И деята за използване на черешови топчета в Априлското въстание през 1876 г. възниква в столицата на Четвърти революционен окръг – Панагюрище.
Революционният комитет възложил на коларя Стоил Финджеков, роден през 1832 г. в Панагюрище, да направи един черешов топ, за да се изпита. На младини Стоил като бедно момче отишъл в Цариград да си търси работа. Главил се слуга при Мехмед Али паша, който бил големец в Терсханата (Морския арсенал), където се поправяли оръдията на турската армия. От гледане понаучил нещичко за топовете. В Цариград Стоил приел протестантството, на което останал верен до гроб. Всяко начинание започвал с молитва към Вишний бог. След като се върнал в Панагюрище, отворил коларска работилница.
Мерак
Стоил с мерак приел да направи дървен топ. Най-напред започнал да работи колесника на топчето, но тъй като дюкянът му бил близо до пазарния площад и конака, се преместил в избата на Калоянови, която се намирала на „долненското хоро”. Първоначално били отсечени два трупа – единият при Кривчовата воденица от градината на Генчо Кривчов, а другият от двора на Стоил. След няколко седмици усилена работа първият български черешов топ бил готов. Дължината на дулото му била 1,10-1,15 м. Отвън тялото било намотано с катранено въже. Поставен на предница от тек каруца (с един кон) с дървена ос и дървени наплати, топът бил приспособен да се движи чрез впрягане на кон или магаре.
Тест
Изпробвали топа в местността Мурджов лещак, югоизточно от Панагюрище. Стоил запалил фитила, топчето подскочило, издало слаб звук, пукнало се и изхвърлило гюлето от кантарен топуз на 1-2 метра от дулото. Тогава в работата се включили почти всички майстори – тюфекчии в селището – Андрей Манчев, Тодор Перфанов, Ненчо Цуцеков, Никола Меченов и Тодор Гелин, които се ръководели от прочутия оръжейник Никола Бимбашиев.
Идеята за топчетата се ражда в Панагюрище.
При направата на второто топче Бимбашиев предложил отвътре дулото да се обвие с тенекия, за да не излизат барутните газове и вместо въжета да се използват железни халки. Решено било още събраните из къщите топузи да се претопяват в работилницата на Иван Кантарджиев, след което отново да ги отливат според големината на топовните гърла. Нововъведенията се оказали удачни. Така приготвеният топ бил поставен на първата колесница и изкаран на Куйкиния харман, намиращ се между баирите Каменица и Маньово бърдо, източно от Панагюрище. Викач предупредил хората от Долната махала да не се плашат.
Черешово топче в музея в Панагюрище.
Опитът излязъл сполучлив. Кантарените топузи и други парчета от железа, с които бил напълнен топът, били изхвърлени на разстояние 300-400 метра. Това вдъхнало кураж на комитетските водители и те разпоредили да започне направата на черешови топчета във всичките селища, в които има революционни комитети. В Панагюрище били направени пет топа, топчии на които били Стоил Финджеков, Атанас Узунов, Никола Геров, Янко Ламбов, Генко Суровиилиев, Генчо Манчоров и др. Два от тях били разположени в местността Спасов ден – северно от Панагюрище, един на хълма Свети Никола близо до Панагюрище, който после бил пренесен на местността Чиряшката река – източно от Панагюрище, един на баира Каменица, на изток от Панагюрище, и един на източния край на брега на Маньово бърдо.
Представяне
Към 25 април артилерийският генерал Хафъз паша, на длъжност началник на гарнизона в Одрин, със сборен отряд (около 5000 души) започнал да обкръжава въстаническия център. На 30 април предприел атака, която решила участта на славното селище. Повечето от топчетата се пукнали при първите изстрели. На Маньово бърдо било оръдието на Стоил Финджеков и Атанас Узунов, но то се пукнало и не гръмнало.
Повечето топчета се цепят при първия си залп.
Донесли второ, по-здраво и те продължили стрелбата. Гюлетата от плътно желязо и олово не се пръскали. Те видимо се въртели във въздуха и като падали, вдигали прах. Турските офицери разбрали тяхната негодност, изземали безопасните топузи и ги показвали на войниците си, за да не се плашат. Показвали им и облите куршуми, за да ги уверят, че въстаниците нямат модерни пушки.
Борба
Но Стоил и Атанас са сърцати, продължават борбата. Идва войска „в куп”. Стоил обръща топа къде тях, слага барут много, без мярка. Силен гръм се чува, от топа се откъсва една халка – половината се удря в земята, а другата „фърчи въз небето като гарга”. Един куршум го наранява „малко” в ръката. Тегли да вдигне топа на гръб, да не отиде „роб”, но тежък, не може. Взема само барута, качват се с Атанас на конете и побягват в планината Раслатица. От височината в нощта се вижда как гори Панагюрище. Цялата околност е потънала в желтовит пламък. Чува се пищене – в огъня горят деца, жени, мъже, старци. Стоил и Атанас прекарват тъмнината в плач и богу молене.
Закопан
Търсейки спасение, Стоил се вмъкнал в родната си къща, турците вече усилено го търсели. Майка му го закопала в градината и покрила със стебла и корени от пелин. Заптиетата дошли и започнали да търсят топчията. В същото време жената на Стоил и други жени - съседки от махалата, се укрили на тавана на къщата. Имало и малки деца, сред които и едногодишната дъщеря на Стоил. Децата се страхували и проплаквали, имало опасност да издадат скривалището. Тогава по-коравите жени удушили най-плачливите, между които и чедото на Стоил. Жена му Петра, гледайки тази жестока сцена, още в момента се побъркала и не се оправила вече до смъртта си.
Възстановка на въстанието от 40-те години.
Стоил престоял три дни без храна и вода в земята и пелина. На четвъртия ден го вдигнали полумъртъв, покрит с гъсеници. Заптиетата погрешка или не обесили трима прилични на него, но той самият се спасил.
Въстанието напълно разорило първия български топчия. Имотите му били разграбени. Стоил Финджеков починал в София на 30 ноември 1911 г.
Скайлър снима амуницията в Одрин
Едно от топчетата, които били на Маньово бърдо и на Каменица, турците прикачили на един артилерийски лафет и го закарали в Пазарджик, оттам в Одрин, а после в Цариград. В Одрин с топчето били докарани четирима въстаници и две знамена. По това време Юджийн Скайлър бил в Одрин. На излизане от конака фотографирал в Одринския затвор черешовото топче заедно с въстаниците, знамената и турските стражари. Снимката излязла в английски вестници, откъдето след Освобождението била преснета и разпространена като литография на първото пловдивско изложение през 1892 г.
Боян Драганов
