К итай официално представи JL-1 - ядрена балистична ракета с въздушно изстрелване (ALBM). Тя беше показана заедно с подводни и междуконтинентални балистични ракети (SLBM/ICBM).
Това стана по време на мащабния военен парад в Пекин за 80 години от победата във Втората световна война.
Пенсионирана
JL-1 (Jinglei-1) ALBM не трябва да се бърка по никакъв начин с вече пенсионираната ракета JL-1 (Julang-1) SLBM. Jinglei се превежда на английски като „внезапна гръмотевица, гръм или гръмотевичен удар“, докато Julang се превежда като „огромна вълна“. Досега китайските власти не бяха разкрили съществуването ѝ.
JL-1 ALBM е много вероятно да е същата ракета, която в миналото на Запад бе обозначена като CH-AS-X-13 и която е в процес на разработка поне от средата на 2010-те години. На няколко пъти в миналото зърнести снимки на изключително подобна, ако не и идентична ракета, я показваха под фюзелажите на специализирани самолети носители на ракети H-6N. Те могат да бъдат дозареждани с гориво в полет, за да се увеличи обхватът им, и официално дебютираха на друг голям парад в Пекин през 2019 г.
В миналото CH-AS-X-13 бе обозначена на Запад и като KF-21, въз основа на съобщения, че е производна, поне отчасти, на серията двустепенни балистични ракети с наземно изстрелване DF-21. Въпреки че тази връзка все още не е официално потвърдена, ракетите JL-1, показани сега на парада, са идентични с дизайна на DF-21D, главно по основното тяло и разположеното отгоре маневрено устройство за многократно влизане в атмосферата (MARV), което се отделя в последния етап на полета. JL-1 също има конфигурация с 3 плоскости на опашката, което доказва, че е ракета с въздушен старт. DF-21D е конвенционално въоръжена и оптимизирана за противокорабни удари. Китайската DF-26 с по-голям обсег също има двустепенна конфигурация с MARV, но е значително по-голяма от DF-21. Модулите MARV позволят допълнителни корекции на курса в крайната фаза за подобрена точност, както и маневриране, за да затруднят всеки опит за прехващането й за ПРО/ПВО.
Обхват
По време на парада коментаторите в държавните медии съобщиха, че JL-1 има обхват от над 8000 km. Ако е вярно, това е значително повече от оценения максимален обхват на DF-21, както и на DF-26. В последния некласифициран годишен доклад от 2024 г. на Пентагона до Конгреса относно китайските военни разработки се казва, че „DF-21D има обхват над 1500 km, а обхватът на DF-26 е приблизително 4000 km“.
Като общо правило ракетите, изстрелвани от самолети, се възползват от скоростта и височината на платформата за изстрелване, особено що се отнася до обхвата. Поради това е разумно да се очаква, че балистична ракета, изстреляна от въздуха, има по-голям обхват от сравнима ракета, изстреляна от земята или от кораб. Например руската въздушно изстрелвана балистична ракета „Кинжал“ има значително по-голям обхват от наземно изстрелваната балистична ракета „Искандер-М“, на която е базирана.
Триада
Каквито и да са точните ѝ възможности, дебютът на JL-1 на парада има по-голямо значение като първата официална демонстрация на въздушния компонент на настоящата ядрена триада на Китай. От 9-те в момента признати ядрени сили в световен мащаб (включително Израел и неговият непризнат арсенал) само САЩ, Русия, Китай и Индия имат ядрени триади. Основните аргументи за наличието на ядрена триада са оперативната гъвкавост, която тя предлага, както и устойчивостта ѝ на атаки. Дори ако един или два компонента бъдат неутрализирани, пак остава капацитет за ответен удар.
С оперативното разполагане на H-6N през 2020 г. Пентагонът публично оцени още през 2019 г., че НОАК (Народноосвободителната армия на Китай) е създала „зараждаща се ядрена триада“, а техните ВВС се стремят да възобновят ролята си в стратегическото ядрено възпиране. Точният статус на китайския запас от ядрени бомби остава неясен.
„ВВС на НОАК са разгърнали оперативно бомбардировача H-6N, осигурявайки платформа за въздушния компонент на ядрената триада на КНР. H-6N, за разлика от предходните му варианти, има сонда за дозареждане с гориво във въздуха, както и вградени промени във фюзелажа, които позволяват външно носене на ядрена балистична ракета (ALBM). Тя изглежда има маневрираща част за връщане в земната атмосфера, което показва, че ALBM заедно с DF-26, IRBM (балистична ракета със среден обсег), вероятно може да извършва прецизни ядрени удари срещу цели в Индо-Тихоокеанския театър на военните действия“, пише Пентагонът в своя некласифициран доклад от 2024 г.
Китайската триада, която вече официално включва JL-1, е част от по-голямо ядрено натрупване, което се провежда в страната и включва разширяване на сухопътните и морските ракетни бази. Изграждането на огромни нови силози за междуконтинентални балистични ракети през последните години е особено видим компонент от това значително усилие. Тези силози може и да не са предназначени за реално съхранение на ракети като част от „играта с черупки“, за да подлъжат целеуказването на противниците. Сателитните изображения, публикувани от Пентагона, показват това, което изглежда е завършване, поне външно, по нови силози за междуконтинентални балистични ракети в поле в Северозападен Китай.
Димитър Ставрев, военен експерт
