Д ве години след бума на африканска чума по прасетата стопаните от най-засегнатите райони у нас не желаят да се връщат към отглеждането на любимите коледни мезета.
Две години след бума на африканска чума по прасетата стопаните от най-засегнатите райони у нас не желаят да се връщат към отглеждането на любимите коледни мезета.
Хората от селата в общините Гулянци, Никопол, Белене и Левски твърдят, че кочините им все още са празни и че няма да отглеждат прасета никога повече, защото държавата се отнесла към тях като масов убиец към беззащитни жертви. Днес всички стопани от най-засегнатите села на Плевенска област продължават да са категорични, че всичко е било една голяма измама - никаква африканска чума изобщо не е имало, а целта е била да се унищожи последният останал животновъден поминък в българското село.
„Това, което вече и за децата стана ясно, е, че всичко беше направено домашното отглеждане на прасета да бъде ликвидирано и хората да се принудят да купуват свинско месо от веригите хипермаркети. И този заговор беше проведен по най-бруталния и изродски начин. Здравните инспектори действаха като нацистките убийци по време на Втората световна война. А полицията влезе в този заговор, като им оказваше съдействие. Това за мен е престъпление. Но за съжаление ние, селяните, сме безгласни букви. Не можем да се организираме и да осъдим България в Страсбург и затова ще продължават още да ни мачкат”, споделя Никола Димитров. Мъжът е имал три големи прасета, едното от които свиня майка с десетина малки прасенца. Признава, че двата големи шопара успял тайно да ги заколи и да ги раздаде на близките си, живеещи извън региона. Малките прасета обаче били умъртвени от здравните инспектори. Празните кочини Никола използва за съхранение на извадените от нивата картофи.
Конспиративната версия на възрастния мъж се поддържа и от по-голямата част на селяните от трите общини, превърнали се в център на заразата преди две години. Всички те твърдят, че вече не отглеждат прасета в дворовете си, защото не искат животните им един ден пак да бъдат избити. Втората причина е, че повечето стопани не могат да осигурят определените в наредбата условия за отглеждане на домашни прасета. „Чиновниците искат да осигуря на хайванчетата за живот по-добри условия от тези, в които аз живея. Ами да взема да ги заведа на хотел и там да ги отглеждам. Аман от недомислиците на експерти, които са виждали прасета на картинка само”, възмущава се възрастен мъж от село Долни Вит. Някои от стопаните споделят, че вместо прасета са започнали да отглеждат пуяци от специална порода за угояване. „Десетина пуяка като количество месо могат да го докарат до едно прасе. Ех, не е същият вкус, но пък пуешкото е по-здравословно, ще си оправим кръвното и няма да имаме висок холестерол”, шегува се Добри Иванов.
Гледат тайно по 1-2 животни
Не само в селата от трите най-засегнати общини на Северна България селяните вече са се отказали да отглеждат прасета. Подобно е положението и в други региони. В селата около Велико Търново кочините на над 90% от стопаните зеят празни или в тях от две години се съхраняват дърва за огрев. Кметове на някои населени места на ухо споделят, че има хора в селата, които отглеждат по 1-2 прасета, но тайничко, все едно отглеждат в двора си канабис.
Монитор
