- Какви са впечатленията ви от Австралия?
- Австралия е едно от мечтаните ми пътешествия. Миналата година бях до края на единия свят. Става дума за края на Аржентина, долу до Огнена земя. Тази година събрах сили и енергия, защото в днешно време не винаги става въпрос за финанси, но и за време и сили, както и много информация. Заминах за това мое голямо пътешествие в Австралия, Тасмания и Нова Зеландия. Успях да отида до няколко места в Австралия, да попътувам в голямата пустош, която е съвсем различна от бреговата ивица на огромния континент. Някои хора не си дават сметка за размерите му, но той по площ е колкото Северна Америка, населението е 26-27 милиона, може би 90% от населението живее в периферията на страната, вътрешността на Австралия е много малко населена. Има малки селца, в които аз успях да попътувам натам с едни местни приятели. Усетихме този край на света, който само бяхме гледали по телевизията, големите камиони, селските пейзажи, пустиня и всичко останало. Много интересно и страхотно.
- С организирана екскурзия ли отидохте?
- Аз съм човек, който не обича груповите екскурзии. В повечето случаи успявам да направя една много сложна логистика и интересни преживявания. Не харесвам, когато имаш ръководител, който ти определя къде и кога да ходиш някъде. Въпреки че има много интересни и съдържателни неща, които може би аз пропускам. Все пак екскурзоводите са професионалисти, не мога да се сравня с тях. Аз се справям с четене на информация, питане и т.н. Но успявам да си създам някаква програма на моето прекарване. Едното от тези неща е една моя друга страст. Това е гмуркането.
- Наистина ли е мъртъв Големия бариерен риф?
- Успях да стигна и до Големия бариерен риф, който е едно от чудесата на света. Въпреки че много приказки се изписаха за това, че той е мъртъв, че умира поради хиляди причини. Може би една от причините е замърсяването на водите, другата е покачването на температурата на водите. Коралите са много чувствителни в тези посоки. Но аз мога да кажа, че видях много красиви корали, много подводен свят.
Успях да отида и на риболов и беше с доста голям успех. След това приготвихме и опекохме рибата и я изядохме. Така че съм доволен от Големия бариерен риф, където има всякакъв тип курорти за всякакви хора. Както има много скъпи курорти, така има и нормални форми на почиващи. Друго интересно събитие е, че се качихме на лодка, след това се гмуркахме. После риболовувахме. Спахме на безлюдни плажове.
- Разкажете за природата?
- С приятели отседнахме в един много красив и интересен комплекс, където се намират и едни жълтопери папагали. Те са много пробивни и нахални. Хора се оплакват от маймуните в такива комплекси. Когато се прибрах в стаята си, помислих, че са ме ограбили, че са влезли някои местни джебчии. След като огледах хубаво стаята си, осъзнах, че нищо не е откраднато. Нищо не липсваше, но всичко беше разхвърляно и бяха изядени всички възможни снаксове, курабийки, захарчета и всичко останало. Папагалите са изключително нахални. До този момент не им бях отдал толкова внимание, но на следващата сутрин видях как 4-5 са се събрали на терасата и чакаха да освободя терена. Уплаших се наистина. Природата там е враждебна. В тропиците е пълно с големи медузи, скатове, които са с огромни шипове и са много опасни. Заснех кадър на един от плажовете, където се бяха събрали може би над 100 ската. Човек трябва да е много внимателен. В горите и джунглата по на север е пълно с всякакви гадини. Там живеят 5 от най-отровните змии в света все пак.
- Какво се случи в деня, в който се прибрахте?
- Дълбоко впечатлен съм от Австралия, Тасмания и Нова Зеландия. Като един класически балкански карък, който съм аз, винаги ми се случва нещо, когато пътувам. В деня, в който стъпих на новозеландска земя, времето започна да става малко по-мрачно. Оказа се, че един ураган от доста висока степен наближава. Впечатлен съм и от неговото име. Обикновено те носят женски имена, но той носи много либерално име - Габриел. Та въпросният Габриел буквално за часове удари столицата на един от островите. От прозореца на хотела видяхме как океана започва да ври и кипи. В рамките на 15 минути си събрахме багажа, взехме нови самолетни билети. Бяхме като в американски филм. Опашката за самолета беше буквално до вълните на океана. Летището е почти във водата. Успяхме да се измъкнем от острова, където впоследствие спря токът. Бяха канселирани над 500 полета. На пристанището в Оукланд весело се полюшваха яхтите. То е най-голямото пристанище в този край на света.
- Имаше ли жертви?
- За жалост починаха 4-5 човека и стана истинско бедствие. В самолета, в който се качих, нямаше никой. Защото всички се уплашиха да се качат. Почти бях в частен самолет.
- Всъщност вие докога трябваше да останете?
- Трябваше да остана още една седмица, за да разгледам всичките прелести на тези острови. Точно обяснявах на дъщерите си как съм бил от другия край на света. Показвах им на глобуса, че диагонално се пада точно от другата страна. Това са едни огромни територии, но доста слабо населени. Нова Зеландия е с размерите на Великобритания, а живеят само 5 милиона население. Интересен факт е, че имат 70 милиона добитък, половината овце, а другата половина говеда.
- Бихте ли се върнали отново там?
- Две неща си пожелавам. Когато децата ми пораснат, да направим едно транспътуване. От единия край на Австралия до другия. Защото този път не успях да стигна до тези места, забравени от Бога. От най-североизточния край до най-югозападния край.
- На децата беше ли им интересно за всичките ви приключения?
- Да, много са впечатлени. Освен това смятам, че трябва да се възхищаваме на постиженията на Австралия. Там чистотата е зашеметяваща. Няма един фас по улиците, а една кутия цигари струва 30-35 евро.
- Кое място ви хареса най-много?
- Може би най-красивото място беше остров Тасмания. Бих се върнал отново. Там има 33 дестилерии за уиски, които още не съм посетил освен една.
Лидия Драгомирова
