С ред двайсетината творби на Оскар Уайлд – единствения роман, приказките, пиесите и есетата, определено изпъкват четирите му забележителни комедии. Преводач на настоящото възхитително издание е Росица Ташева. Художник на корицата е Дамян Дамянов. „Комедии“ обхваща „Ветрилото на лейди Уиндърмиър“, „Жена без значение“, „Идеалният съпруг“ и „Колко е важно да бъдеш сериозен“. Пиеси, в които умението на драматурга да заплита интриги с винаги неочакван край, тънкото му чувство за хумор, неподражаемият му усет към парадокса успоредно с критичното му отношение към фалша на едно общество с високи претенции без покритие достигат своя неоспорим апогей. Това са комедии, които предизвикват не хомеричния смях на човека от улицата, а одобрителната усмивка на естета и ценителя. В които сатирата понякога отстъпва мястото си на лиричната добронамереност и на утвърждаването на човешките морални ценности. „Единственият начин да се отървем от изкушението е като му се отдадем“, казва Уайлд. Нека читателят се отдаде на изкушението, каквото представляват тези великолепни пиеси.
Откъс от пиесата „Колко е важно да бъдеш сериозен“
ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА
ДЖОН УЪРДИНГ, мирови съдия
АЛДЖЕРНОН МОНКРИЙФ
Каноник ЧАЗЮБЪЛ, д-р по богословие
МЕРИМАН, иконом
ЛЕЙН, лакей
МОУЛТЪН, градинар
ЛЕЙДИ БРАКНЪЛ
ГУЕНДЪЛИН ФЕЪРФАКС
СЕСИЛИ КАРДЮ
МИС ПРИЗМ, гувернантка
Първо действие: апартаментът на Алджернон Монкрийф на Хаф-Муун Стрийт, Лондон
Второ действие: градината в имението на Джон Уърдинг, Ултън
Трето действие: приемна в къщата на Джон Уърдинг в Ултън
ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ
Дневна в апартамента на Алджернон на Хаф-Муун Стрийт.
Стаята е богато и артистично обзаведена. От съседната стая долитат звуци на пиано.
Лейн подрежда на масата прибори за следобедния чай. Музиката спира. Влиза Алджернон.
АЛДЖЕРНОН: Чу ли какво свирех, Лейн?
ЛЕЙН: Не мислех, че е учтиво да слушам, сър.
АЛДЖЕРНОН: Жалко за теб. Аз не свиря вярно – всеки може да свири вярно – но свиря особено изразително. Стане ли дума за пиано, моята сила е в чувството. Техниката я оставям за живота.
ЛЕЙН: Да, сър.
АЛДЖЕРНОН: И като говорим за живота, приготви ли сандвичите с краставица за лейди Бракнъл?
ЛЕЙН: Да, сър. (Подава поднос със сандвичи.)
АЛДЖЕРНОН (разглежда го, взема два и сяда на дивана): О, между другото, Лейн, виждам, че в четвъртък, когато лорд Шорман и мистър Уърдинг вечеряха с мен, си вписал в домакинската книга осем изпити бутилки шампанско.
ЛЕЙН: Да, сър. Осем бутилки и една пинта.
АЛДЖЕРНОН: Защо в един ергенски дом прислугата неизменно изпива шампанското? Питам просто за сведение.
ЛЕЙН: Отдавам това, сър, на високото качество на напитката. Неведнъж съм забелязвал, че в домовете на брачните двойки рядко се намира първокласно шампанско.
АЛДЖЕРНОН: Мили боже! Нима бракът така поврежда хората?
ЛЕЙН: Мисля, че бракът е нещо приятно. В това отношение имам твърде малък опит. Женил съм се само веднъж. Беше в резултат на недоразумение между мен и една млада особа.
АЛДЖЕРНОН (равнодушно): Не съм сигурен, че се интересувам от семейния ти живот, Лейн.
ЛЕЙН: Не, сър. Темата не е интересна, сър. Самият аз никога не размишлявам върху нея.
АЛДЖЕРНОН: И с право, убеден съм. Благодаря, Лейн, свободен си.
ЛЕЙН: Благодаря, сър. (Излиза).
АЛДЖЕРНОН: Възгледите на Лейн за брака ми изглеждат доста безотговорни. Ама наистина, ако низшите съсловия не ни дават добър пример, каква изобщо е ползата от тях? Тази класа като че ли няма абсолютно никакво морално чувство.
(Влиза Лейн.)
ЛЕЙН: Мистър Ърнест Уърдинг.
(Влиза Джак. Лейн излиза).
АЛДЖЕРНОН: Как си, драги ми Ърнест? Какво те води в града?
ДЖАК: О, жаждата за удоволствия, какво друго може да ме води където и да било? Виждам, че похапваш, както обикновено, Алджи.
АЛДЖЕРНОН (хладно): Мисля, че в доброто общество е обичайно да се подкрепиш с лека закуска в пет следобед. Ти къде беше от миналия четвъртък насам?
ДЖАК (сяда на дивана): На село.
АЛДЖЕРНОН: Че какво правиш там?
ДЖАК (сваля си ръкавиците): В града човек се забавлява. На село забавлява другите. Крайно отегчително занимание.
АЛДЖЕРНОН: И кого забавляваш ти?
ДЖАК (небрежно): О, съседите, съседите.
АЛДЖЕРНОН: Приятни ли са съседите в тази част на Шропшър?
ДЖАК: Направо отвратителни. Изобщо не разговарям с нито един от тях.
АЛДЖЕРНОН: Това навярно страхотно ги забавлява! (Отива до масата и си взема сандвич). Между другото, имението ти се намира в Шропшър, нали?
ДЖАК: Какво? Шропшър ли? Да, разбира се. Хей! За какво са всички тези чаши? Защо има сандвичи с краставици? Що за разточителство от страна на един толкова млад човек? Кого си поканил на чай?
АЛДЖЕРНОН: О, само леля Огъста и Гуендълин.
ДЖАК: Колко хубаво!
АЛДЖЕРНОН: Да, така е. Боя се обаче, че леля Огъста няма да одобри присъствието ти.
ДЖАК: Мога ли да знам защо?
АЛДЖЕРНОН: Драги приятелю, начинът, по който флиртуваш с Гуендълин, е направо безобразен. Почти колкото начина, по който Гуендълин флиртува с теб.
ДЖАК: Влюбен съм в Гуендълин, Алджи. Дошъл съм в града с изричното намерение да ѝ предложа брак.
АЛДЖЕРНОН: Мислех, че си дошъл да се забавляваш. Аз лично предложението за брак го наричам работа.
ДЖАК: Как може у теб да няма нищо романтично!
АЛДЖЕРНОН: Не виждам нищо романтично в предложението за брак. Романтично е да си влюбен. И няма нищо романтично в предложението за брак. Я си представи, че бъде прието! Впрочем мисля, че обикновено бива прието. И тогава край на цялото вълнение. Романтиката е изтъкана от несигурност. Ако някога се оженя, положително ще се опитам да забравя този факт.
ДЖАК: Не се и съмнявам, драги ми Алджи. Бракоразводната колегия е създадена специално за хора с така странно устроена памет.
АЛДЖЕРНОН: О, няма смисъл да обсъждаме този въпрос. Разводите се решават на небето… (Джак протяга ръка да си вземе сандвич. Алджернон веднага се намесва). Моля те, не пипай сандвичите с краставица. Те са поръчани специално за леля Огъста. (Взема един и го захапва).
ДЖАК: Но ти през цялото време ядеш от тях.
АЛДЖЕРНОН: Това е друго. Тя ми е леля. (Изважда поднос от долния рафт на масата). Вземи си филийка с масло. Филийките с масло са за Гуендълин. Тя ги обожава.
ДЖАК (приближава се до масата и си взема филийка): Много са вкусни тези филийки.
АЛДЖЕРНОН: Приятелю, не е нужно да ядеш като невидял. Държиш се така, сякаш си вече женен за нея, а аз не мисля, че някога ще бъдеш.
ДЖАК: Защо, да му се не види, казваш това?
АЛДЖЕРНОН: Ами първо, защото момичетата никога не се женят за мъжете, с които флиртуват. Не го смятат за правилно.
ДЖАК: О, това са глупости!
АЛДЖЕРНОН: Не са. Това е светата истина. Доказва го огромният брой ергени, които се мотаят наоколо. И второ, аз не давам разрешението си.
ДЖАК: Разрешението си!
АЛДЖЕРНОН: Драги приятелю, Гуендълин е моя първа братовчедка. И преди да ти разреша да се ожениш за нея, ще трябва да ми изясниш въпроса със Сесили…
Екатерина Томова
