- Али, на 17 юни трябваше да се съберете на алтернативната сцена в Sofia Live Club, но поради заболяване на музикант от бандата от Covid-19 концертът бе отменен. Кога ще бъде следващата ви среща с публиката?
- Наистина, никога не съм очаквал, че такова нещо може да ми се случи на мен (аз бях изтеглилият късата клечка), който мога да изляза след ядрен взрив, с махмурлук и да пея, но това е добро напомняне, че Covid все още съществува и е в състояние да провали дори моите планове. Датата, на която преместихме концерта, е 22 юли, в Маймунарника.
- Jasmine Whale ще бъдат специални гости на събитието. Разкажете ни малко повече за вашата дружба и как се съчетавате с тях чисто музикално?
- Още преди да започна да се занимавам с музика, за мен Нуфри беше институция. Всеки негов проект е убийствен, с брутално добри музиканти и сега най-после имаме възможността да излезем заедно на една сцена. Jasmine Whale веднага ме грабнаха със суровия си и безкомпромисен рокендрол и директни текстове, а именно с такива артисти искам да имам допирни точки – искрени, които имат какво да кажат и знаят как да го направят. Супернадъхан съм за този миг, но в същото време като истерична фенка на Нуфри леко ми треперят капачките.
- Какво шоу подготвяте за почитателите и какво ще чуем?
- Из космическото пространство витае слух, че IT-та с 5 парчета се бутат сред популярните рок банди тук. Истината е, че имаме 15 напълно готови авангард-рок песни, всяка от които е достойна за следващ сингъл и нямаме търпение да ги забием пред готини хора, с отворени възприятия и желание да чуят нещо ново и не по калъп.
- Последният ви разтърсващ сингъл Don’t Hate Me е песен срещу насилието. Каква е неговата история?
- Don’t Hate Me е една идея, която имам от много отдавна в главата. Иска да направя песен за неща, които съм забелязвал през годините. В съвсем нормални семейства, в които няма физическо насили или нещо подобно, просто отношението към децата как самите родители не се усещат как малко по малко започват да им нанасят психически щети, които вече на възраст, на която са ми връстници, аз ги гледам, че те вече доста имат доста големи поражения като личности, психика, самочувствие и т.н. Отдавна исках да направя песен за това, но не намирах по какъв начин да го направя. Малко като нагласено, но преди време видях една новина за един баща в Скандинавието, който е биел сина си, защото е гей. Това ми напомни за тази идея. Започнах да мисля в тази посока и нещата се навързаха. Започнах да сглобявам малко по малко идеята. Още не знаех точно как да го представя. Имаше една песен на Боб Дилън, в която се обръщаше погледът от страна на децата, които казват - „Вие не сте ни кукловоди, вие сте ни родители“.
- Разказвате истински истории.
- Песента е за различни хора, които аз познавам. Това са истински истории. За семейства, в които родителите са много амбициозни или които насаждат конкуренция между децата си и т.н. И това са съвсем нормални хора, не агресивни или някакви лоши хора. Това е поведение, което системно повтаряно в годините наистина нанася комплекси и щети по децата. Познавам момиче, което е трябвало да се роди момче и цял живот й нанасят комплекс затова. Познавам и момиче, което се е родило прекалено рано, родители й не са могли да си поживеят и през цялото време й се насажда чувство за вина. Познавам хора, които все още ги е страх да се разкрият пред родителите си, че са гей. Виждат тяхното отношение към тези хора. Малко по малко тези хора, които вече са ми връстници, имат огромни проблеми със самочувствието и контакта с хората. Не могат да си намерят партньор, защото в тях виждат родителите си. Много е обширна темата. Не можех да вкарам всичко в една песен, но се опитах максимално да го събера и да изкарам есенцията. Исках да бъде много силен текстът и мога да кажа, че това ми е най-силният текст до момента. Избягвам да пиша абстрактно, защото много малко в България говорят добре английски, камо ли да го разберат.
Don’t Hate Me е точно за това – куплетите са от гледна точка на родителите, много назидателни и обвинителни, с тежки думи. Припевите са от страна на децата. Аз съм много доволен как се е получило.
- Видеото към парчето е доста мрачно, но пък дава много информация и допълва текста.
- Аз лично от самото начало не исках да давам на някой друг да ни заснеме видеото, защото още нямах визията какъв да бъде клипът, но исках ние да си го направим. Първо, че половината група имат деца и можем да ги използваме като безплатни актьори (смее се) и, второ, че нашето А ту шъ продъкшън с Петър Шварц, нашия китарист, ние сме правили клипа на I Come From The Future, и решихме да видим какво може да излезе. В краен случай можеше да говорим с режисьор, но решихме да се пробваме. В най-лошия случай можеше да изкараме артуърк на парчето. Който дойде в последния момент и е суперидея. Аз не обичам да се хваля, но съм много доволен от тази моя идея. Отидохме в репетиционната. Една наша много голяма приятелка – Фелия Барух, ни помогна с осветление и фон, на който да заснемем клипа. Заснехме видеото с телефон със SlowMotion функция на камерата. В началото се питахме как точно ще монтираме клипа, но за 4 часа една вечер го направихме с Шварц. След това друг наш добър приятел – Деметри, донаправи цветните корекции. Вече мислим и за другите песни.
- Какво ново ви предстои?
- За музика като нашата най-важно е да запишеш барабаните. За мен те са в основата на саунда на всяко едно парче. Записахме ги с една рядко използвана техника у нас, записахме ги с три микрофона. Димитър Семов веднага се отзова и даде суперяки барабани и чинели. За един уикенд в нашата репетиционна, която се намира в едно мазе – на място, където има много печатници, записахме барабаните на 7 песни и започваме лека полека да работим по парчетата. Много се надявам до края на годината да имаме още няколко парчета, не съм сигурен за албум.
- Ако ви върна на Don’t Hate Me – какво не трябва да мразим?
- Според мен едно време е имало неща, които трябва да мразим. Днес не знам, хората вече са прекалено притъпени за подобни емоции. По-скоро е обратното. Трябва да обичаме! Трябва да обичаш децата си, да им го показваш. В Don’t Hate Me става дума точно за родителската любов и за това, което е извън любовта. Аз това съм го представил като омраза – амбиция, комплекси и т.н., защото започваш много да вредиш, без да се усещаш. Пак ще кажа – много е странно, че познавам такива хора и не мога да им кажа нищо, защото те са си свестни хора. Може би с музиката ще им го обясня.
- Кои са ALI?
- Аз съм вокал (смее се). Калоян Димитров - Кало е нашият басист и съпродуцент, саунддизайнер и всичко. Петър Шварц и Антон Иванов са китаристите. Орлин Станчев е барабанистът. Емо Доков е беквокал. Само шест души сме (смее се). Ние сме и колеги. Имахме офис банда, която свиреше по офисни събития или по рождени дни на приятели. В някакъв момент просто групата започна да звучи много готино. Започнах да изпитвам свобода и удоволствие. Свирехме кавъри. Аз имах голям набор от идеи и им предложих една от тях. Тя стана много бързо и стана много готино. Креативният процес вече тече, не е просто да свириш кавъри, които си научил вкъщи. Започваш да мислиш какво можеш да дадеш на публиката, какво можеш да изсвириш. С всяка следваща песен задобряваме. Самочувствието ни нараства, но не като его, а че сме постигнали нещо и имаме авторски материал. Имаме и идеи, които знаеш, че са тук и че чакат своето време да бъдат записани.
- ALI са част от голямото и сплотено семейство на Projector Plus. Доколко е важно някой в бизнеса да ти подаде ръка?
- Както казва един от нашите китаристи Шварц – ALI без Projector Plus и Деница Славова съвсем спокойно може да ги има, но дали някой извън нашите семейства ще чуе за тази група – това вече е сложно. Дени, Петър и Калоян са приятели от много време и когато вече имахме готови дема на I Come From the Future и на Better Place, Петър й ги изпрати. Дени се изкефи на идеята и веднага започнахме да работим заедно. Изпрати демата на свои приятели, които работят в рок радиата. Те се изкефиха и казаха, че ги взимат. Ние казахме, че искаме да ги запишем първо и така започна всичко. Ако не е Дени, аз вече не мога да си измия зъбите (смее се). Всичко възлагаме на нея.
Екатерина Томова
