- Г-н Бабов, преди дни се върнахте от САЩ, където бяхте единственият българин на конгреса на Световната асоциация за изкуствени въздействия в атмосферата (WMA), разкажете повече за тази организация и за събитието.

- Това беше годишен конгрес на едно общество от съмишленици, които фокусират усилията си върху водните ресурси на планетата и тяхното управление. Тази асоциация обединява учени, стопани и различни компании, които се занимават с модификации на времето.

- Какви хора имаше на това събитие в Рино, щата Невада?

- Това беше 74-та годишна сбирка на партньорите, с които на практика се развива цялата индустрия. От научни институти и ръководители на различни оперативни програми, национални и частни компании, които управляват ВЕЦ-ове, огромни земеделски регионални и национални структури, отговорни за индустриалното и битово потребление на вода. За тях наличието на валежи е изключително важно като фундамент в последващите инициативи. Говорим за ВЕЦ-ове, които продават ток, за земеделски региони, които имат силен интерес от напояване, а липсата на големи резервоари и добро планиране за съхранение на този воден ресурс се оказва сериозен проблем за тях. С промените в климата се нуждаем от все повече допълнителни водни ресурси и иновативни начини да ги осигуряваме.

- Какви са тенденциите, които бяха във фокуса на вниманието на хората, които се бяха събрали на този форум?

- Доста неща са обсъждаха, но определено водещо място заемаше внедряването на изкуствения интелект, модерни сателитни и радарни технологии, с които да се свърже научно резултатът на всяка оперативна програма и да се оцени ефектът от работата. Радарите от ново поколение действително позволяват много добра оценка на облаците най-общо казано. Говорим за тези, които потенциално биха могли да бъдат обработвани за допълнително стимулиране в най-подходящия момент. В САЩ определено викат AI на помощ и за увеличаване на валежите, но далеч не само американците напредват в това отношение.

- Кои са основните технологии по отношение увеличаването на валежите и проверката на тяхната ефективност ли е ключът, за да се насочи човечеството към някакво по-конкретно решение?

- Ами на доста места вече е ясно каква е основната стратегия и дори имат конкретен оперативен план. Хората разполагат с опит. Един от институтите, който представи доклад, функционира от 60-те години на миналия век. Една от лабораториите, които изследват снега най-общо казано, също разполагат с данни от 1890 година. Това позволява много добър анализ на динамиката на промените с всички изкуствени въздействия, които биха могли да се провеждат. Едно от новите интересни неща, които бяха представени, са системи за йонизация на въздуха и на водни капки в облаците, които помагат при мръсния въздух и смога и когато има индустриални замърсявания. Фактически тази технология традиционно се прилага от години на големи спортни мероприятия като откриване на Олимпийски игри, световни първенства, паради... Така че тяхното приложение е известно отдавна, иновацията е в това тези средства да станат все по-достъпни и все по-лесно внедрими в индустриални и земеделски структури, които имат интерес от тази работа.

- Лично на вас кое ви направи най-сериозно впечатление от контакта с хора от различните континенти?

- Да, освен преподаватели и учени, които работят в институти в Щатите, имаше специалисти от Южна Африка с многогодишен опит в този бранш с иновативен проект, базиран на AI. На следващо място се появиха колеги, които за пръв път преди 2 години са стартирали програма в Южна Корея и са финансирани от националния метеорологичен институт там. Тази държава е потърсила потенциала на тези технологии и вече имат 2 години оперативна работа по ИУВ. Купили са си 2 самолета, разработват интересни софтуерни решения и летят при всяка една подходяща възможност. Представеният от тях доклад беше много впечатляващ и с много добри резултати, на моменти даже с над 30% успеваемост, което е много сериозно. Има организация, която гарантира 10% увеличение на валежите в дадена територия от напълно автономна наземна електрическа инсталация, което е доста впечатляващо.

- На какво се дължи това, че в нашия регион – и в България, и в съседните страни, се концентрираме повече върху борбата с градушките, отколкото върху проблемите със засушаването и увеличаването на валежите? Все още имаме повече вода от другите или причините са различни?

- Според мен на Балканите все още има голямо недоверие в застраховането. Пазарът на застрахователни и презастрахователни услуги е добре организиран в по-развитите държави и без проблеми покрива разноските за щетите от градушки на публичната и частната собственост. В това число и земеделската. Засушаването, от друга страна, е проблем със значително по-сериозни последици и рефлектира върху широк спектър от индустриални и социални дейности, където застраховането не е решение! България е имала добре планирано разположение на водни резервоари и инфраструктура, с които да се обезпечи ползването на водните ресурси. За съжаление липсата на поддръжка в годините и увеличаването на потреблението поставят капацитета на тези ресурси на ръба. Съответно е редно да се помисли за други варианти, освен намаляване на загубите по водопроводи и по инсталации, където ги има. Изграждането на пречиствателни станции и нови язовири са мерки, които трябва да се вземат при управлението на водните ресурси. Обновяването и поддръжката на една такава инфраструктура трябва приоритетно да влезе в дневния ред на държавата и да се предприемат спешни мерки. Съществуващата Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор е от 2012 г. и има нужда от цялостен нов и модерен подход, съобразен с научния и технологичния напредък.

- Технологиите за увеличаване на валежите като стойност по-скъпи ли са или са по-изгодни като метод за борба с безводието?

- Несравнимо е. Всеки един сантиметър допълнителен валеж, който би могъл да падне в една територия, би могъл да добие своето стопанско изражение. Ако трябва да го сравниш с доставяне на тази вода с цистерни или с някакъв друг метод като обезсоляване на морската вода или пречистване на водите на Дунав например, излиза няколко порядъка по-евтино. Защото, за да може тази речна или морска вода да се използва за питейни нужди, тя трябва да се транспортира и да премине през сложно третиране, което би оскъпило значително всеки един кубик вода на фона на всеки кубик от небето, който може да падне допълнително. 

- Какво ще кажете на тези, които клеймят тази дейност като опасна за природата?

- Намесата в Божите дела?! Чувал съм и това, а и доста странни конспиративни теории, че крадем водата на хората, при които облакът щял да вали по-нататък по пътя си. Фактически тези средства, с които може да се въздейства в атмосферата ефективно, са изследвани вече от над 100 години и е доказано, че те могат да доведат до кратка промяна в микрофизиката на един облак, което е в рамките на 15 до 45 минути. Да кажем, че в оптималния вариант става въпрос за около половин час. Досега никой не е намерил доказателства, че обработваният облак, който е в съседство на необработвания в продължение на жизнения си цикъл от няколко часа, произвежда по-малко дъжд след 30 или 50 км по траекторията си на движение. Това са неща, които са наблюдавани от радари, от сателити, проследявани са. Въздействието е съвсем малко, но с голямо стопанско значение като резултат. С колегите се шегуваме, като го наричаме „сондиране“ в облаците.

- Къде тази технология е най-развита и най-използвана?

- Освен националните програми на ОАЕ, Китай и Русия, американците са водещи, тъй като имат няколко вида различни програми, които съществуват на различни основания и се финансират от различни източници. Изследователските и оперативните програми са с различни бенефициенти, от ски курорти и ВЕЦ-ове до противопожарни дейности чрез влагозапасяване на почвите в огромни горски територии. По отношение на финансирането, необходимо за проектите за ИУВ, ключова роля играят и застрахователите. Една от модерните сателитни технологии им позволява да следят в реално време какво е влагосъдържанието в най-горните 30 см от почвата. Така се прогнозира каква ще е реколтата, изчислява се добивът. Защото сушата също е риск, срещу който земеделците застраховат. Това е масово в централните щати. В Тексас имат няколко частни агропрограми, както и щатско финансиране за комунални нужди, имат Борд по водите. Колорадо, Аризона, Юта, Невада, Калифорния, Уайоминг, Северна Дакота и Айдахо също имат такива програми. На места са по няколко, работещи успоредно с различни източници на финансиране, но с обща цел. Оттам е и по-голямата прозрачност за дейностите, което цялостно покачва доверието в тези технологии.

- Къде се позиционира България в тази сфера от гледна точка на научен капацитет и ноу-хау от бизнеса например?

- Българският ни екип сътрудничи и работи вече над 30 години в сферата на разработването и производството на изделията, с които се работи за ИУВ. През последните 5 години развиваме и оперативни дейности и адаптираме тези технологии за нашия регион с международен екип от експерти от Близкия изток, от Северна и Южна Америка, от Азия и РЮА. И на световно, но и на регионално ниво имаме добри партньорства и със съседните ни държави - Грузия, Армения, Молдова, Румъния, Сърбия и Гърция. 

- И как това помага в борбата със сушата в България?

- В момента България може да се възползва от това, че има добри специалисти и практики в НИМХ. Въпреки все по-слабия интерес към физиката и хуманитарните науки, все още имаме добри и подготвени учени в областта, участващи в международни изследователски проекти. Имаме инфраструктура и добри практики за тези дейности. Оперативното ни звено също е с добре подготвени кадри и самолетите ни са готови за работа.

- Бяхте част от екип, който проведе редица експерименти, какво може да разкажете за тях и какви са обобщените данни? Кое според вас е най-значимото и обещаващо?

- Най-значимото и обещаващо са първоначалните резултати от изпитанията за валежите през зимата с наземни генератори. Там икономическият потенциал е най-голям. Самостоятелно или успоредно с авиацията могат да гарантират резултати. Дейностите пак зависят от подходящата метеорологична обстановка, т.е. от екип, който да прави добри прогнози, от оперативен екип и инженери на терен, които да обезпечават технически оборудването. В дългосрочен план разходите са значително по-малко като първоначална инвестиция и като текущи оперативни разходи. Една такава програма с генератори в района на Рила би могла да струва около 600-800 хиляди евро на сезон, като в тези разходи ще има разбивка за придобиването на самото оборудване, което в срок на експлоатация от 5 години ще си е възвърнало стойността и ще има поне още 5 години гаранционен период да работи и да се разширява и обновява. Една такава програма би могла да увеличи с 10% валежите от сняг. Ако тази зима са паднали 2 метра сняг, ще станат с 20 см повече. Това не е малко. Събудихме и голям интерес сред участниците на конгреса в САЩ с новото ни изделие за противодействие на сланата. В последните 5 години активно разработваме пиротехнически генератор, с който се променя температурата в приземния слой, в момента в който настъпват неблагоприятните ниски температури за тези няколко часа. Основното им приложение е в овощни градини и лозови масиви. Водещо в WMA е концепцията за прозрачност, която се следва от години и заедно с колегите добронамерено и свободно се споделят резултатите от най различни експерименти. В тази сфера от работата си имаме възможност да черпим вода от извора по отношение на иновациите и това какво хората са натрупали като опит. Това ни дава добра възможност освен традиционните изделия да разработваме нови нано- и биореагенти с по-добри параметри. 

- Тази йонизираща технология за пречистване на въздуха може ли да помогне например на Русе, Гълъбово и други места с подобен траен проблем? Как точно функционира тя?

- Водещ екип от американски учени провеждат успешно изпитание 3 години подред с разпръскване на фини капки вода, които са съответно положително заредени като водни молекули. Когато те контактуват с тежките частици в атмосферата, коагулират доста бързо и кондензират другите водни пари, за да паднат като валеж на земята. Всичко това е част от естествения хидрологичен цикъл, който осигурява пренасянето на прясна вода от океаните и сушата обратно към земната повърхност и това помага да се изчисти въздухът. Тази технология би могла да бъде едно добро решение за районите с подобни проблеми успоредно с други екологични мерки.

- И като приложение как може да си го представим?

- Като един селскостопански самолет, който пръска посевите за защита, по същия начин. Минава през долината, в която се акумулира този смог и този мръсен въздух. Това помага и в райони с ТЕЦ-ове и други индустриални замърсители, което е важно да се има предвид, когато говорим за енергийните източници, които могат да ни осигурят и нужната независимост от други страни. Това е най-екологично чистият вариант, като става въпрос за електростатично заредена вода, която, когато направи контакт с облачния слой, който обикновено е отрицателен в долния край, спомага за уедряване на капките, които слизайки към земята, спомагат да се изчисти въздухът. Наскоро колеги от Индия провеждаха експерименти в района на Мумбай, мегаполис с над 20 милиона население и ноторно известен с мръсния си въздух.

- Има ли друга иновация, която е важно да отбележим?

- Това, което най-вече се коментира в тази сфера, е мястото на новите технологии като дроновете и изкуствения интелект. Доказват се много успешно при подбора на правилната стратегия за работа, оптимизиране на ресурсите, които се разходват, и за по-добра оценка на резултатите. Това прави тези програми за ИУВ по-достъпни и лесни за внедряване. Светът се променя, както и климатът, и е необходимо хората също да се променяме с него.

- Вашият екип осигуряваше самолетния способ за борба с градушките, ще го има ли и през тази година и какви са обобщените резултати от работата ви в последните години?

- След като въведохме пилотно тази програма през 2021 и 2022 г., ние като подизпълнител имахме тригодишен договор с ИАБГ за дейностите със самолетния способ в Централна Северна и Североизточна България, който изтече миналата година. Липсата на централен бюджет и липсата на държава общо взето до преди една седмица бавят реализирането на този проект. Очакваме да се пусне обществена поръчка и евентуално да се ускори процесът, тежките месеци са май и юни. Обикновено август и септември, също преди беритбата, могат да крият неприятни изненади. Броят на суперклетките значително се е повишил. Въпреки множеството инструменти за наблюдение в реално време, конвективната буря е непредвидима природна стихия и провеждане на полетите за борба с градушката е сложно и опасно. Може да се каже, че в петгодишния период на тази програма, в дните, в които сме работили без ограничения и забрани от РВД, ефективността е около 55-60%. Пази се земеделска продукция на стойност около 2 милиарда евро, а целият бюджет на програма „Растениевъдство“ на МЗХ е малко над 13 милиона за 2024 г., включително и разходите за ракетния и самолетния способ. Пазим немалко, близо 30 хиляди квадратни километра са в зоната ни на отговорност. Самолетният метод покрива територии в Северна България (Централна и Североизточна), които не са защитени от ракетни площадки, като земеделските райони на Ловеч, Свищов, Павликени, Русе, Габрово, Велико Търново, части от Шумен и Силистра, както и населените места, които засега остават без защита.

- Очакват ли се сериозни градушки в близките дни според метеорологичните данни, с които разполагате?

- Ами, да. Вече наблюдавахме няколко бури с щети и за утре, и в следващите дни има данни за сериозна опасност в тази посока. Сега повечето култури са млади и най-уязвими и една малко по-продължителна и по-едра градушка би могла да приключи сезона за някои от земеделците. Ще има студен фронт и възможни градушки. А да не забравяме, че миналата година на 24 май в Ямбол ги смаза. Те са извън защитата, там няма никаква - нито ракетна, нито самолетна. Към днешна дата единствено решение е да се инсталират наземни генератори, чиято работа не смущава интензивния въздушен трафик от летището на Истанбул. Действително технологията, която ползваме в България, е доказана с близо 60 години опит и е възможно защитата да е хибридна и с генератори подобно на Франция в районите без ракети и самолети.

- Има ли вариант самолетите, които са в България, да започнат да помагат на съседите?

- Да. Програми за ИУВ не са нещо ново за съседите. На дневен ред е в Гърция, където е планирано разширяването на системата им за градозащита, която да обхване повече територии и ще са им необходими още 8 самолета, както и два нови радара. С колегите в Румъния успешно тествахме самолетния способ за ИУВ през 2022 и 2023 г. В региона започна да се усеща проблемът с безводието така, че ние със сигурност бихме могли да се включим в други програми. Хубаво е институциите, които в България отговарят за това нещо, да се ангажират сериозно, защото пак ще дойдат сушите. След тях и горските пожари. В последните няколко години няма тенденция, която да показва, че ще е по-различно. Климатичните промени и преразпределението на валежите са факт. Засега вали същото като количество, но в различни интервали от годината. И това създава проблеми, особено на места като Плевен и Ловеч, където инфраструктурата е амортизирана до краен предел. На следващо място отводнителните системи, където ги има, трудно смогват на интензивните валежи и възникват проблеми с наводнения. Очакваме новосъздаденият Борд по водите и всичките институции, свързани с водните ресурси, да се съберат и да заработят на тази тема.

ТОВА Е ТОЙ:

Роден е в София през 1982 година

Бакалавър по „Икономика на туризма“, магистър по „Право“

2017-2018 г. - преминава обучение в оперативен отдел на самолетната програма за борба с градушките в Мендоса, Аржентина

През 2021 и 2022 г. е ръководител на активните въздействия на програмата в България по пилотния проект

От 2023 година е старши отговорник по качество и безопасност на операциите

Ръководител на екип, осъществяващ експерименти за ИУВ и въздействие срещу слана с наземни генератори

Людмил Христов Людмил Христов
САЩ стефан бабов градушки дъжд конгрес