0

Т ютюневият трипс по пипера се развива няколко поколения годишно, като максимумът на нападение е в периода от юни до август. Развива се най-добре в сухото и горещо време. При оранжерийни условия се развива през цялата година.

Тютюневият трипс по пипера се развива няколко поколения годишно, като максимумът на нападение е в периода от юни до август. Развива се най-добре в сухото и горещо време. При оранжерийни условия се развива през цялата година.

Вредят възрастните и ларвите. Тютюневият трипс се заселва главно в пазвите на листата, а по–късно и в съцветията, където смуче сок. Вследствие на нанесените повреди по листата се образуват белезникави сребристи петна, които при силно нападение се сливат. Откъм върха листата се изкривяват, пожълтяват и засъхват. По тях могат да се забележат малки, дребни черни точки – екскрементите на насекомото.

 

Борба

 

Регистрирани ПРЗ са: Вазтак нов 100 ЕК- 30 мл/дка; Децис 2,5 ЕК – 50-80 мл/дка; БИ 58 – 200 мл/дка; Конфидор енержи ОД – 80 мл/дка; Пикадор 20 СЛ – 60 мл/ дка; Моспилан 20 СП – 15 г/дка; Нуреле дурсбан – 70 мл/дка; Суми алфа 5 ЕК– 50 мл/дка;

 

Краста по краставиците

 

Признаци за появяването на краста при краставиците - по листата се явяват кафяви петна с неправилна форма и различни размери. При силна влага тези петна се покриват с маслено зелен гъбен налеп, а при засушаване се накъсват. По стъблата, листите дръжки и средния нерв на листата се явяват продълговати язвички, които също са покрити с маслиненозелен гъбен налеп. Най-характерни са повредите по плодовете. Отначало на мястото на заразяването се явяват кръгли, слабо хлътнали воднисти петна, които на следващия ден се покриват с маслиненозелен налеп. Най-характерни са повредите по плодовете. Този налеп показва със сигурност, че заразата е от краста.

Петната върху плода варират в зависимост от сорта, възрастта на тъканите и условията за развитие на болестта. Оптималната температура за развитие на спорите е 21оС и относителна влажност на въздуха 80-90%. При въздушна влажност под 65% не се развива. Зимува като спори не само в почвата на заразените участъци, но и в съседните. Крастата напада растенията във всяка възраст, но винаги са засегнати младите тъкани до вегетационния връх. При оптимална температура и влага по младите плодове, петната се явяват след 4-5 дни, а при нараснали вече плодове – след 6-8 дни.

Борбата срещу болестта се изразява в отглеждане на устойчиви сортове, включване на краставиците в сеитбообръщение, обеззаразяване на почвата чрез попарване или фумагинти. Добри резултати дава пръскането със следните препарати: Бенлейт 0,1, %1 топсин М 0,1 %, пероцин 0,4 %.

 

Оранжерийна белокрилка

 

Оранжерийната белокрилка при красавиците развива 10-12 поколения годишно. В отопляемите оранжерии размножаването продължава през цялата година. Възрастните са малки бели насекоми, около 1,5 мм дълги, лесно прелитащи на къси разстояния. При излюпване младите ларви пропълзяват до мястото за хранене върху долната листна повърхност и стават неподвижни.

Възрастните и ларвите атакуват долната страна на листата чрез смучене на растителни сокове. Повредата включва хлоротично напетняване и хлороза на листата, напетняване на плода и закърняване и увяхване на растенията. Белокрилките отделят медена роса, върху която се развиват чернилни гъби, които променят цвета на листата и плода в черен и така намаляват фотосинтетичния потенциал и качеството на плода.

 

Защита

 

Регистрирани ПРЗ: Вазтак нов 100 ЕК-0,03%; Моспилан 20 СП, Газел-0,02%; БИ-58-0,1%;Децис 2,5 ЕК-0,05%; Пирос-0,08%; Нуреле Д-0,1%; Санмайт 20 ВП-0,075%; Актара 25 ВГ-0,03%; Адмирал 10 ЕК-0,05%; Конфидор енерджи ОД-0,08%; Нексид 015 КС.-0,04%.

 

:

Листните въшки пренасят опасни вируси

 

Развитието на листни въшки по краставиците протича при среднодневни температури 18–22°С и относителна влажност на въздуха 70–80%. Основните видове, атакуващи тиквовите култури, са Aphis gossypii и Myzus persicae.

Вредят крилатите, безкрилите и ларвите, които смучат сок. Първоначалното увреждане на растенията се получава от колониите листни въшки, хранещи се с млади тъкани, което отслабва и изкривява ново израсналите части. Листните въшки причиняват хлоротично напетняване, хлороза и изкривяване на листата, закърняване и вехнене на растенията. Вторичното увреждане е от профитни чернилни гъби, развиващи се върху изобилните се креции от медена роса, отлагани върху листата и плодовете, което води до намаляване на фотосинтезата и качеството на плода. Листните въшки пренасят опасни вирусни болести.

Унищожаване на плевелите около и в площите на полето. Регистрирани ПРЗ: Децис 2,5 ЕК - 0,05%, Актара 25 ВГ - 0,007, Конфидор енержи ОД - 0,06%, Кохинор 200 СЛ - 0,05%, Маврик 2 Ф - 0,02%, Моспилан 20 СП - 0,0125%,Нексид 015 КС - 0,02%, Пикадор 20 СЛ - 0,05%, Суми алфа 5 ЕК – 0,02%, Фюри 10 ЕК – 0,015%, Суперсект 10 ЕК- 0,03%.