М лади родители, и двамата завършили православно богословие изпаднаха в тревога за своето дете. Те го възпитаваха в чиста вяра, стараеха се да отстраняват вредното влияние на лошите телевизионни филми и пристрастяването към компютърните игри. Подготвяха го и за отношението му към нощните дискотеки и за влиянието на лоши приятели. Но изведнъж се изправиха пред нова опасност.
Един ден малкият Светлин се върна от училище в ръка с книгата за Хари Потър. Той вече беше успял да я прочете с голямо увлечение и искаше пари да си купи следващия том. Родителите я прегледаха и разбраха, че в нея се крие опасна отрова за детската душа, поднесена в привлекателна форма.
Направо и съвсем открито става въпрос за магия, а главният герой Хари Потър, представен като положителен, е един малолетен магьосник. Това е потресаващо ужасно! Тяхното дете може да стане също магьосник. А всяка магия се върши с извикване на злите сили - демони, което е опасно за децата.
Двамата решиха да размислят и тогава да дадат отговор на детето си. Дълго беседваха. Пръв започна бащата:
- Увлечението на децата е лесно обяснимо. Ако им поднесат две чаши с питие, едната най-обикновена и пълна с топло мляко, а другата с блестяща външност, но пълна с отрова, те ще предпочетат красивата чаша, без да осъзнават, че тя е опасна.
- Така е - потвърди майката.
- Наистина книгата е написана увлекателно. Много майсторски се трови чистото детско съзнание.
- Тази книга може да заблуди дори родителите, на които липсва духовна просвета. С какво магьосникът е лош? Нали е добър герой и се бори със злото! Нищо че си служи с магия.
Джоан Роулинг е ползвала истински книги за магия при написването на своите детски фентъзи романи.
Родителите внимателно проучиха книгата и разбраха, че техниките и заклинанията, с които си служи Хари Потър, не са измислени от автора. А са взети от книги за ”черна” и ”бяла” магия. Роулинг признава, че една трета от съдържанието на книгите й идва от магьоснически изследвания на сатанистки и други езически вярвания.
Стигна се и до разговор с детето.
- Светлине, харесва ли ти книгата за Хари Потър - попита го баща му.
- Да, татко. Много е увлекателна - отговори то.
- Но Хари Потър използва лъжата като много хубаво нещо за постигане на своята цел! Това има ли нещо общо с християнството, което учи да не лъжем?
- Да, сега разбирам, че Хари Потър е лъжец.
- И непослушанието е позволено, когато служи на неговия интерес!
Да, татко, и това разбрах вече.
- Хари Потър отвръща на злото със зло. Той се отнася добре с другите само ако те се отнасят с него добре. Така ли учи Христос, Който иска да обичаме и враговете си?
Ти си християнче, а всичко в тази книга е против учението на Христос. Пази вярата си чиста - каза в заключение бащата, а майката добави:
- Светлине, сигурно си разбрал, че Хари Потър се бори против лошия магьосник Волдемор, а самият той е като него магьосник. Няма добри и лоши магьосници. Всички до един са лоши, защото работят със злите сили и погубват човешки души.
Този, който чете книгите, повтаря магьосническите думи, с които се извиква дяволът. По този начин той насочва магията против собствената си душа.
Майката, като видя, че Светлин се замисли сериозно, продължи:
- Нека размислим. Нали знаеш как дяволът излъгал Адам и Ева. Казал им, че като извършат непослушание към Бога, ще станат силни и знаещи като Него, но не станали, а паднали по-ниско.
- Дяволът е баща на лъжата. И тука е така. Чрез лъжа се докосва до душата на детето и добива власт над него. Тогава приятното четене се заплаща скъпо.
Малкият Светлин разбра вредата от Хари Потър. Изгори сам книгата, а телевизорът изключваше за поредицата от филми по нея. Душата му не се зарази от отровата на магьосничеството. Тя остана светла и оправда името, което носеше.
Из учебник по вероучение, заглавията са на редакцията
