К рай манастира „Св. Георги Победоносец“ до пловдивското село Белащица расте чудно дърво. То е на възраст над 1100 години, а клоните му се извисяват на 15 метра височина. Обиколката на дънера му е почти 14 метра, което го прави най-дебелото дърво в България. Според легендата чинарът е бил засаден от преселените тук през 1014 година ослепени Самуилови войници, които го донесли като фиданка на управляващия по това време Филипопол ромейски пълководец – Никифор Ксифий. Според преданията то може да цери очи, нерви и какво ли не.
Местните хора разказват още, че на хилядолетния чинар цар Калоян е връзвал коня си. За да съберат сили от животворното чинарено дърво, в селото са идвали и цар Борис III и царица Йоана.
Пенчо Славейков също е бил привлечен от омайната сила на исполина. Поетът е имал множество хронични болежки. Той често идвал да летува в Белащица, а любимото му място за отдих и отмора е бил хилядолетният чинар. Славейков установил, че тук се успокоява, а болежките му изчезват като с магическа пръчка, разказват местните. Именно под дебелата му сянка Славейков е написал и безсмъртната си любовна поема „Неразделни”. В нея той нарича вековното дърво „явор“. „Яворе, яворе, ако можеше да им разкажеш всичко онова, което си видял и чул през вековете, сили нямаше да имам, за да го опиша” – възкликвал Славейков.
Вековен дъб, който заземява човешките грехове и болести, расте в близкото село Ракитна. Чудното дърво се издига току срещу кметството. От десетина години край него е построен параклис на св. пророк Илия. Хора отблизо и далеч се събрат, за да честват тук Илинден. Според легендите от каквато и болест да страда човек, ако прегърне дървото за поне минута, ще получи облекчение на страданието си и дори изцеление. Хора, които идват, спазват съветите на Петър Димков Лечителя. Приживе той казвал, че ако човек попадне на дърво изцелител да му се помоли със собствени думи, и чрез него ангелите ще му влеят нови сили за живот и дълголетие. Как става това и до днес остава загадка, но хора идвали под кичестия дъб разказват за изумителната жизненост и енергия, с които са се сдобили. Тукашен човек, пък доживял рекордните 110 лета.
И ако това място е по-слабо известно, то дървото на Преподобна Стойна в двора на черквата „Св. Георги“ в село Златолист, община Сандански, е вече истинска знаменитост. Хора от цял свят идват и си правят селфита с него и после качват снимките в социалните мрежи. Огромният чинар се намира в двора на църквата, където своя живот прекарва народната светица - монахинята преподобна Стойна. Според легендата пророчицата и лечителка е казвала, че дървото е чудодейно. То се извисява на мястото още от 1300 г., или от създаването на Българската държава. Всеки човек, който страда от болести, трябва да обгърне неговия вековен дънер и ще бъде изцелен.
Има поверие, че дървото изпълнява и желания. След като човек се поклони на гроба на монахинята, трябва да се полюлее на люлките, вързани за чинара, и така желанието му ще се изпълни. Бездетни жени, извършили ритуала, разказват, че после са се сдобили с рожба.
Бездетни зачеват под дрянова арка
Чудна енергийна зона се намира и в близост до Коматинските скали и Тросковския манастир "Свети Архангел Михаил" в община Симитли. Отсами реката расте чудно дряново дърво, за което се твърди, че дарява с челяд. Възрастен монах наскоро дошъл по тези места от съседна Гърция. Той казал, че тука има Богородична сила. В съседство наистина има скала, която оформя женски лик.
Интересното е, че в горната част на дървото се е оформил естествен отвор, подобен на арка. През него преминават бездетните жени, които по-късно забременяват.
Славата на дървото вече се носи не само в Югозападна България, ами от оттатък границата в Гърция и Северна Македония. В съседното село Брестово уверяват, че дрянът помага безотказно. Хората споделят, че често са виждали да идват люде от различни населени места. Чудодейното дърво сякаш имало някаква необяснима сила.
Ритуалът се знае от тукашните жители – отива се при дървото при изгрев слънце, минава се три пъти през арката. Всяка жена трябва да се прекръсти, щом мине, както и да каже молитва. Не бива в никакъв случай да се говори високо, а да се шепне. Всеки е нужно да остави някакъв белег или дар върху дървото – кърпичка, дреха, нещо друго, което е носено от молещите се за рожба. Доста често в района идват и иманяри заради легендите, че в близките Коматински скали има заровено голямо хайдушко имане. „Истинското щастие е в децата, в продължаването на рода и на живота, а не в имането. Затова скалите не си „дават” златото, но дрянът „дава” деца на бездетните”, казват брестовци.
Владимир Симеонов
