У нас слънчогледът се отглежда обикновено след пшеница и ечемик, които се смятат за добри негови предшественици.
У нас слънчогледът се отглежда обикновено след пшеница и ечемик, които се смятат за добри негови предшественици.
Още по-добри са едногодишните бобови култури. Не трябва да се засява след калиеволюбиви култури - картофи, цвекло и др., както и след култури, които се нападат от синя китка - тютюн, коноп и др., пише Агри.бг. След себе си не трябва да се засява 5-6 години.
След жътвата на пшеницата и ечемика най-често се извършва оран на дълбочина 20-25 см. При заплевеляване през есента площта се култивира 1-2 пъти. През пролетта се извършват ранно пролетно брануване и плитко предсеитбено култивиране, което при нужда може да бъде придружено и с брануване.
Торове
У нас слънчогледът се тори главно с минерални торове, макар че реагира добре и на органично торене, особено на по-бедни почви. Ако има оборски тор, той се внася по 1,5-2 тона на декар. Нормите на торене с минерални торове зависят от запасеността на почвата, от планирания добив и др. Като ориентировъчни за основните райони на отглеждане на слънчоглед може да се препоръчат следните норми: при неполивни условия по 10-12 кг азот и фосфор на декар, а при поливни по 16-18 кг азот и фосфор и 12-14 кг калий. Оборският тор, фосфорните и калиевите торове е най-добре да се внасят преди оранта. Азотните торове при неполивни условия се внасят преди предсеитбеното култивиране, а при поливни условия основната част от тях (от 2/3 до 3/4) също се внася преди култивирането, а останалото количество се дава за подхранване преди второто окопаване.
Семена
За засяване се вземат семена от едрите фракции, които трябва да имат добра чистота и висока кълняемост. При нужда се третират срещу болести и неприятели.
Времето за сеитба на слънчогледа настъпва, когато температурата на почвата се повиши до 8-10°С. При нормални години това става към 15-20 март в Южна и към 25 март - 10 април в Северна България. Слънчогледът понася и по-късно засяване. Като втора култура за силаж се засява до началото на юли.
Засяването на слънчогледа се извършва редово-пунктирно с пневматични сеялки. Разстоянията между редовете са 70 см, а в реда - 26-28 см. При тези разстояния на декар се засяват към 5200 семена и се получават около 4000-4500 растения (от поникването до края на вегетацията обикновено отпадат около 10-12% от растенията). При поливни условия гъстотата в реда се увеличава с 15-20% (отглеждат се 5000-6000 растения на декар). Дълбочината на засяване е 5-7 см.
Брануване
През вегетацията, когато преди поникването на слънчогледа се появят почвена кора и поници на плевели, площта се бранува с ротационна или с щригелна брана напречно на редовете. При нужда брануването може да се извърши и във фаза 1-ва - 2-ра двойка листа в топлите часове на деня.
Химичната борба срещу плевелите се води с хербициди. При ефективно действие на хербицидите обработката на посева се свежда до 1-2 култивирания между редовете.
При поливни условия през цъфтежа и при наливането на зърното се правят от 1 до 3 поливки. Дъждуването (с 40-50 м3 вода на декар) дава по-добри резултати от гравитачното напояване на слънчоглед (със 70-80 м3 вода на декар).
По-важните болести при слънчогледа са маната, ръждата, склероцийното увяхване и др. От паразитните плевели особено опасна е синята китка. Понякога силни поражения нанасят неприятелите - слънчогледовият молец, слънчогледовият сечко, слънчогледовият хоботник и др. Срещу тях трябва своевременно да се предприемат необходимите мерки за борба.
Монитор
