В Държавния архив в Русе се пази нотният материал на спечелилия второ място в конкурса за химн на журналистите – учителя по музика в града Нено Димов.
Малко известен факт е, че през 1931 г. се обявява конкурс за музика към текста на Д. Николаев „Напред“ с цел създаване на химн (марш) на журналистите. Нено Димов участва и печели второ място с проекта си под мотото „Музикус“ за пиано, смесен хор и тригласен мъжки хор. Нотният материал е запазен в пълния му вид в личния фонд на Нено Димов. Въпрос на допълнителни проучвания е дали неговият проект се съхранява и в други архивни институции.
На документите попада началникът на Държавен архив – Русе, Толя Чорбаджиева, която подготвяла научен доклад за Нено Димов във връзка с участието й в конференция, организирана от Историческия музей в Дряново.
Фонд
„Нено Димов е роден през 1877 г. в Дряново, но голяма част от живота му минава в Русе, затова документите са съхранени в нашия архив. Личният му фонд е много богат и съдържа над 220 архивни единици. Димов завършва музика в чужбина – в Женева и Лайпциг. Интересен факт е, че неговите две дипломи са първите, които са легализирани у нас. Когато се връща от чужбина, той ги представя в образователното министерство и там настъпва объркване как да се легализират. Във фонда се пазят изрезки от дописки във вестници – каква ще бъде съдбата на двете дипломи“, разказа пред „Телеграф“ Толя Чорбаджиева.
От кореспонденцията на Нено Димов.
Нотният материал и кореспонденцията на Нено Димов във връзка с участието му в конкурса са обединени в две архивни единици. Срокът за предаване на материалите е до 15 декември 1931 г., но тъй като постъпили „искания от много места“, се удължил до 15 януари 1932 г., пише на Димов съюзният секретар Боян Станчев. Предложенията се изпращат във Варна и се разглеждат от специална комисия, в която участват капелмайсторът на Морската учебна част Георги Попов, преподавателката по музика във Варненската девическа гимназия г-ца Пенкова и учителят по музика във Варненската мъжка гимназия Пресиян Дюкмеджиев. Одобрени са три проекта – първата премия е за учителя по музика във Варна Александър Кръстев и проекта му „Черно морец, Храбър“, втора – за Нено Димов, и трета – за капелмайстора от Свищов Тодор Иванов и проекта му с мотото „Зефир“.
Марш
До 1944 г. в България е имало две самостоятелни журналистически организации – Съюз на столичните журналисти и Съюз на провинциалните професионални журналисти. Кореспонденцията на Нено Димов е с втория съюз. В един документ от личния му фонд се казва, че съюзният марш ще бъде отпечатан „за пение и пиано“ и ще бъде изпратен на съюзните членове. Премията на Нено Димов се забавя и той води кореспонденция за това.
Нено Димов е в Русе от 1919 г. Преподава и дирижира хорове в Мъжката и Девическата гимназия, композира музика. За 25-годишната му учителска дейност в града е организиран юбилеен концерт, на който се изпълняват негови музикални творби. Умира през 1944 г. в Русе. Документите са предадени в архива от децата му.
В личния фонд на Нено Димов е запазен и текстът „Напред“. Публикуваме го в оригиналния му вид без корекции.
„Д. Николаев – Свищов
(редактор на в. „Свободна Мисъл“)
Напред!
(Проектомарш на Съюза на провинциалните журналисти)
С един лозунг – с една идея свята
Да укрилим чрез словото душата
На съкрушен от нуждите народ
И да му вдъхнем вяра в нов живот.
***
И после – пак „Нагоре!“, към зарите
На светлата надежда в тежки дни!
„Нагоре!“ – с свята вяра във гърдите,
Че ще настъпат славни бъднини...
***
На дълг свещен душа да се откликне:
Готова да е тя „Напред!“ да викне
С народната душа в подема свет
Към родни съдбини и свет завет
***
А знамето ни – знаме на витязи
Нек бъде в всички съдбоносни дни –
Да стряска то несговори, умрази
И да вещай велики бъднини!
***
Че ратници за правдата в живота
И пламенни апостоли за ред,
На дълг висок ний носиме хомота
С лозунга на времето ни: „Напред!“
Част от нотния материал.
