С лънчево платно с размер 73 квадратни метра ще използва светлината като единствено средство за задвижване с цел достигане пределите на Слънчевата система.
Френската стартъп компания „Гама” се готви да тества слънчевото платно в Космоса, като се надява в дългосрочен план да осигури „евтини инструменти за космически изследвания”, съобщи Франс прес. Мисията „Гама Алфа”, която трябва да бъде изстреляна в края на октомври с ракета на компания „Спейс Екс”, има за цел да тества разгръщането на слънчево платно с площ 73 квадратни метра, което ще служи като двигател на малък спътник с тегло 11 килограма. Задвижването се осигурява от фотони, излъчвани от Слънцето. Когато тези светлинни частици се сблъскат с платното, лекият натиск, който упражняват, му позволява да се придвижи напред, уточни БТА.
Сила
„В Космоса, където няма въздушно триене, постоянна сила, дори и малка, приложена към космически кораб, предизвиква постоянно ускорение и по този начин бавно, но непрекъснато увеличава скоростта му”, обяснява Жордан Кюлю. Така апаратът непрекъснато ще се ускорява до изключителни скорости, което на теория прави възможно достигането на Плутон за пет години в сравнение с девет за класическа сонда. Мисията „Гама Алфа” е получила финансиране в размер на 2 млн. евро от френската Публична инвестиционна банка (BPI), френската космическа агенция CNES и предприемачи.
Целта на мисията Гама Алфа е да достигне пределите на Слънчевата система.
Предшественици
Концепцията за слънчево платно, което да улесни изследването на Космоса, не е нова. Японците разгърнаха своето платно „Икарос” през 2010 г., а през 2019 г. същото направи американската организация „Планетарно общество” с „Лайтсейл 2”.
Засега мисията „Гама Алфа” ще бъде ограничена до разполагане в ниска орбита на височина 550 километра. „Искаме да тестваме разгръщането на нашето платно. Повечето проекти използват механизми, които издърпват платното като чадър. Ние използваме центробежна сила", обясни Луи дьо Гуйон Матиньон, президент на „Гама”, пред АФП. С дебелина от 2,5 микрона - почти 50 пъти по-малка от тази на косъм, платното ще бъде сгънато предварително в „кутия”, която е малко по-голяма от Биг Мак според Матиньон.
Ефективност
Намаляването на разходите за изстрелване и смаляването на спътниците предлагат бъдещо развитие за слънчевите платна, тъй като „те са ефективни, ако сателитът не е много масивен”, допълва Матиньон. „Гама” в крайна сметка възнамерява да „предостави евтин инструмент за изследване”. „Целта ни е да намалим разходите и да генерираме повече научни мисии за далечни изследвания, по-специално от страни, които нямат достъп”, каза още президентът на компанията. „Гама” има амбицията да изстреля едно от платната си към Венера през 2025 г.
Изключителните скорости на апарата правят възможно достигането на Плутон за пет години в сравнение с девет за класическа сонда.
Ремонти
Междувременно в сряда стана ясно, че астронавтът от НАСА Раджа Чари и колегата му от Европейската космическа агенция (ЕКА) Матиас Маурер успешно са приключили монтажно-ремонтните дейности на Международната космическа станция (МКС),
Мисията им в открития Космос продължи 6 часа и 54 минути, съобщи електронното издание Спейс. Двамата успяха да монтират маркуч към радиатора на топлоотвеждащата система на МКС, а също кабели за захранване и предаване на данни на модула „Кълъмбъс”. Чари и Маурер смениха и една от видеокамерите на станцията.
Астронавтите трябваше да тръгнат към различни работни места, след като излязоха от МКС, но проблем с поставената на шлема на Маурер видеокамера забави началото на планираните дейности с около час. Чари помогна на колегата си за стабилното закрепване на устройството, чрез което наземният контрол следи работата на астронавтите по време на космическата им разходка. За астронавта на НАСА това беше второ излизане в открития Космос, а за европейския му колега – първо.
Мисия
Чари и Маурер пристигнаха на МКС заедно с Томас Маршбърн и Кайла Барън на 11 ноември миналата година с кораба „Дракон” на компанията „Спейс Екс”. Планирано е да се върнат на Земята през април. За втори път в рамките на осем дни астронавти излязоха в открития Космос. На 15 март Раджа Чари и Кайла Барън подготвиха монтажа на нови слънчеви панели. Тогава работата им извън МКС също продължи 6 часа и 54 минути. На борда на станцията се намират десет души - Марк Ванде Хай, Раджа Чари, Томас Маршбърн и Кайла Барън от НАСА, Матиас Маурер от Европейската космическа агенция, руснаците Антон Шкаплеров, Пьотър Дубров заедно с Олег Артемиев, Денис Матвеев и Сергей Корсаков, които пристигнаха миналия петък.
На 30 март е планирано да се върнат на Земята Шкаплеров, Дубров и Ванде Хай.
Концепцията за използване на слънчево платно не е нова.
Раджа Чари и Матиас Маурер по време на мисията им в открития Космос.
