0

Ч ерният трюфел се срина от 180 на 40 лв.за килограм, заради липсата на пазар. Това разказа за "Телеграф медиа" Дмитър Димитров, председател на асоциация Български трюфел. В момента почти няма поръчки от Италия и крайни клиенти за луксозната гъба. Фабриките от Страната на Ботуша ги правят на различни видове песто, за да съхранят продуктите, обясни той. Тази година добивите от диви трюфели вероятно ще са по-слаби, заради сухата зима. От времето през юни и юли зависи какво ще стане с черния летен трюфел и белия, който е значително по-скъпо, добави Димитров.

Черният трюфел се срина от 180 на 40 лв.за килограм, заради липсата на пазар. Това разказа за "Телеграф медиа" Дмитър Димитров, председател на асоциация Български трюфел. В момента почти няма поръчки от Италия и крайни клиенти за луксозната гъба. Фабриките от Страната на Ботуша ги правят на различни видове песто, за да съхранят продуктите, обясни той. Тази година добивите от диви трюфели вероятно ще са по-слаби, заради сухата зима. От времето през юни и юли зависи какво ще стане с черния летен трюфел и белия, който е значително по-скъпо, добави Димитров.

Заплаха

От друга страна има ловците на диви трюфели, които са истинска заплаха за ценната гъба в горите, особено в горите край Балчик. Това разказа пък Радослав Радев, който е зам. шеф на Държавно ловно стопанство в Балчик. Той обясни, че има много добросъвестни търсачи на подземната гъба, но напоследък са се появили групи, които буквално съсипват мицела.

По думите му групи, предимно от района на Шумен са превърнали крайморските лесове в арена на стълкновения и борба за територии. Въпреки че събирането на подземна гъба е практически нелегално, те не подбират средства, за да се докопат до скъпите трюфели.

Златотърсачи

Мъжете си правят мръсно като си режат гумите на колите, крадат си кучетата, чиято цена достига 2 хил. евро. Те се държат арогантно към горските със заплахи за уволнения и саморазправа, допълни той. От април насам, откакто е тръгнала ценната гъба, трюфелджиите са плъзнали из горите. С виковете си плашат бременните сърни. Понякога изникват неочаквано на ловните полета. Случвало се е да попадат под дулата на ловните пушки, особено на чужди ловци, разказа Радослав Борисов.

Вместо елен

Нашите клиенти се чудят как да реагират, при такива случаи. Защото вместо очаквания благороден елен, установяват че пред дулото се изправя фигурата на трюфелджия, допълни Борисов. Пазенето на горите от тях не е работа на горските, ние го правим, защото сме длъжни да опазваме природата, обясни лесничеят.

Държавни

Проучване на Телеграф медиа установи, че ловците на трюфел копаят безразборно, разкъсват мицела, и така унищожават бъдещето развитие. Не вадят само едрите, а и дребните гъби, и така трюфелът не може да се развива пълноценно. Засега това е нелегален бизнес, от който не влиза нито стотинка в хазната. Причината е, че няма закон, който да регламентира начина на събиране на трюфели. В момента ловците се прикриват като събирачи на гъби, за да избегнат глобите.

Закон

Още преди две години Димитър Димитров, председател на Асоциация Български трюфел предупреди, че закон трябва да регламентира събирането и отглеждането на гъбата. Тогава той каза, че трюфелджиите копаят с кирки в гората и съсипват гъбата. Въпреки че имаше такъв законопроект, той по неизвестни причини така и не беше приет.

Иманяри

Какъв е профилът на търсачите на трюфели? Те не са нито гладни роми, нито са дебеловрати момчета, нито пък са безработни. Последните ловците на трюфели са с профила на иманяри, а някои от тях са бивши такива. Много от тях си имат скъпи коли и джипове, дават луди пари за кучета. Авантюристи, като основният им мотив е бърза и внезапна печалба. Отношението към природата е консуматорско.

Италия

Ловци на трюфели има в Италия и във Франция. Разликата е в това, че там голямата част от горите са частни, докато в България основния процент са държавни. Французи и италианци, които си имат собствени лесове се грижат за това трюфелите да се развиват, нямат хищническо отношение към тях и пазят природата. Българските им колеги грабят безплатно даровете на гората, за да печелят луди пари.

Сериал

Всъщност сериалът, който първоначално беше вдъхновяващ, а сега се превърна в криминален тръгна преди около осем години.

Тогава покойният вече италианец Лучано Балдели, заяви, че българите могат да станат милионери от трюфели. Самият Балдели почти се беше преселил в Североизточна България в района на Шабла. Той разказваше, че тук идва на лов за птици, търгуваше с горски гъби, и беше започнал да развива идеите си за трюфела. С това даде старт на бясната надпревара за ровене на горите.

Заразени

Вероятно италианците, които са основните изкупвачи на трюфела, са знаели за това че в горите на Добруджа има заразени фиданки още по времето на комунизма с трюфелов мицел. Как е станало това? Вероятно информацията е вървяла по линия на ловните срещи. Просто, защото именно горските са тези, които са разсаждали заразени липови, дъбови и борови дръвчета. Но това са го знаели малцина и с основание. Дивите прасета пък са тези, които освен че са похапвали от вкусните гъби и за тяхното разпорстранение. Години по- късно тези гори са се превърнали в източник на лесна печалба.

Наготово

Ето защо предприемчивите жители на ботуша не случайно плъзнаха в България още в зората на демокрацията. Защото знаеха тайни, за които българите не подозираха. Така, когато повечето от лесничеите и научните горски среди отричаха, че е възможно в България да вирее трюфел, италианците вече бяха създали мрежа за изкупуване на гъбата. При това плащането се извършва на ръка, а износът въобще не се декларира.