Д обре, че по Прея има достатъчно място, за да се побере всичко това. Всичко, което е пожелала да покаже на света - кожена пола, боди и тюркоазено безбрежие от тюл, органза и феерия. Че тюркоазеното е цветът на сезона, не опонирам.
Но съм против точно това негово приложение, защото е изразходено точно колкото, ако беше жив Кристо (не Криско), за да опакова училищен фонтан. Нежните връзки - цветен водопад в предната част, се стичат спокойни и абстрактни като изпращачи на Байконур. Според мен от кожата за полата на Прея можеше да излезе едно двуместно диванче, където понякога да посяда суетата.
Прическата е симпатична, но можеше да е по-бляскава, като част от всичко, което вече описах. Така тя наподобява гнездо на неуверени птици, които не знаят откъде съчки да събират, съчки да събират. Комплименти за грима около очите.
Сано да санира облеклото си
Тук мотото ми „Хвани единия, облечи другия“ е валидно в пълен размер. Ако съблека донякъде Александър Сано и заменя сакото на Ники Станоев с коженото му яке, може да имаме интересен моден обект.
Тогава Ники ще се окаже по риза, което ще импонира на маратонките, които така или иначе са ни в клин, ни в ръкав. Най- вече - ни на крак. Ако пък не променим нищо в тези визии, ще се натрапи усещането, че това са двама съученици, единият от които младоженец, а другият е наминал да помогне в пренасянето на армаганите.
Станоев може да запази костюма като такъв, но нека да се лиши от прекалено буквалната вратовръзка. Тя му придава служебен вид, което не е комплимент. Цветето в петлика придава на всичко ироничен вид, а маратонките - тях вече обсъдихме. От Сано само очаквам да санира облеклото си, защото има излъчване и черти за нещо много по-добро.
Павел пристана на Монни - пленително е
Възхитително отлитане в космоса от страна на Десизо Монни, които този сезон изведоха залпове от цвят в орбита. В този кадър Павел (а бе, къде е Венци) е напълно удачен да носи сако, в което са разпределени деликатно кубизмът, рапът и изкуството да си абитуриент.
Издължените ревери дават препратка към модата на студио 54, а Павел има таланта да приобщи с излъчването си още няколко естетически периода. Карето очевидно ще е хит тази година, а модни императори като Десизо Монни са вдъхновени от младите си потребители, към които е насочена колекцията.
Липсва ли сутиен във визията на Илчев
Тъкмо започнах да харесвам стария си приятел Стефан Илчев в неговите опити да е модерен напоследък. Един ден черно манто с бяла блуза, друг път някакъв странен анорак, а днес - виждате ли - розова блузка.
Знаех си аз, че един ден и той ще дойде на моя... вкус. Но... проблемът е, че на Стефан този цвят май не му подхожда. Не само защото блузката изтъква извивките по тялото му - тук аз бих добавил сутиен, а и защото най-вече не подхожда на сивото от костюма. Цветът сьомга не плува комфортно в циментовото излъчване на сакото.
Свита в тази индустриална обстановка, клетата блузка седи опулена и готова да си тръгне веднага оттам. Затова препоръчах сутиен, за да замести и покрие каквото има да се вижда. Ситните къдрици не бяха ли запазена марка за Деян Неделчев, но стига заеми, стига везни, както се казва.
Никол Кидман с перушинено свлачище
Така става, когато не съм поканен да съветвам Никол Кидман относно облеклото й. Някой е изсипал идеите си наведнъж и така имаме на преден план перушинено свлачище, плашещо подхлъзнало се от раменете.
Цветът на роклята вибрира между цвят на пресен тютюн и забравено отдавна в хладилника гуакамоле. Разпръснати напосоки бродерии плюс отпуснатата материя, дават усещане за неглижиране на повода. Тук липсва настроение, липсва празник... Натрапва се отегчението от момента, а черната лента около врата само подчертава бледото лице на актрисата.
Прическата ми говори, че Никол Кидман може би иска да изглежда на младата Ванеса Паради, като на същото ме навежда и привидната невинност в погледа.
Лорд Евгени Минчев
