В най-лошия си вид Древен Рим може да се разглежда като олицетворение на старата максима „Властта покварява”.
Много богати римляни са имали властта да правят каквото си поискат, на когото си поискат и са се възползвали напълно от това. Плутарх пише за римския сенатор Луций Квинт, който заповядал обезглавяването на затворник по време на вечерно празненство, за да достави удоволствие на младия си любовник. Причината била, че младежът пропуснал екзекуциите на първите гладиаторски игри, на които присъствал, защото бил изведен, за да се срещне с Луций. Обезглавяванията по време на вечеря обаче явно не били смятани за приемливи, защото Луций Квинт бил изключен от Сената. Една от най-скандалните истории е свързана с Ведий Полион, който хвърлял робите си, от които не бил доволен, в езерцето си с миноги. Шокираща жестокост дори по римските стандарти и самият император Август се намесил в полза на провинил се роб. Една вечер, докато Август вечерял с Ведий, робът счупил кристална чаша. За да спаси изпадналия в ужас слуга, Август изпотрошил всички кристални съдове на масата. Когато наследил великолепната вила на Ведий след смъртта му, Август наредил тя да бъде разрушена, за да не остане паметник на жестокия й собственик.
Кой ще пази пазачите?
Мнозина императори управлявали мъдро, но за други високият пост станал причина за тотална деградация, често стигаща до безумие. Император Тиберий по природа бил мрачен и единак.
Тиберий си падал по тройките и порнографията.
Плиний Стари го описва като „най-мрачен сред всички мъже”. Убеден да се разведе с любимата си Випсания, той сключил нещастен брак с дъщерята на Август Юлия, която според всички сведения била склонна към промискуитет и машинации. Тиберий сигурно е щял да бъде по-щастлив да живее сравнително спокойния живот на римски генерал и накрая да се оттегли в забвение, но вместо това позволил да бъде съблазнен от властта и бил нещастен. Смъртта на сина му като че ли била последната капка и той прекарал остатъка от живота си почти в изолация на остров Капри. Там държал група момчета, които наричал свои лещанки и които били научени да плуват с него под водата и леко да хапят гениталиите му, сякаш са риби. Роби и робини от цялата империя, облечени като нимфи и сатири, се криели в различни пещери и горички, готови да му доставят всякакво удоволствие.
Светоний отбелязва, че Тиберий си падал по тройките и порнографията и очаквал всеки, който попадне пред шарещия му поглед, да му се отдаде с готовност. По време на управлението си Тиберий консолидирал империята и я оставил значително по-силна и богата, отколкото я заварил. Уви, историята най-често се съсредоточава върху по-негативните аспекти на личния му живот и на перверзните му предпочитания. Тацит пише, че вестта за смъртта на Тиберий била посрещната с масово ликуване. Той умрял през 37 г., на седемдесет и седем, вероятно от естествена смърт, макар да имало слухове, че бил удушен от наследника му Калигула и преторианския префект Макрон. Тиберий бил наследен от своя праплеменник и осиновен син Калигула, който започнал управлението си сравнително кротко, но в един момент изгубил всякаква мярка за скромност и морал и се превърнал в архетип за жесток тиран. Един от малкото оцелели извори за управлението на Калигула е творбата „Дванайсетте цезари” на Светоний, в която често срещаме скандални истории. От разказа става ясно, че Калигула бързо прахосал богатството на Тиберий и започнал да работи за увеличаване на неограничената си власт като император. Изглежда не е имал особени качества, а на всичкото отгоре бил и физически непривлекателен. Сенека го описва като висок, блед и слаб, с хлътнали очи и мижава брадичка, оплешивяващ, но иначе космат. Страдал от заболяване, от което изпадал в несвяст в най-неочаквани моменти, мъчело го безсъние, а когато успявал да заспи, сънувал кошмари. Различни истории поддържат становището за лудостта на Калигула.
Смятал да направи любимия си кон Инцинат сенатор, сменил главите на статуите по публичните места със своята, а когато започнал експедиция срещу Британия, стигнал до Ламанша, където наредил на войниците си да събират мидени черупки. И за да затвърди славата си на жесток деспот, на когото били подчинени всички, подлагал роби на мъчения, раздавал наляво и надясно смъртни присъди (горко на всеки, който бил по-висок и виждал плешивата му глава) и дори се твърди, че хвърлял зрители на лъвовете, когато нямало достатъчно осъдени на смърт. Според Светоний Калигула редовно извършвал кръвосмешение с трите си сестри и открито живеел с една от тях, Друзила, като мъж и жена, макар че тя била омъжена за бивш консул. Бил толкова покрусен от смъртта на Друзила, че по време на траура на всяка проява на радост се гледало като на държавна измяна; същото се отнасяло за посещенията на баните и събиранията на цялото семейство на вечеря. По-късно в публичните си речи императорът се кълнял в божествената си сестра. Калигула бил открито бисексуален. Той обичал да оглежда жените на гостите си и да си избира някоя, като след това оценявал талантите й в леглото. Така че едва ли е изненадващо, че бил убит от свои приятели на двайсет и деветгодишна възраст след по-малко от четири години управление. Твърди се, че именно прецедентът Калигула поставил началото на веригата от събития, довели до падането на Юлиево-Клавдиевата династия през 68 г.
Докато Рим гори
Нерон бил последният император от Юлиево-Клавдиевата династия и сякаш продължил оттам, докъдето стигнал Калигула. Жесток тиран, той е отговорен за безброй екзекуции и отравяния, включително за убийството на майка си Агрипина и доведения си брат Британик. Нерон управлявал четиринайсет години и бил на власт през 64 г., когато голяма част от Рим била унищожена от пожар. Мнозина римляни смятали, че императорът лично е предизвикал пожара, за да разчисти терен за огромния си дворец. Историята как свирел на арфа и пеел „Падането на Троя”, докато градът горял в краката му, е дълбоко запечатан образ, макар че едва ли отговаря на истината. Твърди се, че подобно на много свои предшественици, Нерон имал перверзни сексуални наклонности. Светоний описва как се обличал в животински кожи и дерял с нокти гениталиите на затворници, вързани за стълбове. Историкът твърди също, че Нерон бил луд по майка си. Най-екстремен бил бракът му през 67 г. с млад освободен роб на име Спор, който преди това по заповед на Нерон бил кастриран. Спор много приличал на съпругата на императора Попея Сабина, която умряла две години по-рано. Нерон бил така поразен от загубата й, че забранил тя да бъде кремирана. Вместо това тялото й било балсамирано и положено в Мавзолея на Август. Нерон сложил край на живота си през 68 г., когато научил, че Сенатът е пратил войници да го убият.
*Откъс от книгата „Неприлични моменти от историята” на Карън Долби, ИК „Бард”
