
Георги П. Димитров
