Е дна по-нестандартна изложба. За хора, които идентифицират себе си с пънка. И за всички онези, които го смятат за отживелица. Ако имате път към Музея на хумора и сатирата в Габрово, отбийте се. Изложбата на Георги Ружев D.I.Y. 2.0 ще е там до 9 април следващата година. Със сетове от автора: дръм енд бейс, електро трип хоп, пънк и ска.
Революция
С появата си през седемдесетте пънкът революционизира музиката. Това не е само музикален жанр, а идея и начин на живот, в който направи-си-сам подходът (do-it-yourself или D.I.Y.) е етичен код. Пънкът ражда политически осъзната общност, която бори статуквото с подръчни средства и малко опит (да си аматьор е ценност), оставяйки ясен отпечатък в изкуството, модата и въобще – визуалната култура. Превъплъщението и самоизмислянето, играта, шегата и сатирата са част от арсенала на пънкарския бунт.
Изложбата D.I.Y. 2.0 включва произведения на Георги Ружев от края на 80-те години на 20 век до днес, подредени като DJ сет и без оглед на хронология. Пътят му в изкуството тръгва от фотографията, която авторът използва, за да документира инсценирани реалности. После все така работи с готови образи, които реже, съединява и миксира в голямоформатни дигитални колажи. Видеата му синхронизират ритъма в аудиото с десена в картината, а психедиличните анимации са калейдоскоп от културни референции и символи. Когато кадърът е статичен, движението е от зрителя – смяната на гледната точка е част от изграждането на образа в лентикулярните картини и отпечатъка върху бетон.
Краля шут
Изложбата представя проекти за музикалните групи, в които авторът участва през годините. Поредица от видеа и колажи е посветена на Краля шут на Сюрреализма – Салвадор Дали. Портрети на Джими Хендрикс са ремиксирани с ритуални маски, припомняйки вярата на музиканта в магията и суеверието (редом със страстта му към научната фантастика, от песента Voodoo Child). Следва серия, в която обект са характерната стилистика и драматургия на индийското кино, което преработва образци от Запада за местна публика, смесвайки ги с локална естетика и повествователни похвати от театър, танц и ритуал. В поредица от автопортрети авторът изглежда като разни културни икони: „Доказвам, че хората не трябва да имат идоли, защото аз много приличам на всеки един от тях”. А скептицизмът към религията се материализира в олтар с обекти. Ружев смесва образи от различни култури и епохи с размах, поставящ понятието за другост в криза.
Кой е той
Георги Ружев е част от младото бунтарско поколение на българското съвременно изкуство. Роден е през 1964 г. Завършва Седма гимназия „Георги Димитров“ (1982) и задочно техникума по полиграфия и фотография (1987) в София. Заедно с Асен Ботев, по спомени на изкуствоведа Диана Попова, „показаха снимки от акции, които са правили, и попитаха могат ли да се включат в изложбата „Земя и небе“. Така през 1989 г. Георги Ружев взима участие в изложба, представяща така наречените тогава неконвенционални форми в изкуство, на покрива на Съюза на българските художници на „Шипка“ 6. Бунтар по природа, непризнаващ поклонничеството пред идоли и създаването на нови такива, той взима участие в анархистките и пънк движения по време на обществените митинги и шествия през 90-те. С уклон към музиката, Георги Ружев инициира и участва в множество артистични сдружения като колектив АГ, „Попарата на бухала“, „Токси-лелички“, OCTOBERON“ и е сред основателите на сдружение „Изкуство в действие“ (1990).
Неговите артистични проекти са показвани в артпространства като: Yerbatan Sarnici, Истанбул, Sugar Factory, Амстердам; галерия The Horse Hospital, Лондон; галерия XXL, галерия КА, България и други. Участва в 7-о международно биенале на медийните изкуства The Power of Tape, Полша; Beyond Belief. Contemporary Art from East Central Europe – Музей за съвременно изкуство, Чикаго; 3-то истанбулско биенале; Второ международно биенале на фотографията и визуалните изследвания, Париж; „Изкуството днес“, Будапеща, Национално биенале за фотография, София, и други.
Кристи Красимирова
