Н якои смятат, че е онеправдан от съдбата, като са го лишили от кралския лукс, почести и слава. Други смятат, че той не е заслужавал нищо от изброеното, защото е бил най-обикновен мошеник. Сигурно е едно - че историята за Каспар Хаузер продължава да е пълна мистерия. Бил ли е той кралски син или, както някои смятали, син на дявола? Това не е станало ясно по времето, когато е живял, та сега ли?
В началото на XIX век Нюрнберг бил щастлив провинциален град. Край калдаръмените улици се издигали китни къщи, а площадите били украсени с изящни фигури и фонтани. В тази немска съкровищница един ден нахлул бездомник, за когото и до ден-днешен има съмнения, че е бил истински принц.
В една слънчева майска сутрин през 1828 г. обущарят Георг Вайхман с крайчеца на окото си забелязва пред дома си мърляво и окъсано момче. То било с вехти дрешки и пробити обувки. Било на видима възраст около 16 години. Добросърдечният мъж го съжалил и се доближил до него: „Да не си се изгубил? Къде са родителите ти?”.
Писмо
На всички въпроси дрипльото отговарял с въздишка. След това пъхнал в ръцете на обущаря писмо, на което било написано: „До капитана на 4-ти ескадрон, 6-и кавалерийски полк”.
Заинтригуван, обущарят завел момчето до дома на капитана, който се намирал недалече. Стопанинът не бил у дома. Докато го изчаквали, прислужник поднесъл на гостите табла с храна. Вайхман бил изумен, когато момчето пренебрегнало сочната мръвка, а се нахвърлило лакомо на корав къшей хляб.
Когато си дошъл капитанът, той отворил писмото и открил две бележки в плика. В първата пишело: „Изпращам ви това момче, което мечтае да служи на страната си. Той беше оставен още като пеленаче на прага ми. Аз имам десет собствени деца и не съм в състояние повече да се грижа за него”. Писмото завършвало с фразата: „Ако вие не желаете да го гледате, убийте го или го обесете!”.
Второто писмо, по всичко личи, било от майката на детето. То се състояло от две изречения: „Пазете моя син. Баща му служеше в 6-и полк”.
Капитанът хвърлил презрителен поглед на момчето и решил да се отърве от него по най-бързия начин. Независимо от протестите на добрия обущар, юношата бил отведен в най-близкото полицейско управление и хвърлен в килия. В продължение на няколко дни, докато се решавала съдбата му, пазачът го наблюдавал и бил изумен от видяното. „Той можеше дълго време да стои неподвижен - разказал пазачът. Даже предпочиташе тъмнината, защото виждаше като котка в нея”. Той му дал лист хартия, на който малкият надраскал думите „кавалерист” и „Каспар Хаузер”. Полицаите предположили, че това е неговото име.
Джунгла
Според друг вариант на историята Каспар от самото начало се появил с листа с името си и го връчил на обущаря. Както и да е, по-любопитното било, че младежът изглеждал точно като дете, намерено в джунглата. Или по-скоро - като наскоро освободено от капан. Юношата пристъпвал едвам, не можел да пази равновесие, клатушкал се и падал. Сякаш бил отвикнал да ползва краката си и в момента откривал наново предназначението им. Но бил с ума си и бързо възприемал. Скоро успял да разкаже историята на нещастния си живот. Момчето споделило, че през пролетта е било държано денем и нощем в тясно малко и тъмно помещение. Спял на сламен дюшек, завивал се с парцали. По цял ден не виждал жива душа. Всеки път, когато се събудел, откривал чиния с комат хляб и съд с вода. Понякога водата била солена на вкус и след като я изпиел, Каспар потъвал в дълбок сън. А когато се събудел, откривал, че ноктите му са изрязани, а косата - подстригана. Само веднъж усетил присъствие на човешко същество. През вратата се подала ръка с молив и лист хартия и го приканила да ги вземе. След това ръката хванала китката на момчето и изписала „кавалерист” и „Каспар Хаузер”.
Веднъж намерил до сламеника обувки и плик с писмата, които предал в Нюрнберг. Но как се е озовал там, нямал представа.
Сензация
Историята на чудатото момче бързо се разнесла от уста на уста. Скоро младежът станал местната знаменитост. Градският съвет публикувал силно украсената история за странната му поява. Оттам призовавали целия окръг да помогне да се намерят факти, които да повдигнат булото над загадката кое е това момче. Мнозина вече имали свои версии за това кой е. Едни твърдели, че той е син на дявола, други - че е дошъл от друга планета. А някои били убедени, че в жилите на Каспар тече кралска кръв и дрипльото е изгубен принц.
В полза на последната версия говорели няколко събития. Някъде около времето, когато Каспар бил подхвърлен в кошница, на великия княз Карл и великата княгиня Стефани им се родило бебе. Но то починало от менингит. Двамата нямали повече деца и със смъртта на великия княз родът Хохберг се прекъснал.
Известният философ и просветител Георг Даумер приютил Каспар. За нула време той превърнал странника в интересен, ясно излагащ мислите си млад човек, желан събеседник и гостенин в именити семейства. Но една вечер професорът се прибрал и заварил Каспар, потънал в локва кръв. Юношата бил ранен в лицето и шията. Не знаел кой е бил нападателят му, но било ясно, че дошъл с намерението да го ликвидира завинаги. Това се случило близо пет години след странната му поява в Нюрнберг.
Разходка
Според друг вариант в една студена декемврийска вечер Каспар излязъл да се поразходи в парка, когато го нападнал някакъв тип, наръгал го с ножа си и избягал. Смъртоносно раненият Каспар едвам се довлякъл до дома на попечителя си, но той отказал да повярва нападението и го обвинил, че се опитва да привлече вниманието към себе си и се е самонаранил. Затова и не повикал полиция. А след три дни Каспар предал Богу дух.
Тази версия е най-непопулярната. Но така или иначе извършителят на нападението останал неизвестен. Казват, че когато чула за смъртта на Каспар, княгиня Стефани изпаднала в неудържим плач. Според някои тя през цялото време вярвала, че новороденото, за което са казали, че починало, е живо и здраво. Вярвала, че Каспар Хаузер е нейният отдавна изгубен син. Мнозина други смятали, че ръката на убиеца е била направлявана от графиня Хохберг, която искала да прати в отвъдното законния престолонаследник. Пак тя организирала подмяната на бебетата при раждането им.
Каспар бил погребан на гробището в Ансбах. На надгробния камък било изписано: „Тук почива Каспар Хаузер. Неговият произход беше неизвестен, неговата смърт беше загадъчна”.
Подмяната
От гробницата на Баденските херцози в Пфорцхайм незнайно кога в хода на последните 50 години изчезват два детски саркофага, съобщава Deutsche Welle. В един от тях лежали тленните останки на законния престолонаследник, починал няколко дни след раждането си през 1812 г. Според най-популярната версия в този саркофаг всъщност е погребано друго бебе, умряло при раждането, а истинският престолонаследник бил отстранен и скрит, държан в тъмница и без връзка със света до 16-годишната си възраст, за да освободи пътя към престола на един незаконно роден син. Тъкмо този 16-годишен, объркан юноша се появява в Нюрнберг през 1828 година под името Каспар Хаузер. А когато слуховете за благородния му произход стават прекалено опасни за херцога, Каспар е убит от неизвестен човек. Така поне смятат привържениците на най-популярната теория.
Днес тази теория може лесно да се провери. В гробницата лежат и тленните останки на майката, принцеса Стефани. Ако нейното ДНК се сравни с ДНК-то на Каспар Хаузер от окървавените дрехи, които е носил по време на нападението, а също и с генетичен материал от детския саркофаг, лесно ще се разбере кой от двамата е бил истинският престолонаследник. Досега княжеското семейство не разрешаваше подобна експертиза с аргумента „Да не безпокоим покойниците!”. Оказа се обаче, че семейството изобщо няма юрисдикция над гробницата, която принадлежи на църквата в германската провинция Баден-Вюртемберг. А след като беше внесено официално искане за ДНК анализ, изведнъж се разбра, че детските саркофази са изчезнали. И всички, които подозират, че преди повече от 200 години в дома на херцога се е разиграл мрачен заговор, днес вече са напълно убедени в своята версия: истинският престолонаследник е бил Каспар Хаузер, а княжеското семейство и до днес с всички сили се опитва да опази страшната тайна.
Оцеляване
Като всяка история, разказвана и преразказвана, и тук има големи вариации. Една от тях гласи, че след нападението Каспар все пак оцелял. Докато се чудели какво да го правят, пристигнал ексцентричният граф лорд Стенхоуп, който поискал разрешение от градския съвет да стане опекун на момчето.
През 1831 г. лордът и Каспар тръгнали на обиколка в Европа. Стенхоуп го представял пред висшето общество и разказвал необикновената му история. Но след две години изгубил интерес и го откарал при пастор на име Мейер в Ансбах, недалече от Нюрнберг.
Кристи Петрова
