С лед продължителното зимно засушаване падналите значителни валежи през първата половина на февруари, надвишили на много места в страната
След продължителното зимно засушаване падналите значителни валежи през първата половина на февруари, надвишили на много места в страната
40-50l/m2 (Враца - 76l/m2, Ловеч - 60l/m2, Свищов - 54l/m2, Русе - 56l/m2, Пловдив - 44l/m2, Елхово - 46l/m2, Хасково - 52l/m2, Чирпан - 46l/m2, Бургас - 41l/m2), доведоха до съществено увеличение на почвените влагозапаси в 50сm слой. Тези валежи бяха решаващи за преодоляване дефицита на влага в горните почвени слоеве при зимните житни култури – една от причините довела до пожълтяване на част от пшеничните посеви на места в източните райони на страната.
През първата половина от следващия седемдневен период агрометеорологичните условия отново ще се определят от наднормени температури и средноденонощни стойности в полските райони на страната значително над биологичния минимум, необходим за вегетацията на зимните житни култури.
Високите за сезона температури нарушиха принудителния покой при значителна част от овощните култури. В края на второто десетдневие при раноцъфтящите овошки в полските райони ще се наблюдава фаза масово набъбване на пъпките, а на отделни места в крайните южни райони при някои видове (бадем, праскова) - и начало на разпукване на плодните пъпки.
През втората половина от следващия период агрометеорологичните условия ще претърпят промяна. В началото на третото десетдневие се прогнозира съществено понижение на температурите, но без критични минимални стойности за набъбналите пъпки на овошките. Очакваното застудяване ще доведе до затихване, а на места в Добруджа и Лудогорието, където се очакват валежи и от сняг – и до прекратяване на вегетационните процеси при есенните посеви.
Подходящи условия за провеждане на сезонните агротехнически мероприятия - резитби в лозовите и овощните масиви, подхранване на есенниците с азотни минерални торове, зимни растителнозащитни пръскания при овошките, предсеитбени обработки на площите предвидени за засяване с ранни пролетни култури (фий, овес, пролетен ечемик, градински грах) ще има през първата половина от периода.
Сеитбата на градинския грах е желателно да се извърши при възможност до края на февруари. Грахът се развива добре върху глинесто-песъчливи почви с неутрална реакция. Той обогатява почвата с азот и е от най-добрите предшественици на повечето земеделски култури. Подходящи предшественици на граха са окопните култури - картофи, цвекло, царевица и др. Градинският грах не трябва да се сее, когато предшественик е също грах и след други бобови култури (фасул, леща, бакла) по-рано от 5-6 години. Той се развива много добре на площи наторени с фосфорни торове. Те се внасят през есента с основната обработка на почвата. При отглеждане на грах на неплодородни почви е целесъобразно торене с комбинирани минерални торове.
Предсеитбените обработки на предвидените за засяване с грах площи включват култивиране и брануване. Грахът се засява на дълбочина 5-6 сm. Сеитбата може да се извърши по няколко начина: гнездова сеитба, като в едно гнездо се поставят по 4-5 семена при разстояние 30 сm между гнездата и 60 сm между редовете; редов посев - при разстояние 20 сm между редовете и 8-10 сm вътре в реда; лентова сеитба – редуват се ленти с 2, 3 до 4 реда в лента. Разстоянието между редовете в лентата е 15-20 сm, а между лентите 50-60 сm.
Дукена Жолева
Агрометеоролог при НИМХ
Монитор
