0

С рещаме се с пленителната актриса Весела Бабинова в кратката пауза между завръщането й от дълъг уикенд в Мадрид и подновяването на репетициите за новия спектакъл на Явор Гърдев в Малък градски театър „Зад канала“.

Срещаме се с пленителната актриса Весела Бабинова в кратката пауза между завръщането й от дълъг уикенд в Мадрид и подновяването на репетициите за новия спектакъл на Явор Гърдев в Малък градски театър „Зад канала“.

Веси е завършила испанска гимназия и е организирала мини-пътешествието по женски, със своя съученичка, за да посетят друга тяхна приятелка от класа, която от десетина години е на „ти“ с тънкостите на данъчното право в страната на Сервантес. „Мадрид е страхотен! Когато пристигнах за пръв път там, беше септември, но денят приличаше на летен. Слязох от влака и ме посрещнаха тълпи от хора, глъч, топлина... Имах чувството, че вече съм била на това място“, припомня си тя.

Не само Мадрид приветства жарко младата звезда на родното кино и сцена. Почти няма човек в театъра, който да не изпитва слабост към нея, отбелязва озвучителят в МГТ „Зад канала“ Сибин Златарев, братът на Кака Лара, в едно радиопредаване. Колежка актриса, на която Весела предрича хубавите неща, чакащи я зад ъгъла в личния и професионалния й живот, пък я оприличава на кристално лебедче, откакто те са се случили. Героините й в „Нощна пеперуда“, „Чиста къща“, „Лив Щайн“ я представят като същество, което сбъдва чудеса; с вътрешния си огън тя сякаш озарява всички наоколо. „Може би

защото съм дошла на тоя свят с името си

както казва майка ми. Просто съм весел човек. Естествено, имам си своите дупки и пропадания, невинаги съм ухилена до ушите, но съм преобладаващо радостен индивид“, казва актрисата. А за чудесата, които я спохождат понякога, дава за пример как режисьорът Явор Гърдев я е избрал за първата й главна роля в негов проект, в „Нощна пеперуда“ от Пьотр Гладилин в Народния. „Много исках да участвам в негов спектакъл, защото бях гледала предишните му още от студентка І курс. Силно си бях пожелала да работя с него и всеки ден мислено си го повтарях. И когато това наистина стана, бях в шок“, признава възпитаничката на проф. Пламен Марков в НАТФИЗ. Почти същото е усещането й и когато я „кастват“ за сериала „Денят на бащата“, чиито първи и втори епизод ще бъдат излъчени на 18 и 19 февруари от 22 ч. по БНТ. Макар да изглежда твърде млада, за да изиграе „отчаяната съпруга“ на Захари Бахаров, от екипа, колкото и да й се струва невероятно, се спират точно на нея. „За мен е важно да подбирам нещата, които правя, не се съгласявам на всичко. Не защото съм твърде придирчива или капризна, а просто защото ми се иска да съм вярна на вкуса си, да не припкам навсякъде само и само за да присъствам“, обяснява Весела Бабинова. От дистанцията на времето тя все пак не може да не си дава сметка, че сполуките й са „подработени“ чудеса, заслужени с усърдие и постоянство. „Още в първия снимачен ден имахме крайна и тежка сцена, трябваше веднага да нагазим в дълбокото. Но Захари е страхотен партньор и няма как да не ти се получат нещата и на теб. В театъра съм се нагледала на „солисти“: искат те да направят впечатление и забравят, че има и други около тях, а отстрани това си личи“, споделя някои чисто зрителски впечатления Веси. Двамата с Бахаров явно са защитавали своите персонажи бурно и всеотдайно, защото в един момент дори техническите служби към филма се разделят: едни са на страната на нейната Калина, други – на неговия Димо. Весела е убедена, че има смисъл тази история да бъде чута, тъй като засяга важна тема – отношенията между родителите и съдбата на децата в разпадащи се семейства. „Хората понякога много лесно посочват с показалеца кой за какво е виновен, но не могат да влязат в чуждите сърце и душа, в чуждата ситуация, така че нека не бързат да съдят. В „Денят на бащата“ всеки герой е прав за себе си, няма добро и лошо ченге. Ще видите, че това не е нито „Крамър срещу Крамър“, нито „Нелюбов“ на Звягинцев“, категорична е актрисата.

Когато снимат уж цивилизованата раздяла на Калина и Димо в кучешкия парк при музея „Земята и хората“, след своето „Хайде, чао“ Весела тръгва надолу по хълма и камерата я фиксира в гръб. „Щом се обърнах да погледна към него, от някакво огромно дърво

на всички страни се разхвърчаха сума ти свраки

и почнаха да грачат. Това да си го бяхме поръчали, нямаше да стане толкова добре“, разказва г-ца Бабинова за едно от привичните чудеса, които я съпътстват в работата по филма на Павел Веснаков. Друго от тях е свързано с партньорството й с малкия Патрик Шон Хесън, дете от смесен брак между българка и австралиец, което в лентата е неин и на Захари син. „Не е просто детето, за което се говори в трето лице, той има роля и се справя отлично. Мисля, че ще скрие доста шапки. Изградихме страхотна връзка, майка му ми каза, че истински се е привързал към мене. Поначало аз доста се разбирам с хлапетата, имам две племеннички близначки, които си ме обожават, понеже им вървя по акъла“, не крие Веселка.

Във „Вездесъщият“ – последното бг предложение за чуждоезичния „Оскар“, актрисата бе в съвсем различен тип роля. Твърди, че голите кадри не са я уплашили, защото реално е била по монокини и нито ще е първата, нито последната в тоя вид на екрана. „С Велислав Павлов си станахме приятели от раз. И на него му беше малко притеснено и взаимно си давахме кураж, че всичко ще е наред и няма от какво толкова да се боим“, споменава с признателност колегата си тя. А натрапчивото усещане, че е следена, си е останало на снимачната площадка. „Извинявай, но щом някои всеки ден пускат във Фейсбук какво ядат, къде спортуват, с кого излизат, значи доброволно си показват целия живот“, коментира тя.

Миналата седмицата Весела Бабинова получи номинация за награда „Икар“ от Съюза на артистите за няколкото поддържащи образа, които изгражда в документалния спектакъл на Неда Соколовска „Поп-фолк хроники: Бели птици и куршуми“ в МГТ. За режисьорката казва: „Тя е много смела, че посегна към тази тема, защото е ясно, че особено в нашите среди, когато се каже „чалга“, това моментално е обида. За мен процесът беше изключително любопитен и ценен, даде ми отговор на много въпроси. Не съм участвала въпреки себе си“. Всички интервюта в тъканта на текста са автентични, актьорите сами са ги записвали, намирали са съответните хора от мутренския антураж и чалготеките чрез познат на познат на познат... „Имаше истории, които слушахме буквално с отворена уста: как са хвърляли куфари с пари по кръчмите, как са мели банкноти, защото не са могли да ги поберат в джобове и чанти, как, за да пробият в тоя бранш, някои са били готови на всичко, даже да ги направят на най-големия парцал – неща, от които те побиват тръпки“, доверява талантливата актриса и продължава: „Родителите ми много се смяха, когато гледаха спектакъла, но баща ми каза, че е имало и моменти, в които му е ставало супертъжно. Защото именно заради тая обстановка в България

нашите временно емигрираха

и 4-5 години ни нямаше тук... Заради пропастта между беднотията и хората, които се къпят в пари. В постановката има реплика „Викахме, викахме по площадите и се надявахме, и вярвахме в свободата, и...изведнъж мечтите ни станаха на 52. Така се случи и с надеждите на нашите родители...“.

Сега Весела отново репетира с режисьора Явор Гърдев в театър „Зад канала“: в „Празникът“ – сценична адаптация на британеца Дейвид Елдридж по датския филм Festen на Томас Винтерберг от 1998 г. Редом с нея са Иван Бърнев, Бойко Кръстанов, Мак Маринов, а премиерата ще е на 30 март. Героините, които Бабинова извая с Явор, се държат с години: и преродилият се в девойка Коля Лебедушкин от „Нощна пеперуда“, и Офелия от „Хамлет“, сигурно доста сезони ще навърти и нейното момиче в „Пияните“. С времето те сигурно са се променили, защото и тя не е същата: „По-смела съм, но се стремя да не бързам в преценката си за другите, да не ги съдя. Научих се да не правя компромиси със себе си – знам, че ако направя, после на мен ще ми е гадно“, казва. Открила е любовта в доскоро най-добрия си приятел сред актьорите – връзка, в която компромиси не са нужни, защото близостта е закалена в годините. Няма от какво да се оплаче. Ако някой я чуе да се оплаква, нека я разтърси, че да се опомни... Но едва ли ще се наложи. Весела си е Весела.