И мотите на Марс ще бъдат по-евтини и по-лесни за усвояване, но на Луната ще има по-качествено земеделие.
Това е един от изводите, до които стигнаха учени, след като близо година обработваха наличната информация. То бе по поръчка на института Astera и Pioneer Labs, които поставиха на учените задача как може да се направи климатично инженерство и колко би струвало на Марс в сравнение с Луната.
Милиард
Изводът е направо оптимистичен. Със съществуващите и сега технологии е възможно атмосферата на Червената планета да се нагрее до средна дневна температура от около плюс 30 градуса по Целзий, при това за 100 и дори по-малко години. В момента средната температура на Марс е минус 63 градуса по Целзий. Изчислено било, че само за 1 милиард долара на година може да се повиши температурата на Марс с цял един градус (тоест за 100 млрд. долара за век ще се вдигне с около 100 градуса).
Според традиционните песимисти човекът е успял да развали климата на Земята и всички сме изправени пред смъртоносна заплаха. Но учените оптимисти виждат в това причина дори да се радват и да заявяват с устрем, че ако сме толкова силни да разтурим климата на една планета, то спокойно можем да го объркаме и на друга, например на Марс. При това плановете сочат, че е достатъчно на Червената планета да организираме едно истинско глобално затопляне, което вече прилагаме с голям успех на Земята. И Марс ще се върне към живот. Поне това са кроежите.
Във въпросния доклад на учените по поръчка на Astera и Pioneer Labs са разгледани три основни сценария за това затопляне на Марс. Първият е организиране на парников ефект с използването на газове и/ли аерозоли. Има метални аерозоли, които са 5000 пъти по-ефективни от най-мощните парникови газове. Това е най-простият, надежден и евтин начин за тераформиране. Ако производството се организира на самия Марс, вместо да се доставя аерозол от Земята, цената на проекта ще бъде по-малка от въпросния 1 милиард долара годишно.
Вторият начин е слънчево геоинженерство, твърдят учените. За целта ще е необходимо да се пръскат лъскави частици като конфети в орбита около планетата, така че да уловят топлината и да разпръснат слънчевата светлина по повърхността на Марс. Или да бъдат използвани орбитални огледала, покрити с тънък алуминизиран термопластичен филм. По отношение на разходите този метод е сравним с първия вариант, който включва впръскване на аерозоли в атмосферата.
Не може да се мине и без вариант за ядрена бомбардировка. Това е третият начин и той предвижда удари по полярните шапки на Марс. Този почин стана много популярен, след като самият Илон Мъск изрази мнение, че идеята му изглежда много разумна и подходяща. Битува схващането как контролирани експлозии на ядрени оръжия могат да разтопят леда на полюсите на Марс, освобождавайки огромни количества въглероден диоксид в атмосферата, което ще доведе до повишаване на температурата и атмосферното налягане на планетата. Според експерти обаче този метод е най-скъп и неефективен. За да се затопли Марс, на всеки две минути би трябвало да се взривява арсенал, еквивалентен на ядрените запаси на Съединените щати.
Етапи
Марс ще се превърне в годен за живеене под открито небе в три етапа, гласи изводът.
Целта на първия етап от тераформирането на планетата е тя да се нагрее чрез някой от горните методи. Това трябва да отнеме няколко десетилетия. Целта на първия етап е планетата да стане подходяща за съществуването на екстремни видове живот, каквито и сега има по нашата планета Земя.
Във втория етап наземните бактерии и микроби трябва да поемат властта. Сред тях има любители такива екстремни видове, които са в състояние да издържат на космическата радиация, да оцелеят във вечна замръзналост, дори и при липса на слънчева светлина. Учените и сега твърдят, че са готови да доведат подобни „екстремисти“ от Земята и да ги размножават. Марсианската почва е богата на съединения на хлорната киселина. Има на Земята микроорганизми, които се хранят с тези съединения, отделяйки кислород. Изчислено е, че от 60 килограма такава почва могат да се получат приблизително 550 литра кислород. Други микроорганизми, като ендолитите, са способни да извличат не само хранителни вещества, но и вода от минерали.
На третия етап биомасата трябва да започне да произвежда кислород чрез фотосинтеза в „промишлен мащаб“. Това ще повиши атмосферното налягане. Крайната цел на тераформирането на съседната планета е да се създаде богата на кислород атмосфера, която да „позволява на хората да ходят на Марс без скафандър“, гласи изводът.
Колонизация
Първите колонисти се планира да бъдат изпратени на Марс след 4-5 години. През това време Илон Мъск очаква да завърши своя Starship („Звезден кораб“) за междупланетни полети, за да ги заведе дотам. Миналата година совалката за многократна употреба извърши шест тестови полета, като тази година се очакват още поне 25 изстрелвания. Най-богатият човек на познатия ни свят планира да построи стотици звездни кораби, за да изпраща цели ескадрили ракети. Това става, когато прозорецът за изстрелване се отваря веднъж на две години и разстоянието между Марс и Земята е минимално, което означава, че може да бъде изминато за шест месеца. През 2017 г. Илон Мъск публикува статия в списание New Space, където говори за планове за организиране на колония от милиони души на съседната планета. За да направи това, ще му трябват 40-100 години и 10 000 полета на Starship, твърдят статистици.
А през 2019 г. учени от Университета на Централна Флорида разработиха компютърен модел, който изчислява как да бъде изхранена тази милионна човешка колония на Марс. Оказа се, че ключовете за колонизиране на други планети са заровени в градината, както поетично се изрази един от експертите. Математическите изчисления показват, че в продължение на 100 земни години на Марс ще трябва да бъдат изпратени 54 000 кораба с храна. И едва след 100 години колонията ще започне да се изхранва чрез отглеждане на специални земеделски култури, получаване на протеиново брашно от насекоми и изкуствено месо от биореактор с водорасли спирулина. Така пресмятат умните глави от Флорида.
Почви
Може ли да се отглежда нещо в марсиански и лунни почви – гласи следващото питане. Учените от университета в Северна Аризона провеждат удивителен експеримент през 2024 г. В него те са използвали почва, реконструирана от проби, взети по време на мисията на „Аполо 16“ през 1972 г. А аналог на марсианската почва е създаден въз основа на данни, предадени от марсохода Curiosity. Те отглеждат царевица, броколи, тиква, боб, люцерна и други култури. Предстоят опити с картофи, гласи краткото съобщение.
Лора Лий - една от участничките в изследването, отбелязва с изненада: „Оказа се, че лунните култури растат по-добре от марсианските. Мислехме, че всичко ще бъде обратното. Оказа се, че почвата на Марс, макар и богата на азот (б.а. - който е жизненоважен компонент за повечето растения на Земята), в същото време е твърде плътна и глинеста. Това препятства развитието на корените на растенията“.
На Марс и Луната първоначално земните колонисти ще трябва да развиват земеделие в херметически затворени оранжерии. Това е единственият начин да се създаде благоприятен температурен режим за растенията и най-важното - атмосферното налягане, подобно на земното. Ниското налягане е също толкова вредно за растенията, колкото и сушата. Макар че китайци направиха изпитания с растения, които на Луната поникнаха при ниска гравитация и открит Космос над тях.
Запалените земни жители питат: къде е по-добре да си вземат имот - на Марс или на Луната? Учените обаче съветват да не се бърза все още и внимателно да бъдат претеглени плюсовете и минусите. На Луната почвата е по-плодородна. Марс получава приблизително 43% от слънчевата светлина, която идва на Земята и Луната. По принцип това може да е достатъчно за отглеждане на марсианска култура, но учените твърдят, че в марсианските оранжерии все пак ще се използва изкуствено осветление. В бъдеще, когато създадат подходяща атмосфера на Марс, там ще може да се правят дори слънчеви бани без скафандър, категорични са специалистите. А на Луната без скафандър ще бъде невъзможно да се ходи. Смята се, че там няма как да се създаде атмосфера, защото тя ще се изпари заради ниската гравитация на спътника. Шансът е да се живее под повърхността, например в пещери, създадени от лава, каквито има на Луната. В тях може да се създаде атмосфера, дори има шансове и за значително усилване на гравитацията, която да бъде почти съпоставима със земната.
Изводът обаче е, че засега нито едно от двете космически тела не е подходящо за живеене от хората и така ще бъде поне 100 години. А, както знаем от холивудските филми и романи, добрите намерения винаги се объркват и в крайна сметка катастрофата е направо неизбежна. Затова подобни опити трябва да бъдат много добре премислени, защото природата винаги има друго нещо наум.
Менюто е от водорасли и щурци
Съставено е и меню, което първоначално могат да използват колонистите на Марс. Спагети или юфка от домашни щурци. Котлети от ларви на брашнен червей. Супа-пюре от микроводорасли спирулина. С помощта на биоинженерни техники на спирулината може да се придаде всякакъв вкус и мирис - например гъбена супа или доматена супа – във фантастичната кино и тв поредица Star Trek точно такъв генератор се използва. Пържола от клетъчно месо, отгледано в биореактор. Соево мляко. Протеинови блокчета, направени от преработени изсушени насекоми. Пържени марсиански картофи. Така че е помислено за всичко.
Георги П. Димитров
