А нглийският крал Едуард I (1272-1307) е първият, който обединява Британския остров, подчинявайки Уелс, а след това (макар и временно) Шотландия. Именно там се съхранява тайнствена реликва, наричана Камъка на съдбата. Върху него шотландските владетели били коронясвани в продължение на векове. Този 152-килограмов мегалит днес се пази зорко в Единбургския замък. Той се счита за най-свещената реликва на Шотландия и отдавна е символ на нейната свобода и независимост. В света е известен с много имена: Камък на Скун, Камък за коронация, Възглавницата на Яков, Камък на съдбата. Някога шотландските крале задължително е трябвало да застават пред него и така да бъдат короновани. Според някои изследователи кралят е стъпвал на камъка и така е получавал короната и властта си.
Според една легенда Камъкът е донесен от мистичния крал Фъргюс от Ирландия в Дал Риада (днес Аргайл), където бил коронясан. Първата писмено документирана коронация върху реликвата обаче е едва тази на Aлександър II през 1214 г. Камъкът е бил и символ на връзката на цялата Шотландия с Бога. Следователно само помазаникът на Бог можел да стане неин крал. Свидетели споделят и за един интересен феномен от миналото. Ако по време на коронацията някой, който не е от кралска кръв, седнел на камъка, тогава той започвал да звъни.
Свети Яков сънува върху камъка стълбата към небето.
Една легенда пък отъждествява Камъка на съдбата с Възглавницата на Свети Яков. Библията реди, че една нощ Христовият апостол поставил камък под главата си и същата нощ имал видение: стълбище, спускащо се от небето, по което ангели се изкачват и слизат. Така се оказа, че обикновеният на вид каменен къс наистина е бил надарен с чудодейни сили. Апостолът е проповядвал в Йерусалим, където загива мъченически. По-късно „възглавницата“ на Яков попаднала в Египет, а оттам в Шотландия, осъществявайки дълго пътешествие заедно с дъщерята на египетския фараон Рамзес II, Скота. Според преданието тя напуснала родината си, за да търси своята обетована земя. След дълги митарства щерката на фараона се появила на бреговете на мъгливия Албион и се заселила на територията на съвременна Шотландия. Тя станала съпруга на местния цар Гатела и дала името на цялата страна - Скотия, която по-късно се произнасяла като Скотланд - Шотландия. Привържениците на тази версия се аргументират с факта, че запазената мумия на Рамзес II свидетелства, че той е бил червенокос. Каквато изобразяват средновековните хроники и принцеса Скота.
Някои историци са скептични към всички тези теории и легенди. Според тях най-вероятно самите шотландци са съставили този мит, когато са се обърнали към папата с писмо, в което са искали да убедят Ватикана, че са били на Британските острови по-дълго от англичаните. И Камъкът на съдбата е послужил като главното доказателство. Други учени пък вярват в легендите, но смятат, че оригиналът е скрит при английското нашествие и в Лондон е отнесен фалшификат. По-късно англичаните го връщат в знак на добра воля. Но днешният камък не отговаря на древните описания, които гласят, че той е от черен мрамор и с гравюри.
Така изглежда днес реликвата, след като е била счупена и слепена през 1951 г.
Шотландски студенти го счупиха
Крал Едуард I, за да се легитимира и като владетел на Шотландия, поставил Камъка на съдбата под трона за коронясване на английските крале в Уестминстърското абатство в Лондон. През 1950 година, точно за Коледа, Камъка на Съдбата е откраднат от шотландски студенти с цел да го върнат в родината, но по невнимание по време на кражбата бил счупен на две части. Крадците патриоти го залепват и го подхвърлят, за да бъде намерен след 107 дни от полицията и върнат в Уестминстърското абатство. А през 1996 г. на фона на засиленото желание на шотландците да се отделят от Великобритания британската корона сама връща реликвата в Шотландия като жест на добра воля с уговорката, че при коронацията на следващия британски монарх ще бъде донесен за церемонията.
