- Проф. Иванов, съгласен ли сте с вече разпространените версии за причините за свлачището, откъснало Пампорово от Смолян?
- Най-вероятната причина е преовлажняването на слоевете. Това личи и от самия характер на свличането – вижда се ясно оформен поток от земна маса. В повечето случаи при свлачища именно водата, независимо дали от валежи или от подземни води, е основен фактор за активизацията.
- Тоест валежите са водещият фактор?
- Да, в случая те са най-логичното обяснение. През последните седмици по данни на НИМХ е имало значителни количества валежи. По отношение на други възможни причини, като например влияние от намиращия се на 900 метра по права линия язовир, без конкретни изследвания не може да се каже нищо сигурно – това биха били само спекулации. Ако нямаше валежи, тогава бихме търсили други причини. Но наличието на обилни валежи ги прави най-вероятния фактор.
- Обяснете за читателите, моля, как възникват свлачищата.
- Свлачищата възникват на склонове. Земните маси са под влияние на два комплекса от сили. От една страна, е силата на тежестта, гравитацията – масата на земните материали се стреми да се движи надолу по склона. От друга страна, са задържащите сили – триенето, кохезията и якостта на самите почви и скали. Докато вторите сили са по-големи, склонът се държи. В момента, в който гравитацията надделее, започва движение. Как се променят тези сили зависи и от други фактори – водата, хидродинамичните сили, евентуална сеизмичност, натоварване от постройки или подкопаване.
- Често чуваме думите „активно свлачище“. Какво тогава е пасивно свлачище?
- Това е склон, на който има предпоставки за свлачище, но в момента не е тръгнало. Има много стари, стабилизирани свлачища, които не се движат. Има обаче и такива, които се активизират внезапно – понякога на места, където не се е очаквало. В тези случаи обикновено има предварителни признаци, макар и кратко преди събитието – например пукнатини по пътя или терена.
- Имало ли е такива признаци и тук?
- По информацията от медиите няколко часа преди голямото свличане са се появили пукнатини по пътя. Това е довело по-рано през деня на 1 май, петък, движението на МПС да се ограничи само в едната лента. Буквално мигове преди да започне сериозното свличане следобед по пътя са минавали автомобили. Слава Богу, точно когато тръгва свлачището, не е имало автомобили там. Пукнатини по път в България обаче невинаги се възприемат като сериозен сигнал, тъй като често имаме компрометирана инфраструктура. Затова невинаги се реагира навреме.
- Това свлачище фигурирало ли е в регистъра на свлачищата?
- Не, към момента не е било регистрирано.
- Защо е било пропуснато?
- Не бих казал, че това непременно е пропуск. Не всяко свлачище може да бъде предвидено. Агенция „Пътна инфраструктура“ следи състоянието на пътищата, но такива процеси могат да се активизират бързо и да няма предварителни белези освен пукнатините, които са се появили часове по-рано. Регистърът се поддържа от геозащитни дружества към МРРБ – в Перник, Плевен и Варна. Ако се установи ново свлачище, се подава информация с координати и се вписва.
- Колко често се случват подобни неочаквани свлачища?
- Малки свличания от по няколко кубика са често явление, особено край пътища. По-големи свлачища, които възникват на ново място без сериозни индикации - това е по-рядко. Има случаи в историята – например в село Орсоя, Ломско, през 1978 г., както и при свлачището в местността Трифон Зарезан край Варна, които се случват сравнително внезапно.
- Може ли такъв процес да бъде предвиден чрез проучвания?
- При строителство задължително се правят геоложки проучвания и се изчислява коефициентът на устойчивост на терена. Но това не означава, че рискът изчезва напълно. Науката използва различни методи – геоложки анализи, наблюдение на валежи, сеизмичност, дистанционни методи и дронове – за да оцени податливостта на склоновете.
- Възможно ли е строителство или човешка дейност да са повлияли, за да се отприщи свлачището под Пампорово?
- Това не може да се каже категорично без подробен анализ на място. Възможно е да има влияние, например ако някакви оттичащи се води са били насочени неправилно или има проблем с дренажа. Но като цяло по-скоро съм на мнение, че в случая става дума за естествени геоложки и хидрогеоложки активности, съчетани с обилни валежи. Човешкият фактор може да има роля, но не за всяко свлачище е задължително човекът да е виновен.
- До самото свлачище има изоставен строеж. Възможно ли е да има връзка?
- Не мога да кажа. Самият строеж стои, а на ръба е проявено свлачището. Трябва да се направят обследвания, дали са правени някакви дренажи, дали е пренасочвана вода. Принципно е възможно, но е малко вероятно този строеж да е причинил свлачището. Просто става дума за естествени процеси на оводняване на тези скали – пясъчници. Всъщност дори и самият път може да е причинил свлачището, защото той също е построен от човека. Трябва да се проверят водостоците, отводняването, канавките – дали има запушени. Разбира се, те вече са разрушени, но тези в съседство могат да дадат индикации. И все пак смятам, че вероятността за това е малка. По-скоро естествен процес е това свлачище.
- Колко време отнема укрепването на такова свлачище?
- Това зависи най-вече от финансирането и от конкретните условия. Първо трябва свлачището да се стабилизира естествено, т.е. да спре движението, да се успокои. След това се предприемат мерки като отводняване, изграждане на подпорни стени и други укрепителни дейности. Конкретен срок не може да се даде. Още повече че и не знаем дали няма да се реактивира в някакъв момент. Мнозина експерти по медиите говорят за 1-2 години за укрепването му. Това са възможни срокове.
- Колко свлачища има в България?
- Регистрираните свлачища са над 2200. В момента около една трета от тях показват някаква активност. Принципът е да се укрепват, ако застрашават живота на хората или някаква друга човешка дейност. Държавата периодично изготвя програми за тяхното укрепване, като се определят приоритети и се заделят средства. През 4-5 години програмата се актуализира и се приоритизират нови свлачища за укрепване.
- Кои райони са най-рискови?
- Най-характерни са тези процеси по крайбрежията. Дунавското крайбрежие – около Лом, Оряхово и Никопол. Също така черноморското крайбрежие – от Варна до Каварна цялото крайбрежие е низ от свлачища. Райони като Виница, Аладжа манастир и Балчик са известни със свлачищна активност. На Златни пясъци също има голямо свлачище и всъщност то е причината курортът, за разлика от Слънчев бряг например, да не се разширява. Просто той е стигнал до максималните си граници, а нататък е свлачище. Това там са големи, дълбоки свлачища, които са много трудни и скъпи за укрепване. Малко свлачище може да се укрепи с преоткосиране, засаждане на дървета с дълбоки корени, изграждане на отводняване. За големите свлачища обаче реално няма решение. При тях единственото решение е да се избягва всякакво масивно строителство.
- Свлачището при Пампорово голямо ли е по мащаб?
- То не е сред най-големите като площ. 5-6 дка е. Има значително по-големи в регистъра. Стотици и дори хиляди пъти по-големи, особено когато става думи за групи от свлачища. Но това, че е прекъснало важен път, го прави значимо. Свлачищата се оценяват не само по размер, а и по последиците от тях. В този случай има реален риск за човешкия живот – ако в момента на свличането е имало автомобили, последствията можеха да бъдат тежки. Унищожаването на пътя пък води до негативни икономически последици за местните общности. Затова имаме катастрофални и некатастрофални свлачища и това не е свързано с площта им.
- Какъв е изводът от този случай?
- Moже би, че подобни процеси често са комбинация от природни фактори – най-вече вода и геоложки условия – и че невинаги могат да бъдат напълно предвидени. Най-важното е наблюдението и бързата реакция при първи признаци като пукнатини или деформации.
Toва е той:
- Професор по геология в Геологическия институт при БАН, секция „Геоложки опасности и рискове“
- Завършил Минно-геоложкия университет в София, специалност “Хидрогеология и инженерна геология”
- „Доктор” по инженерна геология, 2003 г. към Геологическия институт при БАН
- С над 100 научни публикации в престижни научни издания
