О т малък Димитър се отличаваше от другите деца. Правеше впечатление на много будно дете. В игрите първенствуваше, но проявяваше понякога хитрости. Когато избираха водещ в игрите, така бързо и ловко преброяваше децата, че все излизаше пръв. Това ставаше, когато с голяма бързина прескачаше едно дете или два пъти броеше друго. Често хитрината му се разкриваше и сред детските викове се чуваше: “Митко, не е честно!” Домашните не обръщаха внимание на това, въпреки че го забелязваха. Смееха се на постъпките му и ги приемаха като остроумие. Поради това тази на вид детска проява остана в характера му като постоянна.
Порасна Димитър, получи високо образование, създаде семейство. Работеше в голяма фирма като главен счетоводител. Веднъж реши и там да изхитрува. Така майсторски изготви документите, че никой не разбра как измами свой колега да сложи подписа си под нещо нередно и нечисто.
В резултат на това успя да присвои една голяма сума и с нея си купи нов автомобил. Съпругата му се почуди откъде е забогатял толкова бързо. Той я излъга, че получил неочаквано голямо възнаграждение. Като познаваше способностите му, тя повярва.
Изповедта пречиства душ
Но един ден се върна от работа много разстроен. Не пожела да вечеря под предлог, че е много уморен и го боли глава. Съпругата му обаче се досети, че има нещо много по-сложно от обикновено главоболие.
- Димитре, нещо неприятно се е случило с тебе. Кажи ми откровено какво е то - помоли тя.
- Ще ти разкажа всичко, защото много ми тежи - отговори той.
Разказа подробно за онова, което е сторил. Мислел, че нещата ще се прикрият и няма да има лоши последствия, но се излъгал. Дошла ревизия и невинният човек бил начетен с голямата сума, присвоена от него.
- Какво да правя? Семейството му ще се разори. Тежи ми стореното, а е късно да си поправи.
- Може - твърдо отсече съпругата му.
- Как? - побърза да узнае, иначе много умният и съобразителен Димитър, който умееше да излиза от всякакви затруднения.
- Непременно ще поправиш грешката. Ще продадеш автомобила и ще намериш начин да предадеш парите на ощетения, за да се издължи.
- Как ще стане това? Ще се изложа! - смутено запита той.
- Ти си умен. Ще намериш начин да се справиш. Това обаче не е достатъчно. Трябва да поправиш греха си и пред Бога, за да се изчисти съвестта ти.
- Как? - покорно пак запита Димитър, защото стореното тежеше на душата му като камък.
- Ще направиш изповед пред свещеник.
- Срамувам се.
- По-добре да се срамуваш пред един човек, при това духовно лице, което ще опази в тайна казаното, отколкото на Страшния Божи съд да бъдеш изобличен пред ангели и човеци.
- Страхувам се свещеникът да не ме издаде.
Изключено е. Това е за него смъртен грях. Съгласи се Димитър. Първо върна парите, умело представяйки станалото за недоразумението, а след това направи изповед. Като се прибра, съпругата му веднага позна, че душата му е измита и пред хората, и пред Бога. Толкова ведър не беше го виждала никога.
Дълго разговаряха. Димитър намери корена на престъплението в детството. Никой не се беше погрижил да го отскубне още докато е малък. Радваше се, че позна пречистващата сила на тайнството покаяние и изповед. Започна редовно да се изповядва пред Свето Причастие и за най-малките грешки, в които виждаше началото на всяко престъпление.
Из „Учебник по вероучение“ от монахиня Валентина Друмева
