К ак красотата да не е симетрия, като гримьор Бони и Софи Маринова сякаш са подписали договор за цветови съвпадения. По изключително мъжествената дясна ръка на прочутия гримьор жълти листенца се надпреварват по блясък със стъкълцата по роклята на Маринова. О, това е прелестен Шекспиров стих, но най-вече текст за чалга песен. Бони си е причинил къдрици, които хем му отиват, хем ти се иска да му изпееш “Фигаро тук, Фигаро там“ и да окосиш тази русокоса ливада на съмнението с градинска ножица. Харесвам прическата на певицата, но защо ми се струва, че тя подхожда повече на възпитаничка на Илияна Раева, а не на попфолк звезда. Какъв е този обрив в деколтето? Гаджето се обажда на чист немски - Найн, казва, дас ис айне татууу. Аз пък помислих, че Бони е изтрил четката си там или Софи е яла развалена сьомга със синьо сирене.
Алисия като Меган, ама не съвсем
Монотонна визия, чувство за натрапена елегантност, несъответствие между облеченото и попфолка. Алисия седи невъзмутима сред всичко това с вид на доволна, но не мисля, че трябва да е. Ако беше секретарка в някоя винарска изба, това щеше да й повдигне акциите на коледния банкет. Но не и като представител, макар не съвсем скорошен на един толкова специфичен жанр. Шапката е с воалетка, но воалетката е над шапката. Обикновено е пред лицето. Това не се връзва с огромното плетиво по-долу, нито с полата, наподобяваща разбита пощенска кутия. Тези дълги крака са една уморителна гледка, защото от полата до ботушите няма нищо за гледане. Нещо като отбивката между селата Лесичево и Динката.
Дара и Жаклин - ехо от 70-те
Умилителна снимка на две красиви момичета. Едното с баретка, другото току-що титуловано. Дара представя визия, която свързвам повече с някогашно школо, където добрите порядки са били на мода. Това възвръщане към 70-те години на миналия век не е съвсем релевантно към палавия имидж на днешните знаменитости. Роклята също идва от годините, когато майка ми имаше подобна, но пък за сметка на това сутиенът й никога не е бил върху облеченото. Гаджето ми твърди, че в модата нищо не е същото, с тон, все едно стругар обяснява на акушерка как да си свърши работата. От друга страна, Жаклин Таракчи е с неясна тъмна дреха, над която блещука някакъв неуверен небосклон от ламе. Харесвам грима й, но смятам, че с времето може да се радва на по-интересни модни попадения.
Нешка с не една модна грешка
Накарах гаджето да напише стих по тази снимка и се получи следното: „От каква ли модна болежка страда Нешка. Сукманът й е ала-бала, ала вижте шала“. Вдигнах му юмрук в заплаха, че това е великата Нешка Робева и трябва да пипа по-внимателно. Той казва - да си свали шала и няма да има ала-бала. Толкоз. Иначе аз като стар приятел с госпожата мога да потвърдя, че тя винаги се облича като нещо между покойната Елка Константинова и Петър Берон. Забелязвам едно естетическо нехайство, което спокойно може да мине за стил, за жалост неодобрен от мен. Под грубото сукно на антерийката виждам тъмночервено поло, което само по себе си би подхождало на Богдан Томов. Прическата никак не е лоша - знак за модно подобрение при госпожата. Нешка, я вземи в този хубав ден една българска роза от мен...
Ребека Риофрио - май си небе
Безупречната модна кралица на Лондон Ребека Риофрио изненада всички с появата си. По време на престижни награди в града на Негово величество тя се появи с ефектна синя наметка, която сякаш казваше: „Аз съм небето, а вие сте моите птици“. Червеният килим дръзко открояваше този моден шедьовър, за който още се пише и говори във висшето общество. За онези, които си мислеха, че сеньора Риофрио ще се появи с шапка, нямаше разочарование, защото тя поднесе много повече от очакванията.
Лорд Евгени Минчев
