А вгуст е месецът с най-голям брой раждания през годината. През последните пет години в СБАЛАГ „Майчин дом“ се наблюдава тази отчетлива и устойчива тенденция, обясниха пред „Здраве с Телеграф“ от най-голямата акушеро-гинекологична болница.
Слънце
Средно около 300 бебета се раждат през този летен месец, което го превръща в своеобразен „бебешки пик“ за болницата. Климатичните и сезонните фактори също играят роля. По-ниските температури през зимата са благоприятни за мъжката фертилност, тъй като спермата е по-качествена в по-хладна среда. Наред с това намалената слънчева светлина и по-малкото социални ангажименти през зимните месеци могат да доведат до повече време, прекарано у дома и с партньора – предпоставка за повишаване на интимността и зачеванията.
Вторичен, но също така отчетлив връх на раждаемостта се наблюдава през март.
Мартенският вторичен пик в „Майчин дом“ може да се обясни със зачевания, случили се през летните месеци. Това често съвпада с периода на летните отпуски, когато двойките имат повече време един за друг, по-малко стрес и по-добри възможности за планиране на семейство. От гледна точка на биологията женската фертилност също показва леко покачване през лятото, което, в комбинация със социалните фактори, допринася за втори естествен пик на зачеванията. От 00.00 ч. на 1 януари до момента в най-голямата специализирана АГ болница в България са проплакали 1800 бебета.
Тези пикове на раждаемостта не са просто случайност, а закономерност, която отразява както сезонни и поведенчески фактори, така и по-дълбоки биологични и социални механизми, валидни в световен мащаб, обясняват специалистите.
Именно затова тенденцията не е изолирана само в рамките на България. Глобалната статистика показва, че и в други страни – включително Съединените щати, Канада, Великобритания и част от Централна Европа – най-много бебета се раждат през късното лято и началото на есента, особено през август и септември. Анализите сочат, че това съвпада със зачеванията, случили се през студените зимни месеци – обикновено ноември и декември, когато хората прекарват повече време на закрито, в по-интимна и спокойна обстановка. Именно в този период, около празниците, се наблюдава естествено повишение на зачеванията.
Ресурс
Именно тази комбинация от физиологични, сезонни и социални влияния обяснява защо през август се раждат най-много бебета в „Майчин дом“. В един свят, в който медицината и статистиката вървят ръка за ръка, наблюдението на такива цикли е изключително важно не само за разбирането на човешката природа, но и за практическото планиране на болничния ресурс, екипи и капацитет, обясняват специалистите.
В Скандинавия правят
най-много наследници през белите нощи
В страните от Скандинавия, като Швеция, Норвегия и Финландия, пикът на ражданията настъпва през март и април. Това означава, че зачеванията са най-чести през летните месеци – юни и юли.
Причините са няколко. Лятото в Северна Европа е характерно с бели нощи, в които слънцето почти не залязва, с по-високи температури и отпускарско настроение. Точно тогава хората пътуват, прекарват повече време навън, имат по-малко стрес и повече възможности за близост. Това съвпада и с училищните ваканции и годишните отпуски, което допълнително увеличава вероятността за зачевания.
Някои учени посочват и биологични фактори – повечето слънчева светлина и витамин D през лятото могат да влияят благоприятно върху фертилността, особено при жени, живеещи в северните ширини. Този модел се отличава от тенденцията в САЩ и Южна Европа, където повечето раждания са през август и септември в резултат на зачевания през зимните празници.
Дългото кърмене
снижава риска от рак
Продължителното кърмене може да снижи риска от рак на гърдата и яйчниците, както и от диабет тип 2 и сърдечносъдови заболявания. Това сочи научна публикация в The Lancet от миналата година. Освен това то подпомага свиването на матката след раждане, намалява риска от следродилна депресия и води до по-бързо възстановяване.
Медицински и научни изследвания ясно доказват, че кърменето има дългосрочни ползи както за бебето, така и за жената. Според данни на СЗО кърмата осигурява всички нужни хранителни вещества през първите шест месеца от живота, предпазва от инфекции и намалява риска от заболявания като диария, пневмония, ушни инфекции и астма. Изследвания показват, че изключителното кърмене може да намали риска от внезапна детска смърт (SIDS), а децата, кърмени по-дълго, често имат по-добро когнитивно развитие и по-нисък риск от затлъстяване и диабет тип 2 в по-късна възраст.
Светът отбелязва Седмицата на кърменето от 1 до 7 август. Инициативата е подкрепяна от Световната здравна организация и УНИЦЕФ с цел насърчаване и защита на кърменето като ключов фактор за ранното развитие на детето и здравето на майката.
Милена Димитрова
