В еликденските икони са изключително интересни, но сложни за пресъздаване и разшифроване. Те съдържат кодирана информация от Библията, апокрифи, тълкувания на свети отци и, разбира се, вековната вяра, че Христос е бил разпнат, възкръснал е телесно на третия ден, като е победил смъртта. Малцина обаче подозират, че през Възраждането (XVIII-XIX) някои великденски реликви са били считани от интелигенцията и народа за символ на Освобождението ни от турско робство. Те стъпват върху иконографския сюжет, на който Христос развява знаме – символ на победата Му над смъртта.
На 9 април, Велики четвъртък, вестник „Телеграф“ подарява уникална икона на Възкресението от XIX век
И по същия начин, по който Божият син е възкръснал от гроба, се е считало, че и България скоро ще възкръсне свободна. Около 40-50 години след появата на тези пророчески икони в Троянско, Пазарджишко, Самоковско и Банско това наистина се случва. Такива образци могат да бъдат намерени и в много храмове в Югозападна България, дело на Дичо Зограф или негови ученици. Именно една такава българска икона от XIX век идва като подарък за читателите на вестник „Телеграф“ в броя утре, четвъртък (9 април), по случай най-големия християнски празник Великден.
Йона
В световен план обаче векове наред чудото на чудесата, което няма аналог в никоя друга религия, е било тема табу за зографите. Никой не смеел да изобрази онова, което евангелистите не са дръзнали да опишат - Възкресението на Христос. За това първите предвъзкресенски изображения (около III-IV век) представяли пророк Йона в утробата на кита. Защото и той, както Христос стоял три дни и три нощи, преди да оживее. Изследователи сочат, че една от първите възкресенски икони, близка до съвременните, се намира в Дура-Европус (днешна Сирия). При нея три жени (мироносиците) вървят към затворен саркофаг, за да помажат тялото на Исус с благовонни масла. По-късно започва да се рисува отваленият камък и седналият там ангел, който възвестява на жените за Възкресението.
Разпятие
Първите изображения на Христовото разпятие също се появяват сравнително късно – около V-VI век. Причината е проста, но дълбоко човешка: кръстът дълго време е бил символ на страх, позор и мъчение. Затова първите християни избягвали директното му изобразяване. Те предпочитали алегории и новозаветни образи като – рибена кост, агне, пастир. Св. Йоан Кръстител също наричал Христос „Агнец Божий, който взима върху Себе си греха на света“.
Едва след като християнството се утвърждава като официална религия в Римската империя при Константин Велики, кръстът започва да се превръща от инструмент на смъртта в символ на победата. Един от най-ранните известни артефакти е т.нар. Санта Сабина – дървена врата на едноименната базилика от V век в Рим, където за първи път Христос е на кръста, все още жив, с отворени очи – не страдащ, а царуващ. Византийската традиция обаче въвежда по-драматичен образ на Христос – със сведена глава, затворени очи и подчертана човешка болка.
И на Изток, и на Запад над главата на Божия син се изобразява акронимът INRI. Съкращението от латински език означава „Исус Назарянин, Цар Юдейски“ (Iesus Nazarenus Rex Iudaeorum). В Евангелията е описано, че табелата е била написана на три езика – еврейски (или арамейски), латински и гръцки, за да бъде разбрана от всички.
Адам
В краката на Разпнатия Христос почти неизменно се появява череп – според преданието това са мощите на Адам. На иконите неизменно присъства Дева Мария – образ на скръбта и смирението, както и на апостол Йоан Богослов – свидетеля. Тяхното присъствие не е просто историческа възстановка, а представяне на Църквата, която се ражда в подножието на Кръста. Там е и фигурата на Лонгин – римския войник, който пробожда Христос с копие и според преданието първи разпознава божествеността му. Според преданието той имал проблеми със зрението, но когато кръвта и ликворът от Христос се докоснали до него, Лонгин оздравял.
Свидетели
Но ако Разпятието има свидетели, то Възкресението няма. Никой от четиримата евангелисти не описва самия момент, в който Христос излиза от гроба, тъй като това никой не би могъл да го възприеме с телесните си очи и човешкия ум. И именно тази липса на информация ражда една от най-големите загадки в християнското изкуство. Затова в ранната Църква на Изток се появява образа „Слизане в ада“ (Анастасис), в синхрон с апокрифа „Евангелие на Никодим“. На тези византийски икони Христос разбива портите на подземния свят, обграден от нетварна светлина и извежда Адам и Ева. Те олицетворяват падналото човечество, което чрез непослушанието си е внесло смъртта в света. Месията издърпва първите човеци не за дланите, а за китките, защото те са безсилни да се спасят сами. Така Христос заличава греха на първите хора и освобождава всички праведници, живели преди него. Отдолу понякога зографите поставят Сатанаил. Този тип изображения се оформят като канонични между VII и IX век след края на иконоборческия период. Подобни ранни стенописи могат да се видят в Боянската църква (XIII век) и Ивановските скални църкви (XIV).
Знаме
Паралелно на Запад в католическия свят се развива моментът на чудото. Там художниците започват да изобразяват самия момент на Възкресението – Христос излиза от гроба, често държащ знаме с кръст – символ на победата Му – не военна, а духовна. Около него има войници – заспали или заслепени от светлината. В България (Самоковска и Тревненска школа) триумфалното знаме, което държи Христос, често е натоварено и с подсъзнателния копнеж на българина за национално освобождение от робството.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Любомир Старидолски
