Ш едьовърът на Мери Шели „Франкенщайн“ има многобройни интерпретации. Днес предлагаме на вниманието ви един спиращ дъха роман, вдъхновен от тази история. Автор на книгата „Децата на хълма“ (издателство Benitorial) е кралицата на страшните истории Дженифър Макмеън, която винаги е проявявала специален интерес към нетипичното и зловещото.
Още като дете Дженифър открива любовта си към черно-белите хорър филми. В тях чудовищата винаги са обречени да бъдат отхвърлени, гонени и убити. Но тя вижда нещо специално в тези същества, които толкова наподобяват хората по външност, а същевременно са коренно различни. Тези същества някога може и да са носили човечност в себе си, но това е дълбоко заровено в миналото.
Тези мотиви бележат дълбоко съзнанието на Макмеън и години наред се проявяват в творчеството ѝ по неочакван начин. А в „Децата на хълма“ вземат пълен превес, защото това е роман именно за чудовищността. Макмеън създава плашещо реалистичен разказ, който изследва най-мрачните страни на човешките взаимоотношения; една ужасяваща мистерия, която разтреперва читателите, отвежда ги в най-страшните части на върмонтските гори и им показва на какво са способни чудовищата.
През 1978 г. Хелън Хилдред, утвърдена психиатърка, се прибира у дома при внуците си Вай и Ерик и води непознато момиче. Айрис е мълчалива, дива и носи необясними белези. Но Вай е щастлива, че ще си има сестра, и заедно с Ерик приветстват странното момиче в своя таен клуб, в който пишат книга за чудовищата и измислят начини да ги победят. Клубната къща, скрита в гората, се превръща в тяхна крепост срещу несигурността на света и Айрис малко по малко започва да излиза от черупката си. Обаче колкото и навътре в гората да отиде, миналото ѝ ще я намери.
Близо 40 години по-късно младата Лизи Шели пътува до малко градче край горите на Върмонт, за да разнищи случая около загадъчното изчезване на местно момиче. Носят се слухове, че в сенките се спотайва странно същество. Може би то е виновно за случилото се? Но като водеща на популярен подкаст за чудовища Лизи е готова да се сблъска с всичко. Все пак вече е преживяла най-страшното. Или поне така си мисли.
С този разтърсващ разказ за хора и чудовища Дженифър Макмеън за пореден път доказва своя неоспорим талант да създава зловещи истории, дълбоко човешки в своята същност. С всяка следваща страница се разкрива нов пласт на историята, който приближава читателите до суровата истина, пулсираща в сърцевината. Точно там се крие отговорът на въпроса „Кой е истинското чудовище? Съществото, създадено от чужда ръка, или човекът, който го е създал?“
Автор на повече от десет романа, Дженифър Макмеън е писала за духове, серийни убийци, шейпшифтъри, ужасяващи изворни басейни. Вълнува я писането за необяснимото, за тъмните сили, за страховете, които ни държат будни през нощта, за начина, по който миналото винаги преследва настоящето. Споделя, че докато е учила творческо писане в колежа, всички ѝ повтаряли: „Пиши за това, което познаваш“. Но през годините е успяла да развие собствена мантра, според която живее и твори. Тя е изписана дори в татуировка на китката ѝ: „Пиши за това, което те плаши“.
Живее във Върмонт (в стара викторианска къща на хълм, от която те побиват тръпки) с партньорката си Дреа и дъщеря им Зела. Когато не пише, се отдава на изучаване на мрачните върмонтски гори и издирването на обладани места – истински и въображаеми.
Кристи Красимирова
