В сяка година над 88 милиона кръводарявания спасяват животи по целия свят. На всеки две секунди някой се нуждае от кръв. Случва се с един от седем пациенти, постъпили за лечение в болница.
Все още не разполагаме със заместител на човешката кръв, но се нуждаем от такъв. Кръвта не достига, освен това трябва да се съобразяваме със срока й на годност и с кръвните групи. Кандидатите за кръвни заместители се оценяват по способността им да пренасят кислород.
Книга
Търсенето на заместители на кръвта започва веднага след публикуването на книгата на Уилям Харви за кръвообращението през XVII век. За целта са използвани бира, урина, мляко. Преливане на краве, козе и овче мляко е „хит“ в САЩ през 1870-1880 г. Отпада заради нежелани реакции и усложнения. Днес също обръщаме поглед към животинския свят. Сред обичайните заподозрени са генетично модифицирани прасета, чиито клетки не предизвикват имунен отговор у нас. Интерес представлява морският червей Arenicola marina. Неговият хемоглобин пренася 40 пъти повече кислород от човешкия. Освен това червеят е универсален донор и може да е полезен при хора с различни кръвни групи. Надеждата е кръвта му да подобри условията за съхраняване на органи за трансплантация, позволявайки им да се запазят в продължение на дни, а не на часове, както е в традиционните разтвори за консервиране.
Постижение
Откриването на кръвните групи АВ0 от Карл Ландщайнер в началото на миналия век е едно от големите постижения в медицината и му носи Нобелова награда през 1930 г. Междувременно става ясно, че добавянето на натриев цитрат предпазва кръвта от съсирване и позволява безопасното й съхранение и използване в продължение на дни. Възникват първите кръвни банки.
Днес са познати 47 системи за кръвни групи, които заедно съдържат повече от 360 кръвногрупови антигени. Последната беше идентифицирана в края на 2024 г. Най-голямо значение имат групите АВ0 и т.нар. резус фактор (Rh), тъй като съвместимостта между донора и приемателя по отношение на тях в най-висока степен определя изхода от кръвопреливането. Хората с кръвна група А притежават този антиген върху еритроцитите си и имат антитела срещу антиген В в серума. И обратно – при кръвна група В антителата в серума са срещу А. Това обяснява защо хора от тези две кръвни групи не бива да обменят кръв помежду си. Хората от кръвна група 0 не притежават нито един от тези антигени, но имат антитела срещу тях. Затова са универсални дарители, но могат да приемат кръв само от собствената си група. При тези от група АВ се произвеждат и двата антигена, а в серума им липсват антитела срещу А и В - те са универсални приематели, но могат да даряват кръв само на собствената си група.
Майка
Първите антитела срещу АВ0 антигени се получават от майката, после бебето започва само да ги произвежда. Какво обаче провокира образуването на антитела срещу несъвместимата кръвна група, при положение че такова кръвопреливане никога не е правено? Предполага се, че причината е т.нар. кръстосан имунитет. В ранна детска възраст ние изграждаме антитела срещу други често срещани антигени, които наподобяват А и В антигените. Допуска се ролята на вируси и бактерии. Не е изключено грипният вирус да е отговорен за появата на антитела срещу антиген А, а Escherichia coli да е „обвързана“ с антителата срещу антиген В.
АВ0 антигените се откриват не само върху червените кръвни клетки, но и в редица други клетки и тъкани. Върху повърхността на всеки еритроцит се откриват около 2 милиона AB0 антигени от съответната група.
Нулева група
е рядкост в Бангладеш
И четирите кръвни групи са широкоразпространени в целия свят, но честотата им варира при отделните популации. Това кара учените да смятат, че те са играли важна роля в хода на еволюцията, предоставяйки предимство или обратно – повишавайки чувствителността към инфекциозни заболявания. Кръвна група 0 например е сравнително рядка в Бангладеш. Тази страна от хилядолетия е ендемична за холера, а кръвна група 0 се свързва с повишен риск от тежко протичане на това заболяване. Днес холерата е предотвратимо и лечимо заболяване, но в миналото, при липса на познания, ваксини и лекарства, прадедите ни са можели да разчитат само на естествени предимства. За „компенсация“ кръвна група 0 „върви“ с намалена опасност от тежка малария.
Кръвната ни група е генетично кодирана и не се променя в хода на живота ни. В редки ситуации обаче е възможно да настъпят (фенотипни) изменения. Някои бактерии отделят в кръвта ензим, превръщащ антиген А в В-подобен антиген. След лечение на предизвиканата от тях инфекция нещата се нормализират. Всяко състояние, което повишава нуждата на организма от червени кръвни клетки (еритроцити), може да понижи изявата на кръвногруповите антигени (например таласемията).
Египтяните се къпели
в нея, за да се подмладят
Още в праисторически времена предците ни са ценели високо живителната сила на кръвта. Древните римляни отпивали от кръвта на убитите гладиатори, за да придобият силата им. Египтяните се къпели в кръв с цел подмладяване, а Омир разказва как Одисей временно съживява сенките в подземния свят, като им дава кръвта на жертвено животно.
През 1628 г. Уилям Харви за пръв път описва циркулацията на кръвта при хората и дава тласък на опитите за кръвопреливане. За това допринася и човекът, проектирал катедралата „Свети Павел“ в Лондон. Името му е Кристофър Рен и освен архитект той е и анатом, астроном, математик и физик. През 1657 г. Рен създава устройство (спринцовка) от животински пикочен мехур, прикрепен към гъше перо, за да инжектира вино и опиум във вените на куче. Техниката е усъвършенствана от британския лекар Ричард Лоуър, извършил през 1665 г. първото успешно кръвопреливане между животни – кучета. Две години по-късно французинът Жан-Батист Дени прехвърля кръв от агне на 15-годишно момче с треска и родилка. Третият и четвъртият пациент обаче загиват и съпругата на единия от тях го обвинява в убийство. Това води до забрана на кръвопреливанията.
Проф. д-р Радостина Александрова, БАН
