0

Н а 15 юли по новия стил е съсечен с ятаган Стефан Стамболов, един от най-дълго управлявалите следосвобожденска България премиер. 

Критикуван заради диктаторските си методи, той е инициаторът на икономическия и културния подем на България в десетилетията до Балканските войни. След преврата от 1886 оглавява Регентството, което потушава размириците в страната, с което си навлича гнева на Русия. 

Дело

Стамболов избира и издига на престола княз Фердинанд. През 1887-а е назначен за министър-председател и се задържа на власт до 1894 г. Основава и ръководи Народнолибералната партия до смъртта си. В началото правителството на  Стамболов утвърждава властта на княз Фердинанд. Спечелва си много привърженици, но и врагове. Управлението му е съпътствано от доста опити да бъде свален от власт, организирани от групи, свързани с Русия. През 1894 г. отношенията между Фердинанд и Стамболов се обтягат и той е отстранен от министър-председателския пост. Кобургът се страхува от авторитета на популярния премиер и търси начин да го компрометира. Накрая се стига до садистичното убийство на хъша, Апостола на Вътрешната революционна организация, събрата по перо и съратник на Христо Ботев! Стамболов е наричан още Българския Бисмарк!  

АТЕНТАТЪТ 

 На 15 юли, по нов стил, 1895 г. е извършен третият, но вече успешен атентат срещу бившия министър-председател. Убийството му е извършено с мълчаливото съгласие на княз Фердинанд. Подготвено и извършено е от група проруски ориентирани българи, начело с Наум Тюфекчиев, аферист и крупен оръжеен търговец. Тюфекчиев е организатор на първата група за поръчкови убийства на политици в следосвобожденска България. Той е и деец на Върховния македоно-одрински комитет. А физическият убиец на Стамболов е Михаил Ставрев–Халю.  

Изстрел

Около 19,45 ч. бившият премиер си тръгва от „Юнион клуб” заедно с дългогодишния си съратник и кмет на София Димитър Петков, както и с телохранителя си Гунчо. Макар че клубът е само на 400 метра от дома му, Стамболов и Петков се качват на първия срещнат файтон, а Гунчо  стъпва на капрата. Никой от тях не подозира, че файтонът е нает от заговорниците – файтонджията Мирчо Ацев чака пред „Юнион клуб” и отклонява всички клиенти, под предлог че е нает. Файтонът потегля по ул. „Раковски“ към дома на Стамболов. Когато стига до пресечката с ул. „Стефан Караджа”, оттам изскачат двама въоръжени  мъже. Единият застава пред файтона и стреля. Стамболов извиква на Петков: „Загубени сме!”, и скача на улицата. Файтонджията Ацев шибва с камшика конете, за да отдалечи телохранителя от жертвата. При рязкото потегляне кметът Димитър Петков, който е еднорък, пада назад във файтона. Стамболов остава сам на улицата и хуква да се връща към клуба. Двамата атентатори - Халю и Боне Георгиев, го подгонват. Към тях се присъединява Атанас Цветков с прякор Талю. Бягайки, Стамболов вади от джоба си револвера и го насочва към преследвачите си. В този миг Халю го настига и с ятаган посича дясната му ръка. Стамболов пада, а убийците продължават да го кълцат с ножове по главата и ръцете.

Полиция

Гунчо стреля по нападателите два пъти от капрата на файтона. После скача в движение и хуква към Стамболов. Убийците побягват. Талю хуква по ул. „Гурко” и изчезва. Гунчо погва Халю, стреля още два пъти по него и го ранява леко във врата. Едва тогава се появяват двамата полицаи, които до този момент безучастно наблюдават екзекуцията. Те арестуват Гунчо, защото е стрелял, а Халю се отскубва и скрива в гората при днешното Национално радио. Димитър Петков дотичва до покосения Стамболов и буквално е смразен от страшната картина. Двете ръце на експремиера са почти отрязани и висят само на кожата. Двата пръста на дясната му ръка и показалецът на лявата са на улицата – отсечени. По главата му има 12 рани, дясното му око е съсечено.  Докторите го оперират същата нощ, като му отрязват и двете ръце. Раните му започват бързо да заздравяват, но тази на главата предизвиква оток на мозъка.

Завет

На смъртния си одър Стамболов успява ясно да каже: „Убийците ми са Халю и Тюфекчиев!”. Назовава Кобурга като поръчител на убийството. Заклева съпругата си Поликсения никога да не приема помощ от Фердинанд и да не позволява на децата им да се занимават с политика. 

Независимо от грижите на докторите Стефан Стамболов издъхва в 4 ч. сутринта на 18 юли 1895 г. Българският държавник умира на 41 години. Пред олтара на седемгодишния им брак Поликсения поставя отсечените китки на мъжа си в стъкленица и превръща кабинета му в параклис с черни драперии. Тя е много по-млада от него, но след кончината му никога не поглежда друг мъж.   

ПРИСЪДИ

   Съдебното дело срещу убийците започва едва на 9 декември 1896 година. Подсъдими са Наум Тюфекчиев като подбудител, Боне Георгиев, Михаил Ставрев–Халю и Атанас Цветанов–Талю като изпълнители, както и Мирчо Ацев като помагач. Халю и Талю са съдени задочно, а Тюфекчиев и Ацев получават по три години затвор. Боне Георгиев – човекът, който спира с изстрел файтона и според някои нанася смъртоносната рана на Стамболов, е оправдан.

Беглец

След атентата убиецът Михаил Ставрев-Халю се подвизава в Одеса, Белград, Букурещ, Атина, ходи с чета в Македония и накрая се завръща в София. Народната партия на Константин Стоилов е все още на власт и той се чувства недосегаем.

Халю се изживява като знаменитост. Нахълтва без билет, но с револвер на представление в „Славянска беседа”. Качва се на сцената и предизвиква сбиване. Снима се с ятагана, с който посича Стамболов. Пиянства и вдига скандали в кръчмите. Извършва въоръжен обир, арестуван е, а след това отново освободен по заповед на вътрешния министър Васил Радославов. Едва на 23 ноември 1901 г., когато вече на власт е Петко Каравелов, Халю е арестуван по-сериозно, докато пие ракия на кръчмарския тезгях. В него са открити четири револвера. Връща се делото за убийството на Стамболов. Като веществени доказателства в съдебната зала са донесени ятаганът, с който Халю е съсякъл Стефан Стамболов, както и отсечените пръсти в стъкленица, напоени със спирт и донесени от вдовицата Поликсения Стамболова. 

Съдебните заседатели и съдиите го осъждат на смърт, но през 1904 година в Апелативния съд намират давността като смекчаващо вината обстоятелство и намаляват наказанието на 15 г. затвор. Присъдата си Халю започва да излежава в Шуменския затвор, скоро е освободен предсрочно. Той влиза в Македония с върховистка чета, където  следите му се губят завинаги.