А ктивният сезон за българските археолози отдавна вече не свършва с края на лятото: от дълги години е традиция спецовете ни, разкриващи историята над и под нашите земи, да разкопават, реставрират, консервират ценни артефакти до трайното влошаване на метеорологичните условия през зимата или поне до първия сняг.
Активният сезон за българските археолози отдавна вече не свършва с края на лятото: от дълги години е традиция спецовете ни, разкриващи историята над и под нашите земи, да разкопават, реставрират, консервират ценни артефакти до трайното влошаване на метеорологичните условия през зимата или поне до първия сняг.
Така че в момента сезонът дори не може да се смята за преполовен, но модерните последователи на Индиана Джоунс вече го оценяват като щедър повсеместно. Успешен, със сериозни открития в различни сфери: в областта на праисторията, античността и средновековието, в проучването на големи градски, селищни центрове и крепости – така го определя зам.-директорът на Националния исторически музей проф. Иван Христов. „Археологията не е олимпийски стадион и ние не се състезаваме помежду си на пистата. В тоя смисъл пожелавам успех на всички колеги, които са на терен или предстои да работят. Радвам се за всеки, който е открил нещо значимо, защото в крайна сметка имаме обща кауза – да проучваме миналото и най-вече да го опазваме“, коментира за „Монитор“ той. Конкретно екипите на НИМ ще продължат дейността си през есенните месеци на крепостта Букелон (един от най-добре запазените средновековни замъци у нас) при с. Маточина край Хасково, на крепостта Лютица, Ивайловградско, на ранновизантийския град Хрисосотира до Черноморец и др. Историкът отчита засиления интерес на политиците към усилията на съсловието, след като премиерът Бойко Борисов и министърът на културата Боил Банов неколкократно посетиха емблематични обекти. „Очевидно властимащите разбират, че от труда на археолозите обществото би могло да получи дивиденти и е хубаво да се инвестира в обекти, които могат да имат принос за създаването на нови работни места, за развитието на туризма и инфраструктурата“, вярва Иван Христов. Неслучайно тази година правителството е отделило за археология 3 млн. лв. – почти двойно повече от преди. Лично за себе си той пък е сбъднал една мечта – да работи на остров, Св. Тома, където с хората си е направил цялостно проучване както на сушата, така и под вода. Доволен е и от обследването на римския кастел и крайпътната станция край крепостта Состра до троянското с. Ломец – добре запазена късноантична постройка, ненадейно дала ценен писмен паметник (част от римска военна диплома). Община Троян е отделила над 40 000 лв. по проекта за консервация и реставрация на комплекса.
Проф. Николай Овчаров условно обявява тази година на проучвания за година на Средновековието. На Перперикон в Родопите той и сътрудниците му са намерили изключително голям брой и различни видове кръстове от тоя период, ала изваждането на бял свят на цял град е дълъг процес, който има малко общо с мигновените фойерверки на изровен от земята златен предмет, напомня той. Но пък в това бавно отвоюване на миналото камък по камък се достига до много повече информация за живота на предците ни.
Националният археологически институт с музей към БАН получи от Министерски съвет и вече изхарчи по предназначение допълнителни 100 000 лв. за разкопките в античния град Хераклея Синтика край Рупите, за който може да се твърди, че е бил равен по значение с елинската Тесалоника (Солун). Ако скоро дойде и вторият транш от 60 000 лв., работата ще продължи най-малко до ноември, обяснява директорът на НАИМ доц. Людмил Вагалински. Там освен забележителната римска статуя, за която ще стане дума по-нататък, напоследък са намерени и 3 важни писмени паметника. В един от тях се споменава римският цезар Валериан, внук на императора със същото име, за когото тепърва ще се проучва какво е правил по тези земи. Доц. Вагалински се радва, че археологията става все по-популярна: в специализирания сайт Archeaologia Bulgarica, който предава онлайн какво се случва на разкопките у нас в реално време, има стотици хиляди влизания.
Ето и някои от най-значимите и интересни открития на археологическото лято дотук.
Злато и сребро в татарска плячка на Калиакра
Рано сутринта на 17 август в крепостта Калиакра, под подовото покритие на помещение, опожарено в края на XIV в., археолози се натъкват на малко глинено гърне със същинско съкровище: 957 предмета, от които 873 сребърни и 28 златни монети, 11 апликации и катарами, 28 сребърни и бронзови копчета, 11 златни обеци, 2 пръстена, от които 1 златен, и 4 мъниста от скъпоценни камъни и злато. Екипът се ръководи от директора на НИМ доц. д-р Бони Петрунова.
Всички скъпоценности са били укрити в края на ХІV в., по време на някое от драматичните нападения над столицата на Добруджанското деспотство. Едно от тях е описано в хроники от онова време. През 1401 г. татарите на Актав, известен като Добруджанския татар, били разгромени и разселени в различни селища като Провадия, Русокастро и др. Възможно е някой от техните военачалници да е събрал откритото на Калиакра съкровище. Очевидно той ги е заграбил от различни хора и места и ги е скрил под пода на къщата си, малко преди тя да бъде опожарена.
Монетите са изключително ценни. От първоначалния преглед се разбира, че те не са само сребърни османски (около 60% от тях), а има и много български. Втората по големина група монети от находката съдържа български сребърни аспри, сечени от цар Иван Александър (1331-1371). Те попълват около 25% от проверената част. Запазени са добре, но тяхното качество е било влошено още при самото укриване. В съкровището се откриват най-малките по диаметър и грамаж български монети от този владетел – 0,6/0,5 г. Кризата във Второто българско царство се е усещала най-добре по техните разменни единици, отбелязва доц. Петрунова.
Друг интересен факт е наличието на макар и малко екземпляри монети на видинския владетел Йоан Срацимир – 9, при които също се наблюдава този инфлационен ефект, изразяващ се в намаляване на диаметъра и грамажа.
В този тип големи съкровища, откривани по крайбрежието, е логично да има парични знаци на византийската империя. В случая тя е представена с 20 хиперперона – едни от последните златни имперски монети. Те са толкова орязани и с намалено златно съдържание, че биват трудно идентифицирани, казва Бони Петрунова. Онези, които са разчетени, са на Йоан V и регент Ана Савойска, Йоан VI Кантакузин, Андроник II и Андроник III. Открити са и 8 златни венециански монети. Те тежат 3,5 г и са от изключително висококачествено злато 23,5 карата. Присъстват и влашки монети с кирилски надписи и една татарска.
Обезглавеният патриций в Хераклея Синтика
Голяма „обезглавена“ мраморна статуя от Римския период – I-II в., откриха археолози в античния град Хераклея Синтика край Рупите. Тя вероятно е на благодетеля на града Тиберий Клавдий Бакхий, живял около стотната година, предполага шефът на екипа доц. Вагалински. Изработката е изключително качествена и изящна, но въпреки това главата се е отчупила – навярно при някой от катаклизмите, сполетели града, като силното земетресение през IV в. Археолозите не губят надежда да намерят и нея.
Скулптурата може да се види на самия обект – изложена е в късноримската гражданска базилика (съдебната и търговска палата на Хераклея Синтика). Патрицият, когото е изобразявала, е облечен в тога и е в цял ръст, по-висок от реалния – около 2,40 м. За изваждането на грамадната находка от земята са били нужни кран и 2 дни усилия. Една от хипотезите е, че това е агонетът (патрон и меценат на спортни и артистични състезения) Тиберий Клавдий Бакхий, тъй като на изровения в близост до статуята надпис от същия период се споменава името на знатния римлянин. Евентуалното откриване на главата обаче може да наклони везните дори в полза на самоличността на някой римски император – стилът и качеството на изработката са много близки до онези, с които са увековечавани самите владетели.
Основаната от македонските царе Хераклея Синтика е обект без аналог на наша територия, тъй като районът на Сандански и Петрич е попаднал много рано в центъра на гръко-римската цивилизация – завладян е от римляните още през II в. пр. Хр. и там се е създала етнически разнородна, но силно елинизирана и романизирана култура. Това вероятно обяснява присъствието на артефакт от подобна класа в недрата на родната земя.
Гробница със стенописи на пъпа на София
В началото на август уникална късноантична гробница със стенописи беше разкрита във висша степен случайно при ремонт на тротоара на централната столична улица „Московска”. По първоначални данни тя датира от ІV-V в. По време на разкопките излязоха хиляди сребърни монети, декорирана дървена дръжка за меч, глинени съдове, както и стрида от Бяло море, която за археолозите е знак за охолния живот на гражданите на Сердика, похапвали редки деликатеси.
При ремонта работниците попадат първо на върха на свода на гробницата – една от многото подобни, намирани през годините. Изключително рядък феномен за антична Сердика обаче са красивите стенописи, каквито в онази епоха са стрували цяло състояние, тъй като са били по силите на малцина чуждоземни майстори.
Според експертите римската гробница е правена по тракийски маниер. На 30 м от нея се намира друга гробница със стенописи, която е единствената в цяла Сердика, разкриваща с надпис името на погребания в нея – Хонорий. Кръстовете в изображенията в двете гробници са идентични, което говори, че вероятно един и същ майстор е работил по няколко съседни обекта в непосредствена близост до базиликата „Св. София”, предполага зам.-кметът на столицата Тодор Чобанов. Акцент в стенописите са типичните за епохата големи кръстове, изографисани в червено по стените на гробницата, както и флоралните мотиви – цветя, вероятно символизиращи Райската градина.
Според решението на кмета Йорданка Фандъкова гробницата ще бъде експонирана на място, а стенописите ще се реставрират. На главния архитект на София е възложено да подготви проект за това, като културно-историческата ценност се съчетае хармонично с пешеходното пространство. Идеята е идното лято реликвата вече да е достъпна за посещения.
Малтепе – най-високият „Дом на покойника“ в света
Огромна тракийска гробница под могилата Малтепе край пловдивското с. Маноле бе разкрита в края на юли. Финансова подкрепа за разработването на комплекса обещаха при посещението си там премиерът Бойко Борисов и министърът на културата Боил Банов. Според ръководителя на археологическия екип доц. Костадин Кисьов гробницата „Малтепе“ може да се окаже сензационно научно откритие от световен мащаб. Тя е уникална дори само с височината си: „Най-високата гробница в България е Поморийската – 5,50 м. Най-висока се води гробницата в Микена, Гърция – 14 м. Няма гробна сграда в света, която да е 20 м висока като тази, със статуя отгоре“, изтъква Кисьов. Засега тя е датирана от ІІІ в., но с навлизането на разкопките в дълбочина може и да се установи, че е доста по-стара. Според него под Малтепе лежи или римски император, или някой от последните тракийски царе. Най-вероятно там почива висш одриски аристократ – владетел на Филипополис, за което подсказват 5-те бронзови монети около покрива на гробницата. Тракийските племена, подобно на елините, вярвали, че трябва да платят на митичния лодкар Харон, превозващ душите на мъртвите през река Стикс в подземните селения...
Малтепе е най-голямата могила на Балканския полуостров и разкриването на цялата конструкция ще изиска на първо време извозването на 89 000 кубика пръст. Гробницата е точно копие на тази на император Марк Аврелий Карин в римския град Виминациум, днешна Сърбия.
Археолозите тепърва ще трябва да разкрият вътрешността на гробницата край Маноле. Преди тях до покрива й, който не е куполен, а квадратен, са стигнали иманяри, прокопали 40-метров тунел в могилата...
Изображения на средновековни владетели край Варна
Добромир Радушев
Археологическото лято се оказва много плодотворно и за изследователите на старините край Варна. В развалините на раннохристиянския комплекс „Джанавара“ бе намерена малка керамична плочка, част от лицето на мъж, съобщава един от ръководителите на експедицията, д-р Васил Тенекеджиев от Регионалния исторически музей в морската столица. „Не знаем кой е изобразен, дали става въпрос за лице на император или светец. Датировката на откритието е от края на V или VI век“, казва Тенекеджиев. Такъв тип предмети (керамични фигури) не са характерни за епохата, а за много по-ранен исторически период, и не са намирани не само у нас, но и в чужбина. Изображението е много ясно, с характерни черти: широки повдигнати вежди, големи широко отворени очи. Публикуването му ще предизвика голям интерес сред специалистите, които изследват периода на ранната Византийска империя между IV и началото на VII век, смята Тенекеджиев. Като цяло, в раннохристиянското изкуство преобладават двуизмерните изображения, а скулптурите, независимо от материала за изработка, са били рядкост. Това прави находката от „Джанавара“ наистина изключителна.
Разкопки има и на средновековния манастир в местността Караач теке, където ръководители на обекта са проф. Казимир Попконстантинов и доц. Русина Костова. Манастирът е най-големият извънстоличен духовен център на България, строен в края на ІХ и просъществувал до ХІ в. Обхваща площ от около 10 дка, като в изграждането му са вложени огромни средства. За това свидетелстват украсата, както и откритият скрипториум – една от най-мащабните средновековни сгради в България през Х-ХІ в. Сред обектите, които се проучват през това лято е и късноантичната и средновековна крепост „Кастрици“ в северния край на варненския залив и на територията на резиденция „Евксиноград“. Tам това лято бе открита триъгълна оловна плочка с изобразен конник. „В България подобен конник не е намиран досега, затова се търсят паралели в Близкия Изток и в други части на Черноморското крайбрежие. Конникът е в параден ход, има всички характеристики на владетел, но няма нищо общо с изображенията от българското средновековие“, категоричен е директорът на РИМ-Варна, Игор Лазаренко.
Монитор
