Т ехники за тъкане на колан и предене на вълна и коприна ще бъдат показани на 6 юли в Музейния център на Регионален етнографски музей на открито „Етър“. Демонстратор ще е Мадлен Божилова.
„Единадесетте техники, които Мадлен издирва и изучава за традиционните начини на изработване на кюстендилската сая, са: добиване на коприна от копринени пашкули и ръчно изработване на копринените гайтани за кюстендилската сая; багрене на коприна за гайтани и вълна за престилка и колан с природни багрила; тъкане на кори на ширита с червен, бял, жълт и син цвят (никой у нас вече не изработва такъв ширит); изработване на сърмено бекме на ръкавите и огърлеча от златна сърма; ръчно изработване на сребърен гайтан за ръкавите и огърлеча на мини станче; разкрояване на саечния тип облекло с трапецовидни клинове под ръкавите; тъкане на хоризонтален стан на престилка и колан със златна и сребърна сърма, с вълнена или копринена ръчно предена нишка; ръчно предене на вълна на хурка и на чакрък; ръчно редене на коприна на хурка; плетене на чорапите, характерни за кюстендилската сая; изработване на риза, което включва кроене, везане на бенки за ръкавите и полите, изработване на дантелата на ръкавите, тип кене“, каза пред БТА Тихомир Църов, експерт връзки с обществеността на културната институция.
Признание
Мадлен Божилова получава голямото признание през 2021 година за опазването на занаяти, които са застрашени от изчезване. Членува в Световната асоциация на занаятите и е представител на организацията за България. Владее три езика, завършила е Националната художествена академия, специалност „Художествен текстил и пространствен дизайн“, посочват от РЕМО „Етър“.
Следващият уикенд – на 13 и 14 юли, отново в музей „Етър“ ще има друга интересна проява – представяне на бита на село Козичино (Еркеч), като част от инициативата „Мегдан назаем“. В пресъздаването на обичаите ще участват самодейна фолклорна група „Еркечко наследство“ и фолклорна група „Еркеч“ към НЧ „Просвета – 1906 г.“, с. Козичино.
Седянка
По време на събитието ще бъдат пресъздадени село Козичино, възстановка на обичая „Лазари“, сладки манджи от Еркеч – традиционни местни рецепти и храни, възстановка на седянка, еркечки песни в изпълнението на певицата Ирена Станкова, възстановка на обичая „Колада“, възстановка на валянка, допълват организаторите.
Селото е разположено върху най-високата част на Източна Стара планина, наречена Коджа Балкан, а първите данни за него са от 1676 година. Макар Еркеч да е село, през 1828 г. наброява над 300 къщи и е областен център. Някои смятат, че Еркеч означава водач. Други разказват, че в годините на османската власт е наречено Еркечи бунар (Кози извор) заради легендата, че на това място козел издълбал кладенец с рогата си. Твърди се още, че Еркеч означава „мини, подмини, не замръквай“. Има и теория, че еркечлии са първите прабългари по нашите земи. Опожарено по време на Руско-турска война от 1828-1829 г., селото отново се възражда, а между 1845 и 1848 г. е построен нов храм – „Св. Петка“. Селото е преименувано на Козичино през 1934 година, но и до днес се знае като Еркеч. Еркечлии опазват своя автентичен говор, носии, песни, гозби. Обичаите се изпълняват всяка година от стари и млади, информират от РЕМО „Етър“.
Регионалният етнографски музей на открито „Етър“ в Габрово е създаден от Лазар Донков и отваря врати през 1964 г. като Етнографски парк музей. Институтът е център за проучване на традиционната култура на балканджиите - от прединдустриалното общество до най-ново време. Там се пресъздават редица обичаи и традиции от българския календар във възстановки. В музея „Етър“ работи екип от 70 служители. Тази година институцията ще навърши 60 години.
Автор: Радослав Първанов
