М еждународна експертиза установи по безспорен начин, че руският дисидент Алексей Навални е бил отровен в наказателната колония, където е излежавал присъдата си. Очевидно дисидентът е бил ликвидиран по заповед на Кремъл. Операцията обаче не е минала съвсем гладко. Навални беше тровен веднъж, но бе изведен в Германия, където животът му бе спасен. Навални се върна в Русия с ясното съзнание, че ще бъде арестуван. Наказанието му създаде мъченически ореол, а непохватният начин, по който бе отровен, сериозно разклати имиджа на руските тайни служби, които явно са смятали, че в ХХI в. могат да действат с методи от Студената война.
Прецедентите
Преди малко повече от 10 години гръмват два скандала с отравяния, които водят разследващите към руските атаки срещу Навални. Българският оръжеен търговец Емилиян Гебрев е тровен два пъти през 2015 г. Три години по-късно има опит за покушение срещу руския емигрант и яростен критик на президента Владимир Путин – Сергей Скрипал, и дъщеря му Юлия.
Разследващите установяват, че по дръжката на входната им врата има посипано бойно отровно вещество, известно като „Новичок”. По сходен начин е бил атакуван Гебрев през 2015 г., като отровата, която го вкарва в болница, била посипана по дръжката на вратата на автомобила му. Смята се, че същата отрова е използвана при първата атака срещу Навални. При него има симптоми, които са сходни със симптомите при Гебрев и Скрипал. При втората и вече успешна атака Навални е бил в наказателна колония и е получил отрова, извлечена от отровна жаба. Руските служби обаче допускат проби от тъканта на Навални да бъдат тайно изнесени и изследвани, което компрометира пъкления план.
Тактиката за уж случайни инциденти, при които на мишената се инжектира отрова, е разработена от руското КГБ през 70-те години на миналия век. Един от хората, върху които е изпробвана, е българският писател и имигрант в Англия Георги Марков. На 7 септември 1978 г. Марков се разминава с уж случаен минувач на моста Ватерло. Усеща леко убождане при разминаването с непознатия. Бързо се влошава и е откаран в болница, където обаче не търсят отрова, а смятат, че има усложнение от грип. Марков умира, но поради надвисналите съмнения е направена щателна аутопсия. В крака му на мястото на убождането е открита миниатюрна капсула, която явно е била изстреляна от чадъра на непознатия. Капсулата е била пълна с отровата рицин.
Самата капсула била от 90 процента платина и 10 иридий. Технология за нейното изработване по онова време имал единствено бившият Съветски съюз. В онзи момент се е смятало, че с уж случаен инцидент може да се прикрие убийството. Следите показват еволюция и промяна на тактиката. Четири години преди инцидента с Георги Марков, българските тайни служби успяват по много зрелищен, но и шумен начин, да отстранят един от най-големите критици на социализма – Борис Арсов.
С помощта на партньорски служби българската Държавна сигурност успява да отвлече Арсов от дома му в Орхус, Дания. Точните детайли на операцията все още са обвити в мистерия, но се знае, че поне трима агенти нахлуват в дома му. Предполага се, че е упоен и транспортиран в тогавашната ФРГ. Оттам по таен канал е прехвърлен в Източен Берлин. После е транспортиран до България. Умира в нечовешки мъки в Пазарджишкия затвор. Случаят Арсов бил за назидание на всички, които дръзвали да се изправят срещу режима. Но българите били прекалено шумни и показни. Тактиката била променена и неудобните противници започвали да бъдат ликвидирани по тих, но ефективен начин, като почти успешните покушения срещу Гебрев, Скрипал и Навални.
Нежно оръжие
Българска следа има и в другия актуален скандал – със сводника Джефри Епстийн, който компрометира с неприятни факти редица водещи световни бизнесмени и политици. Епстийн е предлагал непълнолетни и малолетни компаньонки и впоследствие е изнудвал своите клиенти с компромати. Връзката към България е през неговата съдружничка Гилейн Максуел, която в момента излежава присъда от 21 г. в американски затвор.
Гилейн е дъщеря на покойния Робърт Максуел, който до смъртта си през 1991 г. въртеше трафик с наркотици, хора и оръжие по каналите на тайните служби от социалистическия блок. Приживе Максуел си бе пришил титлата „Цар” на България заради изключително близките връзки с властите в София. В досега разсекретените досиета по аферата Епстийн България се споменава цели 264 пъти. Към мрежата на Епстийн водят следи, които тръгват от базирани в Русия телевизионни канали и модни агенции и преминават и през България, откъдето са били набирани компаньонки под прикритието на ангажименти за модните подиуми. Разкрити са и конкретни жени, които са получавали пари и самолети билети от структури, свързани с Епстийн.
Българска връзка се вижда в контрола на контрабандните канали, които още в миналото са били контролирани от тайните служби. Бизнесът еволюира и вече не се използва само за трафик на синтетични наркотици и проститутки. Българите отказват да са само сводници и с документни измами атакуват уязвимите социални системи на страните от Западна Европа.
През 2025 г. Нидерландия разбива огромна българска схема. Всичко започнало с трафик на дрога през пристанището на Ротердам, но минало през проституция и измами със социални фондове на стойност десетки милиони евро. През 2023 г. във Великобритания гръмва скандал с трафик на малолетни момчета. Арестувани са девет българи при съвместна операция на службите в София и Лондон. Разследващите коментират, че в случая липсва „елитният” статус, с който се характеризира мрежата на Епстийн, но принципът за предлагане на компаньони и компаньонки бил абсолютно същият. Подобни схеми с българско участие са разкрити още във Франция, Германия и Испания.
