- Здравейте, Виктор! На прага сте на нова стъпка в живота ви, а именно книга. Готова ли е вече или има още неща, които ще добавите, преди да излезе?
- Здравейте! Книгата е напълно готова, и то от доста време. Тя ще бъде онлайн и точно затова малко се бавим с излизането й. Правим с мой приятел специално приложение и там ще я пуснем веднага щом е готово.
- За какво ще бъде тази книга? Как се решихте да я направите и изобщо как ви хрумна идеята?
- За това как мъжете да бъдат кавалери, етикет и най-важните неща и грешките, които допускаме в комуникацията в една връзка. След като излязох от предаването, получавах много съобщения от момчета, които се интересуваха как да се държат като кавалери и как да комуникират правилно. В началото не обръщах внимание и дори малко с присмех приемах тези съобщения, но когато станаха стотици, си дадох ясна сметка, че подрастващото поколение наистина има сериозен проблем с комуникацията и с това как да бъдат джентълмени. Събрахме се с моя партньор и приятел Георги Пандуров и започнахме да структурираме темите. Описали сме много полезни неща за подрастващото поколение, а смятам, че и малко по- големите ще имат полза да я прочетат.
- Само джентълмените ли липсват? А дамите?
- Освен въпросите от момчетата за държание получавах и много от дами, които питат „Как да си намеря мъж като теб?“. В началото ми беше малко неловко, но след това започнах да отговарям по един и същи начин. За да си намериш кавалер, първо ти трябва да се научиш да бъдеш дама. Направо ми става лошо, като видя момиче, което да ходи прегърбено и като мъж, или пък две жени, които си говорят на „брато“.
- А имали ли сте прекалено напористи фенки?
- О, да. Доста по-агресивни са станали жените. Спомням си, че бяхме на дискотека с компания - мъже и жени. Идва едно момиче и ме кани и да се преместя при нея в сепарето. Обясних, че не е удобно и не съм сам, но погледите от нейна страна продължиха. Пращали са ми неприлични снимки в социалните мрежи, а на живо са ми подарявали рози (смее се).
- Очевидно често се случва да ви искат съвети. В момента помагате ли на някого?
- Да, в момента съм се захванал с един случай, който може да ви прозвучи ужасно. Опитвам да разделя едно момче с приятелката му, защото двамата нямат път напред. Само се мъчат. На това трябва да се сложи край, защото те вече 5 години се влачат и пак не гледат в една посока. Супер различни са, нямат бъдеще и е много тъжно в такива моменти, защото осъзнаваш, че за да му помогнеш, първо трябва да му навредиш. Индиректно го караш да направи нещо, от което ще го заболи, защото логиката и действията на човека отсреща категорично показват, че няма какво да очаква.
- Вие самият имали ли сте такъв случай, в който да трябва да се разделите с някого, с когото имате връзка, но не виждате бъдеще?
-Един път ми се е налагало и наистина беше ужасно, защото обичах това момиче. Но осъзнавах, че няма бъдеще. Много сме различни. Неведнъж попадахме в ситуации, които го доказваха. И които ескалираха. В един момент страстта, обичта или ако искате и навикът не си струват. Истината беше, че и двамата ще сме по-щастливи поотделно. Много тежко решение. Буквално все едно си режеш някой крайник, за да оцелееш.
-След тази книга готови ли сте и за семинар? Мислили ли сте над такива срещи с хора, които имат нужда?
- В момента се обучавам за лайф коуч и макар моята колежка Мая да твърди, че съм готов и вече спокойно мога да правя лекции и семинари, аз смятам, че ми е нужно още малко време. Аз съм много самокритичен човек и търся максимума във всичко, с което се захвана. С Мая се запознахме случайно чрез наш общ познат и дори в началото подходих малко с недоверие. Но след като видях как буквално ме разкри така, сякаш ме е познавала цял живот, бях сигурен, че искам да се занимавам с това. Видях как само с няколко изречения може да се предизвика човек да мисли по начин, по който изобщо не е очаквал. Вече имам много знания, сега трябва и практика. Най-важното е да можеш всички тези знания и цялата информация да я приложиш според случая на човека.
- Каква е най-голямата грешка или проблем на хората във връзките им?
- Липсата на търпение в комуникацията. Когато възникне спор и изобщо не се опитва човекът отсреща да вникне в това, което другият говори, а само чака да се изкажеш, за да започне той да си каже това, което има. Много по-продуктивно за връзката и за отношенията, ако изслушаш човека, ще е да се опиташ първо да разбереш какво иска да каже и поне за минута да погледнеш ситуацията през неговите очи, за да можеш да разбереш защо той се чувства така. Когато го направиш, ще ти бъде много по-лесно да вземеш решение в дадената ситуация.
- Вие се справяте страхотно и в амплоато на актьор. Имате опит и на театрална сцена, и в киното. Разкажете ни първо как се чувствахте като част от представлението „Спанак с картофи“?
- Много ми харесва да бъда актьор. Беше невероятна възможност. Кирил Кирилов се обади да ме покани. Каза ми големи имена на актьори като Иво Аръков, Кирил Ефремов и др. Аз много се притесних, защото трябваше да изляза на една сцена с професионалисти. Имам се за артистичен, но никога не съм излизал на сцена освен в училище. Бях много притеснен на първото ми излизане, че си чувствах пулса в главата. Колегите ме предразположиха и така се отпуснах и много се забавлявахме. Всяко следващо излизане беше още по-хубаво и по-хубаво.
- Каква беше емоцията да сте част от актьорския каст на филма „Чалга“ и ще ни разкажете ли за забавен момент от снимачния терен?
- Всичко по време на снимките на филма ми беше забавно и интересно. Отново чувствах огромна отговорност. Беше хубаво. Забавна беше сцената в спалнята и изобщо целият този разговор с Нори аз да й плащам, пък после се оказва, че на мен ми плащат. Беше си предизвикателство да вляза в образ, толкова различен от мен самия.
Елизабет Методиева
