- Как беше създадена Bangaranga? А клипът?
- Bangaranga се роди много естествено. Още когато започнахме да я създаваме, имаше някаква лудост в нея. Не искахме песента да бъде „перфектна“. Искахме да бъде жива. Но за мен Bangarangа има и много по-дълбок смисъл. Тя носи енергията да събудиш по-силната версия на себе си. Да бъдеш bangara означава да знаеш кой си, да бъдеш на правилното място в правилния момент и да не се страхуваш от собствената си енергия. Много от вдъхновението дойде и от българските кукерски ритуали - този огромен шум, тези маски, тази почти първична енергия, която гони злото и събира хората. И в някакъв смисъл Bangaranga прави същото, но със съвременните демони - тревожността, срама, страха да бъдеш себе си. Въпреки че песента е шумна и хаотична, тя всъщност идва от много светло място. От любов, свобода и свързване с хората около теб. А клипът искахме да изглежда като сън след парти - красив, леко опасен и малко нереален.
- Представете екипите, които работят по отделните звена на шоуто ви.
- Имам огромен късмет с хората около мен. Честно казано, без тях Bangaranga нямаше да бъде това, което е. Имаме екип от България, Швеция и Гърция и най-хубавото е, че всички гледат на проекта много емоционално, а не просто професионално. По песента работих заедно с Anne Judith Wik, Christian Tarcea (Monoir) и гръцкия композитор Dimitris Kontopoulos. Зад сценичната концепция стоят Фредрик “Бенке” Райман и Саша Жан-Батист, които са работили по едни от най-силните изпълнения на „Евровизия“ през последните години и имат много специфичен начин да мислят сцената. Бенке внесе тази сурова, енергия в движението и начина, по който телата разказват историята, а Саша има невероятен усет към камерата и детайла - тя вижда неща, които никой друг не вижда.
- След „Евровизия“ накъде?
- С „Евровизия“ започва съвсем нов етап за мен. Дава ми страшно много мотивация, ще има нова музика и много срещи с фенове, които ми дадоха подкрепата, от която имах голяма нужда.
