В ойна и измяна, магия и мит се сблъскват и завихрят в петата част от величествената „Малазанска книга на Мъртвите“ на Стивън Ериксън (ИК „Бард“). Това е монументално постижение, приветствано радушно от читатели и критици като епос на въображението и класика в жанра фентъзи.
След десетилетни войни петте племена на Тайст Едур най-сетне са обединени под неумолимата власт на Краля-магьосник на Хирот. Но мирът е постигнат с ужасна цена – пакт, сключен с тайна сила, чиито мотиви в най-добрия случай са подозрителни, а в най-лошия – гибелни.
На юг експанзионисткото кралство Ледер с ненаситна и хладнокръвна алчност е погълнало всички свои по-малко цивилизовани съседи. Всички, освен един народ – Тайст Едур. Защото Ледер се приближава към едно отдавна предречено възраждане – от кралство и отдавна изгубена колония на Първата империя към Преродената империя. Затова народът му е вперил алчния си поглед на север, към богатите и плодородни земи и крайбрежия на Тайст Едур. Дали под задушаващата тежест на златото или под острието на меча, Тайст Едур изглежда трябва да падне. Така поне е отредила Съдбата.
Сред Тайст Едур – сред народа на Труд Сенгар – съществува поверие, че най-мрачните копнежи на духа идват с приливите от юг, а тези приливи идват посред нощ...
