Б ългария обърква световната история и специалисти искат вече съвсем официално пренаписването й.
Находки във Варна, Провадия, Дуранкулак, край Нова Загора, в Слатина и на други места у нас тотално объркват представите и някои историци са готови по-скоро да приемат, че извънземни са донесли дадени артефакти, отколкото да изместят с 2-3 хиляди години досегашните представи за развитието на цивилизацията. Открития като Гьобекли тепе в съседна Турция също отместват представите ни за древността.
Засега обаче официалната история си твърди, че преди Шумер и Древен Египет нищо няма, а просто някакви племена са правили разни неща, ама то не било цивилизация. Казано по друг начин – ако няма пирамиди или поне глинени плочки, хич не се смята за цивилизовано.
Още преди няколко десетилетия японски учени, които по времето на късния социализъм бяха допуснати у нас да правят разкопки, искаха пренаписване на световната история. И дори направиха кратка документална поредица за тамошната телевизия NHK. Но с настъпването на демокрацията нещата трябваше да бъдат позабравени. Сега отново стават актуални.
Потоп
Сред най-интересните истории са тези за Потопа, който се смята, че е бил в района на Черно море. А връзката му с Атлантида сякаш изглежда много ясна, защото няма как в Библията да не бъде описан подобен катаклизъм.
Любопитно е, че точно български учен още през 1985 г. издига подобна теория. И базата за това е една находка, популярна днес като Чинията на Ной. Ученият е проф. Петко Димитров, който попада на сензационния артефакт.
Всичко започва през 1984 г., когато съветски учени поканват български колеги да търсят заедно Атлантида в Средиземно море и Атлантическия океан. Експедицията е неуспешна, но точно това поражда идеята да се търсят артефакти в Черно море и да се картографират с подводен апарат някогашните брегове на древното сладководно езеро. А че Черно море е било сладководно езеро, както се казва, и децата знаят.
През юли 1985 г. на българския бряг акостира съветски изследователски кораб, на който има и подводна лодка за спускане в дълбините. След много години проф. Димитров си спомня: „На 16 юли 1985 г. осъществихме спуск в палеоруслото на река Провадийска, която се е вливала в тогавашното сладководно езеро Черно море, прекосявайки целия шелф. Там, на старите брегове, аз попаднах на едни очертания на дупки на около 95 метра – това бяха два реда, подредени симетрично. Беше ясно, че става въпрос за дело на човешка ръка. След това по-навътре вече от старите брегове, на около 300-400 метра по-навътре, попаднах и на т.нар. Чиния на Ной. Да, това е първият и единствен, но и силно оспорван от много изследователи артефакт. Ние смятахме тогава, че сме попаднали или на наколно селище на брега на езерото, или на стар пристан и некропол. Това беше единственият предмет, който тогава взехме, нарекохме го Чинията на Ной. По-късно се установи, че върху нея има и писмени знаци. Усъмнихме се, че това е една от най-старите писмености, която е съществувала до Потопа, до нахлуването на океански води при разкъсването на Босфорския праг преди 8000-8500 години.”
Проф. Петко Димитров с Чинията на Ной, която открива във водите на Черно море през 1984 г.
По-късно с огорчение проф. Димитров ще добави: „Още от създаването на интернет чинията и знаците по нея са вкарани в мрежата. Върху нея си бъхтят главите най-известните лингвисти в света. Засега нямат особен успех. Но се смята, че знаците от Чинията на Ной се намират и в шумерската писменост, и в египетската писменост, в индийската, в древногръцката. Чинията и днес е заключена в един шкаф на нашия институт. Повечето казионни изследователи смятат, че Чинията на Ной е моя измислица. Не вярват в потопа в Черно море. Но нека се има предвид, че този предмет е записан в бордовия дневник на съветския кораб на 16 юли 1985 г. И понеже много хора ме питаха за тая чиния – и журналисти, и изследователи, питаха ме кое ме е водило да я открия, аз казах: „Водеше ме Божията ръка.”
Проф. Петко Димитров си спомня, че при една от експедициите по съветско време той и други учените са пили от запазена древна сладка вода от някогашното езеро Черно море. Тя е била хваната като в капсула под наносите, които идват върху езерото. Проф. Димитров разказва: „През 1986 г. с мои украински колеги работихме в дълбоководната му част. Изследвахме езерните утайки. Украинците ни бяха доставили една преса и с нея успяхме да извлечем една кристалночиста вода от утайките. Опитахме я, оказа се невероятно чиста и сладка вода. Преди повече от 8000 г. Черно море си е било езеро – най-голямото сладководно езеро по това време на света. Разбира се, тази сладка вода е извлечена в соленото море под нивото на сероводорода в останките на дъното.”
Атлантида
Платон е първият, който популяризира идеята за Атлантида в два свои диалога. Повечето учени предполагат, че той си е измислил тази перфектна и доста по-високоразвита цивилизация като пример за своите ученици, как дори най-силните и добри могат да загинат от гнева на стихиите.
Мнозина обаче предполагат, че Атлантида наистина е могла да съществува. Има всякакви версии и теории. Според оцелелите преписи на диалозите на Платон тя е била отвъд Херкулесовите стълбове – тоест отвъд Гибралтар. Според други автори това е едно от нещата, за които Платон най-вероятно се е объркал. И Атлантида трябва да бъде търсена на различно място. Черно море и Балканите са идеални места за това.
Немските изследователи Зигфрид М. Шопе и Кристиан Г. Шопе (двамата имат еднаква фамилия, но са без роднинска връзка) в книгата си „Атлантида и потопът“ изказват тезата, че в Библията няма как да не бъде описано събитие като потъването на Атлантида. „Точно Атлантида е липсващият елемент в Библията, но той се вписва идеално между изгонването от Рая и Потопа.“ Според изследователите именно потопът е потъването на Атлантида. И то се е случило в Черно море около 5510 години преди Христа. Шопе пишат: „Изгубеният рай, градината на Едем, беше намерен и този път изгубен завинаги.“
През 2004 г. немските изследователи изказват идеята, че Атлантида е обхващала и голяма част от съвременното Източно средиземноморие. Така става лесно обяснимо, че изригването на вулкана на сегашния остров Санторини, където мнозина търсят митичната Атлантида, не противоречи на потопа край Черно море.
Издигат се и редица хипотези как народите по западните брегове на Черно море се разселват из света и дават началото на различни цивилизации, като египетската, шумерската и доста по-късно на древногръцката.
Издигат се и предположения, че всъщност митът за Потопа и шумерския Гилгамеш, по-късно известен в Библията като Ной, идва точно от драматичния катаклизъм с Черно море. Смята се, че друг мит – гръцкият за преминаването на аргонавтите през съвременния Босфор, всъщност описва по поетичен начин Потопа и нахлуването на морската вода в сладководното езеро Черно море. В мита пише, че аргонавтите се изправили пред изпитанието да преминат през Симплегадите – две огромни скали, които с чудовищна скорост се блъскат една в друга. Аргонавтите пуснали гълъб, той преминал без проблем и те решили да го последват. Обещанието на боговете гласяло, че ако кораб мине през скалите, то те ще замръзнат навеки. Така и станало. А съвременните изследователи пък виждат в това именно нахлуването на морската вода в сладката и чудовищния потоп, което това предизвиква.
Изследвания на американски палеогеолози пък показват, че Черно море многократно е преживявало драматични нахлувания на вода от Средиземно море, докато това не се е случило окончателно при последното, за което може да се смята, че е библейският потоп.
Некропол
Сред най-объркващите историците неща за древния свят е намереното във Варненския халколитен некропол и златното съкровище в един от гробовете, от което засега не е открито по-ранно. Това е първото злато, обработено от човек и достигнало до нас. Но съдейки по предметите, майсторите на съкровището имат богат опит в обработката на всякакви накити и конкретно на злато. Датировката на некропола е преди 6500-7000 години, което означава, че е доста преди най-старите открити артефакти на Шумер и Египет. А това е смущаващо за всеки един традиционалист.
При това във Варненското съкровище се намират съотношения и форми, които по-късно се забелязват в зрелищните древни цивилизации на Египет, Микена и Шумер. А като се добави, че явно цивилизацията, направила златото на Варна, може и да е била свързана с развилата се хилядолетия по-рано култура около Провадия, нещата стават доста любопитни.
Трябва да се каже, че все пак подобни артефакти има не само у нас, а и в Хърватия, в Северна Гърция, Сърбия и около Черно море. Явно тук са съществували една или повече цивилизации, които не са живеели на наколни жилища и не са се занимавали само с лов и риболов, както би се очаквало от традиционалистите, а са имали развита култура и са били готови да плащат за направата на красиви неща. Може би все пак историците ще се съгласят да изместят представите за развитието на цивилизацията с няколко хилядолетия и да я търсят на нови места. Дано преди това да не стане твърде късно и цивилизацията да не се унищожи сама, каквито свойства явно проявява от хилядолетия.
Георги П. Димитров
