В зрив в асансьор разкъсва петролния бос Стоил Славов и трима от бодигардовете му преди 22 г., а разследващите не откриват нито кой е поръчал кървавия атентат, нито кой го e извършил.
Криминалисти обаче припомнят версиите, по които са работили за покушението в сърцето на бившата силова групировка СИК – суперохраняваната сграда на бул. „Джеймс Баучeр“ 87 в столичния кв. „Лозенец“.
Престъплението
19 януари 2004 г., 12,20 ч. Съдружникът в мощната фирма „Интерпетролиум енд партнерс“ Стоил Славов, на 44 г., влиза в асансьора на лъскавата сграда с трима от бодигардовете си – Петър Петров, Илиян Казаков и Петър Харизанов. Лифтът тръгва и още между първия и втория етаж избухва адски взрив, задействан дистанционно. По-късно се оказва, че тротилът, около 600 грама, е поставен върху покрива на асансьора.
Четиримата мъже са разкъсани, а взривната вълна изхвърля телата им във фоайето. Кабината на асансьора е като смачкана консервена кутия. Други 7 души са ранени. В сградата в този момент има около 200 души служители и посетители. В нея се намират двайсетина фирми под наем, сред които акционерни дружества, близки до бившите застрахователи от СИК. Най-значимата от тях е „Интерпетролиум енд партнерс“. Според някои източници две години преди взрива фирмата е сред 100-те най-печеливши в България.
Разследването
Посегателството над такъв бизнесмен като Стоил Славов стряска редиците на бившите групировки, а властта си дава сметка, че все още бушуват вътрешни войни и отмъщения.
“Покушението показва, че ВИС и СИК продължават да съществуват“, коментира тогава бившият вътрешен министър Богомил Бонев.
„В тази строго пазена сграда не може да има случайни неща. Във всички случаи без вътрешен човек това не може да се случи. Не само поставянето на взривното устройство, а и натискането на копчето“, допуска главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов.
Разследващите не успяват да разберат как е внесена бомбата в строго охраняваната сграда, тъй като навсякъде в нея има охранителни камери, а на входа денонощно стоят дежурни охранители.
Установено е обаче, че към фирмата е имало доста длъжници – ден преди взрива Славов е имал разговори с такива, а на следващия ден също били насрочени подобни срещи.
Версии
Това е и една от версиите за атентата – длъжници в петролния бизнес са поръчали убийството на Стоил Славов. „Искам да се знае, че синът ми никога не е имал дългове. Напротив. Най-малко десет души на него имаха да му дават. Беше почтен, добър човек. И никога не се е занимавал с наркотици“, казва след престъплението бащата на убития Георги Славов.
Пред вътрешната комисия в парламента шефът на НСБОП тогава съобщава, че няма данни за незаконна дейност на „Интерпетролиум енд партнерс“, че срещу Славов няма разработка, нито предварителни проверки. Неговото име се появявало само при общи наблюдения на сикаджии.
В подземния свят обаче се говори, че фирмата извършва фиктивен износ за Румъния и Македония на горива и печели от ДДС и акциз. От Гърция пък внася горива с подправени фактури и обмитява на по-ниски цени. Доказателства за това няма, но е факт, че по това време фирмата печели десетки търгове за доставка на горива, защото подава най-ниските оферти. Така става доставчик за министерства, държавни институции и общини.
„Неуредени бизнес отношения е най-вероятната версия за атентата. Които и да са поръчителите и извършителите, те сякаш са се изпарили“, обявява шефът на отдел „Следствен“ във ВКП Цеко Йорданов.
Сретен Йосич
Друга от версиите е, че сръбският наркотрафикант Сретен Йосич, известен като Йоца Амстердам, отмъщава на родни босове от групировките за перипетиите си в България. През юни 2002 г. той е арестуван в София по искане на властите в Нидерландия. Упорито се тиражира версията, че докато тече процедурата за екстрадицията му, сръбската мафия дава 3 млн. долара за организиране на бягството му. Три седмици след задържането Сретен Йосич е преместен от затвора в София в ареста на Транспортна полиция. По-късно Върховната касационна прокуратура съобщава, че причината за това е писмо от НСБОП с информация за подготвяно бягство на Йосич от затвора. Тогавашният главен прокурор Никола Филчев разпорежда Йосич да бъде преместен и да бъдат увеличени мерките за неговата охрана. В крайна сметка се оказва, че парите за бягството на Йосич са взети, но на 16 август той е екстрадиран със специален полет за Нидерландия.
следващите години са убити Константин Димитров-Косьо Самоковеца, Милчо Бонев-Бай Миле, Дмитрий Минев-Димата Руснака, Антон Милтенов-Клюна, Георги Илиев. Нито едно от тези убийства не е разкрито, с изключение на заловения за разстрела на Константин Димитров в Нидерландия местен мъж.
Сретен Йосич вече е на 63 г. През декември 2025 г. излезе от затвор в Сърбия малко преди изтичането на 15-годишна присъда през февруари 2026 г. Тя е за подстрекаване към убийството на Горан Марянович, известен като Гокси Бомбаш, през 1995 г.
Началото
Стоил Славов завършва милиционерското училище в Пазарджик, след което школата на МВР в Симеоново. Баща му Георги е бил шофьор в ЦК на БКП, а синът започва работа в УБО като шофьор. След демократичните промени попада в средите на групировките. За кратко време е охранител. Минава през дребен бизнес. Навлиза и в петролния. През 1994 г. е създадена „Интерпетролиум енд партнърс“. Фирмата държи голям процент от дистрибуцията на горива от „Нефтохим“. Според запознати постепенно Славов става мозъкът на схемите с търговията с горива, които донасят внушителни печалби на СИК в началото на 90-те години на миналия век.
Обикновено стои в сянка и встрани от шумни прояви. По време на атентата срещу него официално е акционер в 17 фирми.
Според запознати Стоил Славов е имал прякор Телето, защото бил видян бесен само веднъж – през 1999 г., когато бандити изхвърлят жена му от мерцедеса й. Колата е върната след няколко дни. „Някой ще ме опознае откъм лошата ми страна, ама няма да е жив, за да разкаже“, казва тогава Славов.
След смъртта му неговата съпруга Вера и синът му Георги се опитват да развиват бизнес, но наследникът постепенно се забърква в скандални прояви и няколко години е в светско-криминалните хроники.
Мария Кадийска
